Р Е Ш Е Н И Е
№ 117
С о ф и я , 12 юли 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 13 м а й 2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
РУМЕН ПЕТРОВ
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 388/2016 година.
Касационното производство е инициирано с жалби от повереника на частната обвинителка и гражданска ищца М. Р. Х. от С. адв.В.Л. от АК-П. и от тримата защитници на подсъдимия С. Б. Д. от С., в момента в затвора в С., адв.Х.Х., адв.Кр.К. от АК-П. и адв.К.Н. от АК-С. против решение № 23 от 29.01.2016 г., постановено по ВНОХД № 548/2015 г. от Апелативен съд-Пловдив, с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и разнопосочни алтернативни искания за отмяната му и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд, за изменянето му с преквалифициране на деянието на подс.Д. в по-леко наказуемо престъпление, което да доведе до намаляване на размера на наложеното му наказание, съответно за изменяне на решението в гражданската му част и завишаване на размера на присъденото на пострадалата обезщетение за причинените й неимуществени вреди от деянието, със законните последици от това.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите на защитниците, като не взема отношение по жалбата на повереника на гражданската ищца.
Частната обвинителка и гражданска ищца М. Х., редовно уведомена, не взема лично участие в касационното производство, като чрез повереника си поддържа подадената от него жалба и оспорва жалбите на защитниците на подсъдимия, които моли да бъдат оставени без уважение.
Подсъдимият Д., лично и чрез тримата си защитници адв.Х., адв.К. и адв.Н. моли за уважаване на жалбите им по изложените в тях доводи, като оспорва претенцията на ищцата за увеличаване на размера на присъденото й обезщетение.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 48 от 28.10.2015 г., постановена по НОХД № 411/2015 г. от Пазарджишкия окръжен съд при условията на съкратено съдебно следствие по реда на чл.373, ал.2 вр.чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК, подсъдимият С. Б. Д. от С., в момента в затвора в С., е признат за виновен в това на 01 срещу 02 април 2015 г. в [населено място], област П., с особена жестокост умишлено да е умъртвил Д. М. Х. от С., чиято смърт е настъпила на 08.04.2015 г. и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.4-то вр.чл.115 от НК, при условията на чл.58а, ал.1 от НК е осъден след редукцията на определеното му наказание от 15 години лишаване от свобода на 10 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наказанието е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия по реда на ЗМВР и по НПК, считано от 02.04.2015 г. до влизане на присъдата в сила.
Уважен е предявеният от пострадалата М. Р.Х. – дъщеря на починалата Д. Х., граждански иск, като подсъдимият Д. е осъден да й заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането й – 08.04.2015 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 150 000 лева е отхвърлен като неоснователен.
На ищцата са присъдени и 4 000 лв направени разноски за адвокатска защита.
Присъдени в тежест на подсъдимия са направените по водене на делото разноски общо в размер на 925 лв и дължимата се върху уважения размер на иска държавна такса от 4 000 лева.
Разпоредено е с веществените доказателства по делото, част от които следва да се унищожат като вещи без стойност, други, предадени на наследниците на починалата Д. Х. или на подс.Д..
Недоволни от присъдата са останали защитниците на подсъдимия Д. адв.Х. и адв.К., както и повереникът на частната обвинителка и гражданска ищца М.Х. адв.Л., първите, навеждайки оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното му убеждение относно „съставомерността на вмененото му (на подс.Д.) престъпление” и за неправилно приложение на материалния закон, довело до явната несправедливост на наложеното на подзащитния им наказание и завишеност на размера на присъденото в негова тежест обезщетение на ищцата, а от втория, заради заниженост на присъденото на доверителката му парично обезщетение с алтернативни искания от защитниците за отмяна на присъдата и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд (в допълнението от адв.Х.), за изменянето й с преквалификация на деянието му в по-леко наказуемо престъпление и намаляване на размера на дължимото му се наказание, както и намаляване на размера на присъдената като обезщетение сума, съответно от повереника за увеличаване на този размер като неоснователно занижен, до пълния предявен размер на иска им.
С въззивното решение Пловдивският апелативен съд е потвърдил изцяло обжалваната присъда.
Касационната жалба на повереника на частната обвинителка и гражданска ищца М. Х. касае неоснователното потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в гражданско-отхвърлителната му част с искане за изменяне на решението в тази му част с присъждане на дължимото се обезщетение на максимума на претендираното в исковата им молба, както и възстановяване на направените от нея разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция.
В касационните си жалби и тримата защитници на подс.Д. развиват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от двете инстанционни съдилища по фактите във връзка с изследване подкрепата им от събраните на досъдебното производство доказателства, довело до неправилно приложение на закона и неоснователно тежкото наказване на подзащитния им с алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд, за изменянето му с преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление с варианти : по чл.115 от НК, по чл.118 вр.чл.115 от НК или по чл.124, ал.1 от НК, което да доведе до намаляване на размера на дължимата му се санкция, както и за намаляване на завишеното, според тях, парично обезщетение на дъщерята на починалата Д. Х..
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема жалбите за подадени в законоустановения срок, от страни, имащи право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на редовна касационна проверка, поради което са допустими, като разгреждайки ги по същество ги намира за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения :
По жалбите на защитниците на подсъдимия С. Д. :
Многопластовата позиция на защитниците е следствие на съзряните от всеки един от тях различни процесуални и материалноправни проблеми по изследване на доказателствената маса от досъдебното производство и подкрепата им на признатите от подзащитния им в процедурата на съкратеното съдебно следствие по чл.372, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.371, т.2 от НПК фактически обстоятелства, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт, въз основа на които развиват собствените си виждания за правилното приложение на материалния закон, оспорвайки възприетата от двете инстанции правна квалификация на деянието и упреквайки ги за отказа им да изяснят съществени обстоятелства в причинно-следствената верига за настъпване на смъртта на пострадалата Д.Х., но които биха дали друг отговор за формата на вината на подс.Д. при осъществяване на деянието и съответно смекчаване на санкцията му. Те са били поставени за разрешение и пред апелативния съд, който, според защитниците, им е дал грешен или непълен отговор.
Така, адв.Х. продължава да поддържа тезата, че не е отдадено нужното внимание на последните обяснения на подс.Д. и на значителното му алкохолно опиване преди извършване на деянието, довело до „халюцинаторно подобно състояние”, поради което не е съзнавал квалифициращото обстоятелство „особена жестокост” и деятелността му следва да бъде подведена или под нормата на чл.115 от НК, или по чл.118 вр.чл.115 от НК с оглед данните за изпадането му в състояние на силно раздразнение, причинено от пострадалата с отправянето на обиди към него. Относно формата на вината защитникът коментира наличие на противоречие между диспозитива и мотивите на първоинстанционната присъда и неяснота на волята му, налагащо отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Все в тази връзка защитникът адв.К. счита, че неоснователно и превратно, не „в пълен обем”, избирателно двете инстанции по фактите кредитирали само част от обясненията на подс.Д., акцентирайки върху липсата на противоречия в твърденията му, взаимното им допълване, макар и в различна за случилото се последователност, с което било нарушено правилото на чл.14 от НПК. Противоречивостта в изводите на съда вижда както относно причината за възникване и протичането на „скандала” му с пострадалата, за психическото му състояние и за оказаната й от него помощ при прекратяването му, така и за липсата на мотив за умъртвяването й. Свързано с така оспорения доказателствен анализ на съда са доводите му за проявена от подзащитния им непредпазливост за причинената смърт на Д.Х., като следвало да се изключат множеството по-леки телесни увреждания, които не са в причинна връзка с нея, но ползвани от двете инстанции за аргументиране на евентуалния умисъл и особената жестокост при нейното причиняване.
И накрая, адв.Н., като излага специалните си знания във връзка със заболяванията на пострадалата Д.Х. и проведеното й след травмата лечение, оспорва смъртта й като непосредствен резултат от действията на подс.Д., а приема за такъв множеството телесни увреди (относимо обаче към субективната страна на деянието – отношението на дееца към по-близкия резултат – телесните увреждания и по-далечния – смъртта, при наличие на пряка причинна връзка с нанесения й побой), коментирайки „неубедителната” аргументация на съда за наличие на пряк или евентуален умисъл у подсъдимия за причиняването й, без да е съобразено особеното му състояние – усложненото (комплицирано) алкохолно опиване и възможни халюцинаторни прояви и целта му да я „накаже”, още по-малко с „особена жестокост”, от което извежда доводи за правилна квалификация на деянието тази по чл.124 от НК. Във връзка с първото си възражение вижда основание за връщане на делото за новото му разглеждане с указания от ВКС по допускане на относимо доказателствено искане, при уважаване на което и при обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствените източници, включително на всички обяснения на подсъдимия и иззетите парчета тоалетна хартия с червени петна, би довело до правилното приложение на закона и справедливото му наказване.
Макар и не в тази им последователност, доводите на защитниците относно признатите от подзащитния им фактически обстоятелства по обвинителния акт и по приложимото право са били изложени още пред окръжния съд, като обаче немотивирано и неубедително дадените им разрешения били утвърдени от въззивния апелативен съд. ВКС не може да се съгласи с тези упреци и към двете инстанции по фактите, както с оглед законосъобразността на проведената процедура на съкратено съдебно следствие в посочената хипотеза, което всъщност не се оспорва, така и относно стореният от тях доказателствен анализ в подкрепа на признатите от подсъдимия и възприети факти и по правните им изводи за осъждането му по оспорената и пред настоящата инстанция квалификация.
В началото на допълнението към касационната си жалба адв.Х. упреква двата съда за съжденията им относно последиците от признанието на фактите от подсъдимия в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК и допустимото им оспорване, но в цитираните пасажи от съображенията в съдебните актове дословно са преписани разясненията в т.8.1, абз.2-ри, изр.6 и 8 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на ОСНК на ВКС. Безполезно е и позоваването от адв.Н. (пак там, изр.9) за пределите, в които могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. И двата съда са се съобразили и с допълнителните разяснения в цитираното от защитата принципно решение № 57 от 01.02.2012 г. по н.д.№ 18/2012 г. на ВКС-ІІІ н.о., с коментар по-конкретно на т.4 от същото ТР, при спазване на възприетите в чл.13, чл.14 и чл.303, ал.2 от НПК принципи и с доказателствения си анализ на събраните на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства и съответната им експертна оценка са изключили всякакви подозрения за изолираност на самопризнанието на подс.Д. (виж и Р № 796 от 27.11.2007 г. по н.д.№ 585/2007 г. и Р № 718 от 30.11.2007 г. по н.д.№ 547/2007 г. на ВКС-ІІІ н.о.). Безспорно, то би изгубило процесуалното си значение, ако волята на подсъдимия е опорочена или процедурата за депозиране на признанието не е спазена. Когато обаче такива нарушения не са налични, избраният от подсъдимия ред за разглеждане на делото изключва последващи възражения относно пълнотата на доказателствения материал и изследването на нови версии на фактическата обстановка (фактическото обвинение - Р № 638 от 12.11.2007 г. по н.д.№ 368/2007 г. и Р № 472 от 06.01.2008 г. по н.д.№ 449/2008 г. на ВКС-ІІ н.о.).
В обстоятелствената част на обвинителния акт ясно са отграничени фактите, въз основа на които прокурорът е извел обективните и субективни елементи на състава на престъплението, в извършване на което е повдигнал обвинението на подс.Д., какво е било психическото му състояние вследствие поетото значително количество смесен алкохол и на база на личностовата му характеристика е посочил защо е възникнал скандал с пострадалата, като е отрекъл той да е изпаднал в състояние на физиологичен или патологичен афект, последван от нанасянето й на жесток побой с причиняване на множество телесни увреждания, особено в областта на главата (лицето), изпадането й в безсъзнателно състояние и причината за последвалата след кратковременното й лечение смърт. Описано е последващото му поведение до откриването и задържането му в дома на св.С.. При тази фактическа обстановка и по инициатива на подсъдимия и защитниците му първоинстанционният съд му е разяснил правата по НПК, последиците от провеждане на диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 и сл. от НПК и след изявлението му, че не признава само „характеристиките за тежко и жестоко убийство”, е извършил необходимите следствени действия и е постановил присъдата си. В мотивите към нея съдът е направил подробен анализ на събраните на досъдебното производство доказателства и ползвани доказателствени средства (стр.3-14), съобразно които е утвърдил прогласената с определението си по чл.372, ал.4 от НПК тяхна подкрепа на самопризнанието на подсъдимия и на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При това процесуално развитие на делото, с оглед доводите на защитниците се поставя въпросът могъл ли е съдът да възприеме друга фактология на случилото се въз основа на твърденията на подсъдимия за отправени му обиди от страна на пострадалата, след като я упрекнал за неморално поведение вследствие халюцинаторните му видения при усложнено, утежнено (комплицирано) алкохолно опиване, от които изпаднал в особено състояние, след което й нанесъл няколко удара до виждането на кръв по лицето й и след молбите й и оказаната й помощ прекратил упражняваното насилие и защо тези му твърдения, както и констатацията за съпътстваща мозъчната й травма бронхопневмония и дребнозърнеста чернодробна цироза, не са били подложени на допълнителна експертна оценка от СМЕ и СППЕ, от което да се изведат благоприятстващи правната квалификация на деянието му обстоятелства.
Според ВКС, разрешаването на тези въпроси най-малкото е закъсняло, а те не са и доказателствено обезпечени. След повдигане на обвинение по чл.115 от НК на обв.Д. на 25.06.2015 г. и разпита му (т.н.”втори обяснения”), на 17.08.с.г. материалите от разследването са му били предявени в присъствието на двамата му договорни защитници адв.Х. и адв.К., които изрично са заявили, че след запознаване със събраните доказателства „нови факти и доказателства няма да сочим”. При последващото повдигане на по-тежкото обвинение по чл.116, ал.1, т.6 от НК, разпитът му на 04.09.2015 г. (т.н.”трети обяснения”) е приключил с изявленията им, че няма какво повече да се добави и че не желаят ново предявяване на материалите от разследването, тъй като вече са се запознали с тях. При внасяне на делото в съда с обвинителен акт за престъпление по чл.116, ал.1, т.6 от НК, по молба на защитника адв.К. е било проведено предварително изслушване на страните по искането им за провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 и сл. от НПК, което е сторено и след цитираните по-горе изявления на подсъдимия делото е било решено по описания начин.
Безспорно е, че фактът на извършване на деяние от изпаднал във физиологичен афект деец е елемент от състава на престъплението по чл.118 от НК, което следва да бъде изведено от наличните по делото доказателства, чрез съответните доказателствени средства и способи (обяснения, свидетелски показания, СППЕ, СМЕ) като последица (в причинна връзка) от обективирано (действително) предходно неправомерно поведение на пострадалия спрямо него с настъпили или с голяма степен на вероятност от настъпване на тежки последици (неимуществени или значителни имуществени) за него или за негови ближни, довело до изключително емоционално състояние, характеризиращо се със стеснено съзнание, овладяно до такава степен от емоциите му, че да не може да възприема адекватно действителността ( ТР № 15/30.12.1980 г. по н.д.№ 7/80 г. и ТР № 2/09.07.1993 г. по н.д.№ 2/93 г.-ОСНК на ВС). Или, преминаването към такава квалификация е възможно при установени, а при проведената диференцирана процедура, изложени от прокурора в обвинителния му акт и признати от този деец факти, при експертен извод за наличие на медицински показатели и при съответния доказателствен анализ от съда за оценка на външното проявление на такова интензивно емоционално преживяване на този деец бъде изведен и юридическия критерий за осъществяване на деянието в състояние на силно раздразнение, причинено от пострадалия по указания от закона начин.
В конкретния случай съдът обосновано е приел, че надлежно приобщените и проверени гласни, писмени и веществени доказателства достатъчно убедително потвърждават фактическите твърдения на прокурора, доброволно признати от подсъдимия с помощта на защитниците си, при липса на съществени противоречия в доказателствата, които да създават сериозни съмнения относно съставомерните признаци на инкриминираното деяние и неговото авторство, поради което законосъобразно е проведена процедурата по чл.371, т.2 и сл. от НПК. Въззивният съд с основание се е съгласил с подробния, всеобхватен и обективен доказателствен анализ на първостепенния съд, подкрепяйки го и със собствени съображения. Според действителното им съдържание са оценени всички обяснения на подс.Д. и не е налице игнориране или превратна оценка на част от тях, възприети като защитна позиция. В тази насока неоснователно е възражението, че не е налице вътрешно противоречие между кредитираните от съда и отхвърлените части от тях с довода, че те били едно „доразвитие” на база възстановяване на спомените му във времето.
По главния факт от предмета на доказване по делото подсъдимият последователно в разпитите си е заявявал, че в резултат на халюцинациите си : а) „се ядосах”, след упрека му към Х. „вдигнах скандал”, започнал да й нанася удари където свари, като „исках да я накажа за това й поведение”; б) „се почувствах обиден от това, което виждах и изживявах, след което напуснах стаята” … ”в следващия ми спомен .. имахме кавга … че й нанасях удари … въпреки моята обида, възмущение и че съм се чувствал накърнен, учуден … не съм имал желанието да я умъртвявам”, след молбата й да спре поради кръвотеченето от носа „прекратихме схватката, аз престанах да я удрям и дори й помогнах да избърше лицето си”; в) и последно, поддържайки „принципно” предишните си обяснения, допълва „преди да избухне скандала между нас, внезапно и неочаквано, но за сетен път Д. започна да ме обижда с най-непристойни думи : глупак, простак .. ти си боклук, не струваш … това като че ли преля чашата и изведнъж усетих, че пребледнявам, че се изпотявам, някак си ми причерня пред очите”, които обиди му казала, след като с цинични думи я упрекнал за „привидялото” му се нейно непристойно поведение с куче и след репликата й „ти си неспособен да вършиш работата, та ако трябва и куче ще намеря” продължила с другите обиди, заради което „излях си гнева върху нея чрез нанасяне на побой”.
Във връзка с първите му посочени обяснения е бил разпитан полицаят св.К.К., който го е задържал в жилището на баба му в С. и пред когото заявил, че след като видял приятелката си да си играе „полусексуално” с куче бил много учуден и възмутен, бил много афектиран от тези факти и я ударил няколко пъти, при което тя се разплакала, легнала на леглото и заспала.
От цитираното е видно едно „надграждане” на обясненията му, но не в посока на излагане на обективно случилото се и на характера на изживяванията му. Така от „ядосване” е преминал към „обиден, възмутен, накърнен, учуден” от възприятията му за секс-играта на Д.Х. и след отговора й да е неспособен да върши работата, та може да ползва и куче, с последващи, но „за сетен път” отправени му обиди, цитирани по-горе, стигнал до „пребледняване, изпотяване, причерняване” и й нанесъл побоя. Именно в тези им части се е концентрирал анализът на съда, отричайки достоверността на последните заради отдалечеността им по време от деянието и вътрешната им противоречивост, но не само това е било решаващото.
За установяване на медицинските показатели за наличие или не на силно раздразнение у подсъдимия по смисъла на чл.118 от НК на досъдебното производство е била назначена СППЕ, на която са поставени въпроси и във връзка със събраните данни за поето от подс.Д. (по неговите обяснения и показанията при изследването му с „Алкотест Дрегер” в 12,55 часа при задържането му) значително количество смесен алкохол към момента на осъществяване на деянието, а така също и за алкохолната му злоупотреба години преди това, довела до характерови промени и повлияла на отношенията му с пострадалата и родителите му. Във връзка с това защитниците са правили, а и пред настоящата инстанция навеждат възражения относно неговата вменяемост и доколко алкохолното му опиване е позволявало да съзнава общественоопасните последици от нанасяния на Х. побой, да ги е предвиждал и да се е съгласявал с тяхното настъпване, основно смъртта й и за причиняването й да е действал със съзнанието за проявявана от него особена жестокост.
Апелативният съд основателно се е опрял на изводите на СППЕ, като е отрекъл подс.Д. при осъществяване на деянието да е бил в състояние да не разбира свойството и значението на извършваното и да не може да ръководи постъпките си, както и че не е бил в състояние на физиологичен или патологичен афект. Към съображенията му ВКС намира за необходимо да допълни, с оглед отговорите на специалистите психолог и психиатър в заключението им на стр.11 и 12, следното.
От събраните писмени и гласни доказателства, оценени правилно и от съда, експертите са изяснили страданието на подсъдимия от дългогодишната системна употреба на алкохол, напоследък почти ежедневна, като изпадал в запоен тип алкохолна злоупотреба. В процесната вечер изпил значително (неуточнено и от него) количество смесен алкохол (ракия и бира), довело до усложнено, утежнено (комплицирано) алкохолно опиване, но не патологично, а обикновено, при което получил описаните халюцинации и реагирал по посочения начин. Ползвайки научни постижения в областта на психиатрията и психологията експертите разясняват, че при такова състояние преобладаващата емоция е гневна свръхвъзбудимост, изразяваща се в слова и действия спрямо сътрапезниците си, като противоречията и противодействията им усилват възбудата. Как ще отреагира на това зависи от ядрото (същността) на личността на опития с оглед на промените в психиката му, които са в количествен, а не в качествен план. Обяснявайки последното уточняват, че при такова усложнено опиване няма напълно откъсване от реалната действителност и обичайно психичните нарушения изчезват с последваща сънливост или сън. В конкретния случай, с оглед установеното от и за подс.Д. и проведените с него тестови изследвания, те виждат „типичен пример на краткотрайно съноподобно халюцинаторно изживяване непосредствено преди побоя, без да губи представа за обстановката, нито за собствената си личност (запазено ядро на личността), като има почти запазен спомен за случилото се”, включително и след събуждането му, макар и да възприема обстановката частично променена, но ориентиран за собствената си личност, място и извършване на целенасочени действия във връзка със случилото се на вилата. На тази основа е категоричното им заключение, че той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като има „снижение на юридическите критерии за вменяемост, но в количествен план”, дали са характеристика на личността му и правилно заключението им е прието и от двете инстанции, което не е оспорено на ДП като непълно, некомпетентно или необосновано. С него се дава отговор и на неоснователните доводи на адв.Х., че към момента на извършване на деянието подс.Д. е бил едва ли не в патологична (паралитична) фаза на алкохолно опиване не само поради изследваните обективно извършени от него действия, от дадените му обяснения, от личностовата му структура и психо-физични промени на личността му вследствие многогодишната алкохолна злоупотреба, последица от което е сериозното му алкохолно повлияване и при прием на по-малко количество алкохол, особено смесен, към което в процесната вечер се е стремял с приема на ракия и бира от самото начало, от установеното за поето от него и Д.Х. общо количество (като бира пиел само той, при намерените при огледа на местопроизшествието празна бутилка от 2,3 л бира „П. п.” и начената бутилка бира „А.” пред стълбите на вилата), от газхроматографското изследване на кръвта на Х. с наличие на 1,53 промила алкохол в кръвта й към 10,30 ч. на 02.04.2015 г. преди започване на реанимацията й, както и невъзможността да се съберат категорични данни колко и до кое време подс.Д. е употребявал алкохол.
