Р Е Ш Е Н И Е № 419 гр.София, 22.12.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Надя Цекова при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 920/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на Х. С. Й.-С.-като настойник на Ц. Чи Н. и като пълномощник на С. Чи Н., конституирани като частни обвинители и граждански ищци, срещу решение № 66/16.04.2015 год. по въззивно нохд № 66/2015 год. на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Поддържа се, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на закона, че е необосновано и че наказанието и размера на присъдените обезщетения са занижени. Прави се искане да се увеличи наказанието в справедлив размер, да се уважат гражданските искове до пълния им предявен размер и да не бъдат отнети в полза на държавата и унищожени конкретно посочени веществени доказателства, които да им се върнат. Подсъдимият А. А. К., чрез защитника си, поддържа, че касационната жалба е неоснователна, защото не са допуснати нарушения при определяне на наказанието и размера на обезщетенията, а доводите за необоснованост не могат да бъдат обсъждани от касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира недопустимост на жалбата срещу наказанието с чл.392, ал.4 НПК и неоснователност на искането за увеличаване размера на обезщетенията с определянето им в справедлив размер. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Варненският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 66/2015 год. потвърдил присъда № 4/05.02.2015 год. по нохд № 276/2014 год. на Търговищкия окръжен съд, наказателно отделение, с която признал подсъдимия К. за виновен в това, че на 03.11.2014 год. в с.М. умишлено умъртвил Ч. Х. Н. като убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин, с особена жестокост и с користна цел и макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. На основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, т.7 вр.чл.115 вр.чл.63, ал.2 вр.чл.54 вр.чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на 6 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в поправителен дом при строг режим. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на: 30 000 лева за Ш. З. Н.; 80 000 лева за Ш. Н., действаща като майка и законна представителка на К. Ч. Н.; 80 000 лева за Х. С. Й.-С. като майка и законен представител на Ц. Ч. Н., 30 000 лева за С. Ч. Н., със законните последици. Отхвърлил исковете за разликата до пълните предявени размери като неоснователни. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и държавната такса върху уважената част от гражданските искове. Приложил чл.59, ал.1 НК за времето на предварителното задържане и се произнесъл по въпроса за веществените доказателства по делото. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с потвърждаване на присъдата са неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на Глава 27 при условията на чл.371, т.2 НПК – при спазване на процесуалните изисквания подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. При тези условия съдът, след като е обсъдил събрания доказателствен материал, включително и дадените на досъдебното производство обяснения е приел, че действията по разследването са извършени по реда и при условията, предвидени в НПК и че обвинението е доказано. Постановил осъдителна присъда като определил наказанието при условията на чл.58а от НК. Не е допуснал нарушения на чл.13 и чл.116 НПК. При проведената диференцирана процедура не е имал правомощия да събира доказателства и да се произнася за факти извън посочените в обвинителния акт. Прокурорът е този, който има право да състави обвинителен акт след като се убеди, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, и по отношение на кого да повдигне обвинение. Съдът няма право да му дава указания да включи и други лица. Освен това изводите за вината на този подсъдим не са произволни и основани само на неговото самопризнание, а обосновани след задълбочен анализ и оценка с оглед действителния смисъл на целия събран доказателствен материал. Доколкото в тази част на жалбата са изложени и доводи за необоснованост, те не следва да бъдат разглеждани, тъй като правомощията на касационната инстанция според чл.348, ал.1 НПК изключват възможността да замени приетите за установени от инстанциите по същество фактически положения със свои. Жалбата в частта й относно наказанието не следва да бъде разглеждана, тъй като е недопустима. В нарушение на забраната по чл.392, ал.4 НПК да участва частен обвинител при разглеждане на дела срещу непълнолетни – като подсъдимия А. К. ( [дата на раждане] год.), първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила. Независимо, че не е отстранено от въззивния съд, който се произнесъл по жалбата на същите страни, съдържаща искане за увеличаване на наказанието с оглед решението да я приеме за неоснователна, процесуалните права на подсъдимия не са нарушени и няма основание за отмяна по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК. Гражданските искове са с правно основание чл.45 ЗЗД. Въззивният съд е обсъдил въпроса за справедливостта на размера на обезщетенията, присъдени на децата на пострадалия. Изложил е съображения за неоснователност на искането за увеличение, които този състав споделя, основани на събраните в достатъчен обем и правилно оценени доказателствени източници за обстоятелства от значение за правилното решаване на въпроса за гражданската отговорност. Безспорно е установено наличието на действителни болки и страдания след смъртта на пострадалия - добри взаимоотношения, привързаност, полаганите грижи, включително и за предоставяне на финансови средства, необходими за обучението на С. и за лечението на Ц.. Подсъдимият следва да отговаря за действително причинените неимуществени вреди при липсата за основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД. Определените размери на обезщетения за всеки един от гражданските ищци отговаря на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и няма основание за уважаване на гражданските искове в пълния им предявен размер. В този смисъл доводите за нарушение на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона, са неоснователни. Правилно е решението на въззивния съд да откаже връщането на биологични следи – косми и влакна /вероятно косми/, които са били обект на изследване за изясняване на обстоятелства по делото. Нямат характер на предмети от вида на посочените в чл.109 НПК и не са от кръга на предвидените за връщане след приключване на наказателното производство по предвидения в закона ред. Затова следва да бъдат унищожени, с което не се нарушават процесуалните права на страните. С оглед на изложеното за недопустимост на жалбата в частта за наказанието и за неоснователност в останалата й част Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х. С. Й.-С. като настойник на Ц. Ч. Н. и като пълномощник на С. Ч. Н. срещу решение № 66/16.04.2015 год. по въззивно нохд № 66/2015 год. на Варненския апелативен съд, наказателно отделение, в частта за наказанието, наложено на подсъдимия А. А. К.. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: