Р Е Ш Е Н И Е № 448 София, 29.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска При участието на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 479/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от И. С. П. чрез процесуален представител адвокат К. Б. против въззивно решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав от 19.11.2009 г., постановено по гр. д. № 3820/2008 г., с което е отхвърлен иска на М. А. В.-К. срещу Т. И. Челебийска, И. С. П. и С. С. Ч. с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на право на строеж /нот. акт № 61/1999 г./, по силата на който ищцата е прехвърлила на другите двама ответници правото на строеж върху офис с площ от 68.50 кв. м. на третия етаж от масивна офис сграда в [населено място], [улица], поради привидност на договора и поради липса на съгласие на продавача за прехвърляне на собствеността и е прието за установено по предявения от М. А. В.-К. срещу Т. И. Челебийска и С. С. Ч. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 209 ЗЗД, че договорът за покупко-продажба на право на строеж върху процесния офис/нот. акт № 61/99 г./е нищожен поради противоречие със закона. Претендира се отмяна изцяло на въззивното решение с изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответник по касация М. А. В.-К. е оспорила жалбата като неоснователна по съображения с писмено възражение от процесуален представител адвокат П. М.. С определение № 717/9.06.2011 г., постановено по гр. д. № 479/2011 г. от Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по посочен от касатора процесуалноправен въпрос: има ли право въззивния съд без подадена от ищцата въззивна жалба да постанови решение в нейна полза по отхвърлен от първоинстанционния съд иск. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Въззивното решение и допълнително въззивно решение от 7.04.2010 г. е обжалвано и от ответниците Т. И. Челебийска и С. С. Ч. в уважената част по иска с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 209 ЗЗД и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ е отменен нот. акт № 61, том І, рег. № 1523, дело № 72/1999 г. и второто за отхвърляне молба от 9.12.2009 г. на Т. И. Челебийска и С. С. Ч. за допълване на основното решение на въззивния съд от 19.11.2009 г. по гр. д. № 3820/2008 г. С жалбата е заявено твърдение за недопустимост на първоинстанционното решение на СРС, ГО, 36 с-в от 7.05.2008 г. по гр. д. № 6799/2005 г. /постановено при неизпълнени от ищцата задължителни указания на съда в с. з. от 2.12.2005 г. и 1.03.2006 г., а именно: в 20-дневен срок от датата на с. з. да представи доказателства за последния известен адрес на ответниците, които срокове едностранно са удължавани от съда без писмени молби от ищцата за удължаване на срока съгласно чл. 36, ал. 1 ГПК /отм./, както и на решението на въззивния съд, който вместо да прекрати производството по делото и да обезсили решението на районния съд се е произнесъл с процесуално недопустимо решение. Молят да се обезсили въззивното решение и първоинстанционното решение и да се прекрати касационното производство, а ако решенията не бъдат обезсилени касационният съдебен състав да се произнесе по същество на спора, като отхвърли иска с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, като незаконосъобразен и неоснователен. Ответник по касация М. А. В.-К. е оспорила касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени с писмено възражение от процесуален представител адвокат П. М.. Касационната жалба на ответниците Т. и С. Ч. е подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 1130/21.10.2011 г. по гр. д. № 479/2011 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение предвид евентуална недопустимост на обжалваното решение във връзка с твърдяните от касаторите допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения с оглед ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. По правния въпрос по повод жалбата на ответник И. С. П.: Въведеното с нормата на чл. 6 ГПК диспозитивно начало не изклучва служебното задължение на съда да извършва валидни процесуални действия по движение и приключване на делото, най-съществени от които са решенията /арг. чл. 7, ал. 1 ГПК/. Служебно е задължението на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото. И при действието на отменения ГПК и при действащия ГПК съдът във всяко положение на делото следи служебно за допустимостта на предявения иск, съответно за допустимостта на обжалваното решение. Въззивният съд може да се произнесе по допустимостта на предявения иск и по допустимостта на обжалваното пред него решение и без да има жалба, стига произнасянето да е в рамките на висящ спор, по който няма постановено влязло в сила съдебно решение /определение/. Това правомощие се извлича от разпоредбите на чл. 25, чл. 209, ал. 1, чл. 218ж, ал. 2, предл. 2 ГПК /отм./, съответно – чл. 130 и чл. 270, ал. 3 и чл. 293, ал. 4 ГПК и задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд-ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ВКС, ОСГК. По правния въпрос по повод жалбата на ответници Т. и С. Ч.: Не е налице хипотезата на недопустимост на обжалвания пред касационния съд въззивен съдебен акт, за който порок на решението Върховният касационен съд на РБ следи служебно съгласно разясненията с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. Процесуалните нарушения, обосноваващи според касаторите-ответници процесуална недопустимост на решението на районния съд са отстранени в