При така анализираните обяснения на подсъдимия съвкупно с останалия доказателствен материал съдът е направил извод, че липсват такива за провокирана от пострадалата „късосъединителна” реакция в съзнанието му, което да се свърже със състава на чл.118 от НК. Това е така, тъй като и от последните му обяснения Д.Х. няма как да е съзнавала какви халюцинации той има дори и при подхвърлената от него цинична реплика „защо се е… с куче” и да му отговори с посочените от него обиди, които той ги чувал за „сетен път”, но от което се изпотил и му „причерняло”. Правилно това „доразвитие” на обясненията му съдът е приел за негова защитна позиция и е утвърдил заявените от прокурора в обвинителния акт и признати от него факти за действителните му преживявания преди нанасянето на побоя над Д.Х..
Категорично са установени множеството наранявания по главата (лицето), тялото и крайниците на пострадалата Д.Х. с уточнението някои от тях да имат защитен характер, свързано и с тези по подс.Дъбов при неговото освидетелстване. Установени са и по-стари (в областта на гърдите на Х.), но които експертите определят като нанесени с твърд тъп предмет с цилиндрична форма (бутилка или друг подобен предмет), коментирани с данните от неговите обяснения, показанията на баща му св.Б.Д. и писмените доказателства за агресивни негови прояви в миналото и проведени за това лечения в специализирани медицински заведения за алкохолно зависими. Правилно е обсъдено и отхвърлено възражението на защитника адв.Н. съществена роля за настъпването на смъртта на Х. да са изиграли констатираната „секционно намерената конфлуираща (сливаща се-бел.ВКС) бронхопневмония”, която е благоприятствала смъртния изход и „дребнозърнестата чернодробна цироза”, за която такъв извод не е направен. Обратно, категорично е заключението на вещите лица, че причината за смъртта е „тежката дифузна аксонална травма на мозъка”, следствие от множество със сила нанесени удари в главата (лицето) с ръце и юмруци, причинили масивен субарахноидален кръвоизлив в лявата и дясната слепоочнотеменнотилна области и по базата на мозъка, двустранен субдурален кръвоизлив в тези части, кръвоизлив в моста и малкия мозък и такива във всички мозъчни стомахчета, в двата максиларни и в ефеноидалния синуси, предизвикали тежък мозъчен оток с малкомозъчно вклиняване и начално размекване на мозъка. Тази травма е довела до изпадането на Д.Х. в кома, от която не е излязла въпреки проведеното й лечение и е без значение, че от залежаването е развила и бронхопневмония, след като не е прекъсната причинно-следствената верига от нанасянето на побоя до настъпването на смъртта, поради което подс.Д. следва да понесе съответната наказателна отговорност (ППлВС № 2/57 г., т.2). Всичко това е отразено в обстоятелствената част на обвинителния акт и е признато като факти от подсъдимия и не е ясно за какви правопроменящи или правопогасяващи обстоятелства се претендира от защитата за установяване с исканата допълнителна СМЕ. Отговорът на апелативния съд на това възражение и отказът му да не допусне такава са законосъобразни и наведеният в касационната жалба довод за допуснато съществено процесуално нарушение следва да бъде оставен без уважение.
ВКС намира, че както проведената диференцирана процедура на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 и сл. от НПК, така и доказателственият анализ на съда по формиране на вътрешното му убеждение за проверка на признатите от подс.Д. факти от обстоятелствената част на обвинителния акт е съобразен с изискванията на чл.13, чл.14, чл.107, ал.3, чл.303, ал.3 от НПК, няма игнорирани или превратно оценени доказателствени източници, отговорено е на всички доводи на страните и са изпълнени задълженията на съда по чл.339, ал.2 от НПК, поради което не са налични пропуски в процесуалната му дейност, а оттам не е налично и касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна и връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд.
Във връзка с това касационно основание е безпредметно повтарянето на съображенията на апелативния съд по оплакването за наличие на съществено процесуално нарушение поради противоречие между диспозитива и мотивите на първоинстанционната присъда относно умисъла на подс.Д. – пряк или евентуален. В диспозитива на присъдата окръжният съд законосъобразно е посочил изискуемата се от състава на чл.116, ал.1 от НК умишлена форма на вина, уточнявайки в мотивите си нейната разновидност – „евентуален умисъл”, с което пределно ясно и категорично е изразено вътрешното му убеждение по приложеното материално право.
В рамките на признатите фактически обстоятелства защитниците на подсъдимия претендират смекчаване на отговорността му с преквалификация на деянието от престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3-то от НК в такова по чл.115 от НК, по чл.118 вр.чл.115 от НК и накрая по чл.124, ал.1 от НК (без да е уточнено каква е умишлено нанесената телесна повреда, от която да е последвала смъртта на Д.Х.). В тази насока доводите им са за осъществяване на деянието в състояние на физиологичен афект, при извинителна грешка относно съставомерни фактически обстоятелства, при липса на съзнаване от него поради утежненото му алкохолно опиване на квалифициращото обстоятелство „с особена жестокост”.
Както се посочи и по-горе, липсват медицинските показатели и факти за извеждане на юридическия критерий подс.Д. да е действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от действително неправомерно поведение на пострадалата с настъпили или възможни тежки последици за него и няма как да се квалифицира деянието му по чл.118 от НК (виж и Р № 468 от 04.06.2007 г. по н.д.№ 225/2007 г.-ІІ н.о., Р № 84 от 03.05.2016 г. по н.д.№ 330/2016 г.-ІІІ н.о.). Както бе посочено и по-горе, градацията в обясненията му започва от обиждане от „видяното” с последвала „кавга” и удари; обидил се, напуснал стаята, а като се върнал имал кавга и й нанасял удари и накрая „преди да избухне скандала между нас, внезапно и неочаквано, но за сетен път започна да ме обижда с най-непристойни думи : глупак, простак, защо съм при теб, ти си боклук, не струваш” и тогава се изпотил и му причерняло и си излял гнева върху нея. Т.е. след отправяне на обиди, които и друг път е получавал, избухнал скандала между тях, в който си разменяли обиди и той започнал да нанася ударите. Излиза, че ако всеки път, когато Х. е отправяла такива обиди към него е била малтретирана, то тогава тя е била мазохист. Това не обяснява и защо процесната вечер при тези поредни обиди на Д. му причерняло, имали кавга и започнал да й нанася ударите. Именно това е дало основание на съда да се задълбочи в изследването на отделните му обяснения и да приеме, че т.н. последни обяснения не индицират на измеренията на физиологичен афект по смисъла на чл.118 от НК, представляващ силно, внезапно настъпващо и бурно, стремително протичащо интензивно чувство с характеристиките на мощно емоционално избухване, възникнало под въздействието на външни фактори и заемащо господстващо положение в съзнанието му. Затова и ВКС намира, че след обстойния анализ на гласните и писмени доказателства и интерпретацията на експертните изводи относно интелектуалните и волеви способности на подсъдимия към момента на инкриминираното посегателство, свързани с неговата вменяемост и отношението му към деянието и престъпния резултат, съдът законосъобразно и убедително е отрекъл той да е осъществил деянието в състояние на физиологичен афект.
Тук следва да се коментира и доводът на защитата за „грешка” в представите му, предизвикана от алкохолните му халюцинации, които обаче формират мотивът му да „накаже” приятелката си за неморалното й поведение, което само той „регистрира”. А мотивът, и според Р № 82 от 08.04.1985 г. по н.д.№ 63/85 г.-ВС-ІІ н.о., се отнася към субективната страна на деянието и чрез него се провокира формирането на умисъла у дееца дори и когато фактите, на които се основава, са неверни, въображаеми, което влияе върху степента на вината му. В Р № 88 от 16.05.1995 г. по н.д.№ 67/95 г.-ВК-ВС е застъпено, че при евентуалния умисъл мотивите за извършване на деянието следва да се отнесат не към реално настъпилия допълнителен резултат, а към психологическите причини, предизвикали постигането на пряката цел. Допълнително настъпилият резултат може да се окаже и безмотивен, но той е съзнавана и възможна допълнителна функция на основната субективна цел на дееца. В случая подс.Д. е целял да „накаже” Д.Х. за неморалното й поведение, каквото в обективната действителност не е имало, поради което грешката в представите му е ирелевантна за вината и отговорността му. Или, всяка грешка в съставомерно обстоятелство (каквато в случая липсва) изключва съзнанието за обществената опасност и оттук предвиждането на общественоопасните последици и има своето значение за наличието на една или друга форма на вина.
Безспорно е в правната теория и съдебната практика, че вината е психическото отношение на дееца към престъпното деяние и престъпния резултат в момента на извършване на деянието, а не след това, като последващото критично отношение няма значение за вината. От решаващо значение за изясняване субективната страна на деянието са данните за цялостното поведение на конкретния деец, предшестващо, съпътстващо и последващо извършването на престъплението, а не отделните моменти от неговата дейност. В това отношение от значение са данните за отношенията на подс.Д. през съвместния му живот с пострадалата Д.Х., миналите му агресии с физическото й малтретиране, данни за такова близко до инкриминираното деяние, които той и баща му св.Б.Д. изясняват. При осъществяване на престъплението деецът може и да не съзнава всички подробности от развитието на причинния процес, възможните отклонения във връзка с последиците от нанесените поражения, особено при причиняване на смърт по особено мъчителен или жесток начин, поради което действията му следва да се преценяват в тяхната съвкупност, за да се направи правилен извод както за обективния, така и за субективния състав на престъпното деяние ( Р № 300 от 06.04.1968 г. по н.д.№ 178/68 г., Р № 343 от 09.06.1975 г. по н.д.№ 317/75 г., Р № 386 от 06.09.1995 г. по н.д. № 308/95 г.-ВС-І н.о.). Причиняването на тежки увреждания в уязвими области от човешкото тяло като черепната, гръдната и коремната кухини по начин и/или със средства, годни да причинят смърт, винаги сочи наличието у дееца ако не на пряк, то на евентуален умисъл към такъв резултат. И накрая, и при евентуалния умисъл убийството може да бъде извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалия начин, като основният белег за преценката са начинът на осъществяване на умъртвяването и проявеното отношение към жертвата, което следва да се съзнава, обхваща от умисъла на дееца (освен цитираните от защитата Р 431-70-І и Р 403-76-І още Р № 403 от 14.08.1981 г. по н.д.№ 406/81 г.-І н.о. и Р № 107 от 13.08.1996 г. по н.д.№ 680/96 г.-ІІ н.о.).
След тези общотеоретични разсъждения и цитираната съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя, следва да се даде отговор на доводите на касаторите по правилното приложение на закона. И в тази насока ВКС не констатира пропуски в правните изводи на контролираните съдилища.
Инкриминираното деяние на подс.Д. не е изолирано в отношенията с приятелката му Д.Х., като неведнъж той я е малтретирал, заради което тя дори е търсела помощта на родителите му да си „приберат боклука”, но впоследствие се помирявали. Според св.Б.Д. е имало случай, след който именно синът му изразил опасение дали Х. не е загубила зрението си от нанесен й побой от него, но прегледът му ги успокоил. Не се оспорват и нараняванията й дни преди инкриминираното деяние, при извод на експертите да са нанесени с цилиндричен като бутилка предмет в областта на лявата гърда.
Според заключението на вещите лица по СППЕ, подс.Д., макар и с „намалена” в количествен план вменяемост, той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, което не изключва наказателна отговорност, а следва да се отчете като смекчаващо отговорността му обстоятелство (Р № 190 от 28.06.1995 г. по н.д.№ 48/95 г.-ВС-І н.о. и Р № 143 от 18.05.2015 г. по н.д.№ 350/2015 г.-ВКС-ІІІ н.о.). Не се оспорва авторството му в нанасянето на множеството телесни увреждания на пострадалата по главата (лицето), тялото и крайниците, че тя се е активно съпротивлявала, че те са довели до изпадането й в кома. Многобройността им и силата на ударите, при следите от интензивна съпротива говори за упоритостта на нападателя за постигане на целта му. Свързано с личностовата му характеристика и количествените промени на психиката му се потвърждават изводите на експертите от СППЕ, че при утежненото му алкохолно опиване в състояние на свърхвъзбудимост се е отключила агресията му, а съпротивата на Х. само я е изострила до степен да й нанася все повече и силни удари, особено в лицето, където са констатирани и наслагващи се. Ударите за счупване на костите и хрущялите на носа й безспорно са довели до кръвоизлив, което обяснява ползването на тоалетна хартия за почистването на кръвта, но дори това да е причината за прекратяване на побоя, не оневинява подс.Д. за вече стореното. А от ударите Д.Х. постепенно е изпаднала в кома и така е открита от св.Д. на леглото (спалнята), завита с две одеала. От друга страна, при толкова наранявания и сериозна съпротива от Х., при огледа на местопроизшествието не са констатирани „следи от борба”, видно и от фотосите във фотоалбума към него. Прокурорът е възприел обясненията на подс.Д. за негови халюцинации и на сутринта на 02.04.2015 г. с въображаемо нападение от няколко лица с черни качулки и паническото му отстъпление с колата и кучето към С., но не са констатирани нито следи от взлом, нито интервенция спрямо Д.Х.. Това на свой ред поражда съмнения в достоверността на част от обясненията на подсъдимия, но ВКС няма право на друг коментар при така възприетите от прокурора и признати от подсъдимия фактически обстоятелства.
Изложените обстоятелства обаче законосъобразно са оценени от двете инстанции при излагане на правните им изводи подс.Д. да е съзнавал, допускал последиците от нанасяния жесток побой на приятелката си и в желанието си да я накаже за проявеното към него неуважение е действал с изключителна ярост, озлобление и ожесточение, като се е отнесъл безразлично към възможния летален за нея изход от нараняванията й, особено в областта на главата. То се обяснява и в разясненията в СППЕ, че всяко противодействие на тежко алкохолно опития деец засилва възбудимостта му и проявата на агресия към околните, пък били те и случайно озовали се край него. Въпреки последиците от проявена от Ст.Д. в миналото при съжителството му с Д.Х. агресия спрямо нея, той е продължил с алкохолната злоупотреба при всяка възможност, вместо да коригира поведението си и се лекува. ВКС също намира, че инкриминираното поведение на подсъдимия законосъобразно е подведено под нормата на чл.116, ал.1, т.6, пр.3-то от НК въз основа на възприетите фактически положения, обезпечени след задълбочен анализ на приобщените доказателствени източници и научно аргументираните СМЕ и СППЕ, при убедително защитените изводи за наличието на изискуемия се, но евентуален умисъл при осъществяване на престъпното посегателство. Липсват предпоставките за приложението както на чл.118 от НК, така и на чл.124, ал.1 от НК. Неоснователно е и възражението на защитниците му, че макар (може би) да е съзнавал, допускал, съгласявал се, бил безразличен към възможния смъртен изход от побоя, той няма как да е съзнавал, че действа с особена жестокост. И в това отношение съображенията на съда са правилни, съобразени с утвърдената съдебна практика и са доказателствено защитени. Приложен е законът, който е следвало да бъде приложен и не е налице наведеното касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НК за корекция на въззивното решение за преквалификация на инкриминираното деяние в желаната от тези жалбоподатели посока.
Не е налице и явна несправедливост на отмереното на подс.Д. наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК. В тази връзка ВКС намира за необходимо да сподели следното. За да приеме, че обществената опасност на деянието е „изключително висока” съдът е изложил съображения за нанесените множество удари в главата и тялото на пострадалата, но това е извод по начина на осъществяването му и за възприемане на квалифициращото обстоятелство по т.6, пр.3-то на чл.116, ал.1 от НК. За това подс.Д. да е с „относително висока степен на обществена опасност” съдът се е аргументирал с данни за личностовия му код, миналото му поведение спрямо пострадалата вследствие на алкохолната злоупотреба, с която обвързал и факта на миналото му осъждане по чл.343б, ал.1 от НК, но за което е реабилитиран и може да се цени само като характеристична данна и накрая обстановката при нанасяне на побоя, коментирайки защитните действия на Х. като „плахи опити” да се предпази, при следите по нея и по подсъдимия от активната й съпротива. Въпреки тази противоречивост в изложението по обстоятелствата, имащи значение за тежестта на дължимата се на подс.Д. санкция, съдът се е съгласил, че правилно тя следва да се определи по най-леката алтернатива и на нейния минимум, с което при приложената редукция е утвърдил наказанието от 10 години лишаване от свобода.
ВКС намира, че претенцията на защитниците наказанието на подсъдимия да се определи при условията на чл.55 от НК е неоснователна. При честата злоупотреба с алкохол и съпътстващата я градираща агресия спрямо Д.Х. процесното му деяние е нейно логично продължение. Прави впечатление, че това касационно основание се навежда единствено с критика към инстанционните съдилища относно възприетите от тях като отегчаващи отговорността му обстоятелства, без обаче да се поднасят доводи за наличие на изключително/и или многобройни смекчаващи тази отговорност обстоятелства. Такива не се и установяват. Не може като такова да се отчете психическото му състояние при извършване на деянието – в усложнено, утежнено (комплицирано) алкохолно опиване, до което умишлено се е довел с приема на смесен и в значително количество алкохол, а само като смекчаващо, доколкото е снижило волевите му способности при осъществяване на деянието. Реабилитацията на предишното му осъждане е заличило юридическите му последици, но данните да е управлявал автомобила към С. на 02.04.2015 г. при отчетеното с „Алкотест Дрегер”-а наличие на алкохол в кръвта му 2,76 промила не сочи той да се е дисциплинирал като водач на МПС. Частичните му признания за случилото се с коментираните фактически условности не надхвърлят бонуса от „самопризнанието” му в процедурата на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 и сл. от НПК. Той е един провалил се висшист, съпруг и родител, който не е работил и е разчитал на подкрепата на родителите си и на облагите от съжителството си с пострадалата и нейните финансови възможности. И според изводите в СППЕ, той е със занижена критичност към асоциалното си поведение. При тези данни определянето на наказанието му по най-леката алтернатива за извършеното престъпление в нейния минимум е в достатъчна степен съответно на изискванията на чл.36 от НК и правилно неговият размер е индивидуализиран съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК. Полученото след редукцията наказание от 10 години лишаване от свобода е необходимо за неговото поправяне и превъзпитание с откъсване от средата, позволяваща му да продължава да пиянства и извършва противоправни деяния. Не е налице претендираното явно несъответствие на наказанието на обществената опасност на извършеното и на дееца и не е налице касационното основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК.
Оплакванията за завишеност на присъденото на ищцата М.Х. обезщетение ще бъде разгледано съвместно с касационната жалба на повереника й.
По жалбата на повереника на частната обвинителка и гражданска ищца М. Х. :
ВКС намира, че както жалбите на защитниците на подсъдимия, така и тази на повереника на гражданската ищца против обжалваното решение в гражданската му част са неоснователни.
Безспорно е, че дъщерята М.Х. е претърпяла болки и страдания от смъртта на майка си Д.Х.. Защитниците се противопоставят на отсъдения размер на обезщетението за тези й вреди с доводите, че отношенията с майка й са били крайно бегли, дори прекъснати, твърде охладнели и критерият за справедливост на същото изисква чувствителното му намаляване. В същото време, в съдебното следствие са събрани гласни доказателства, които очертават причините за дистанцирането на дъщерята и болката й от това. Именно проявената от ищцата критичност към поведението на майка й, довело до разбиване на семейството им и асоциални прояви спрямо баба й св.Й.П., укоримостта на съжителството й с подс.Д., което само е влошавало състоянието й и в крайна сметка е в основата на кончината й по такъв жесток начин, обосновава степента на болките й от загубата на най-близкия й човек във възраст, когато тя самата се нуждае от подкрепа. Поради това ВКС намира, че присъденото на ищцата парично обезщетение от 100 000 лв е съизмеримо с претърпените от нея болки и страдания от нелепата и мъчителна смърт на майка й и отговаря на изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Няма основание както за неговото увеличаване, така и за намаляване на размера му, поради което касационните жалби против тази част на въззивното решение се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а същото в цялост следва да бъде оставено в сила.
За пълнота на изложението само следва да се добави, че при разглеждане на граждански иск в наказателния процес са приложими разпоредбите на НПК, а по материално-правни въпроси, касаещи непозволеното увреждане (като единствено възможно основание за предявяване на такъв иск в наказателния процес) съдът следва да съобразява само задължителната практика на ВКС и ВС в Тълкувателни решения или Постановления на Пленума на ВС, а не и решения на отделни състави от ГК и ТК на ВКС по чл.290 от ГПК, които имат тяхно вътрешно указателно значение за решаване на определени въпроси от значение за развитие на правото, поради което цитираните от повереника на гражданската ищца нямат никакво обвързващо значение за наказателния съд.
Доколкото касационната жалба на повереника на ищцата М.Х. касае само гражданската част на решението и е неоснователна, при липса и на документална защита на искането им за присъждане на разноски за участието му в касационното производство, то същото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23 от 29.01.2016 г., постановено по ВНОХД № 548/2015 г. от Апелативен съд-Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |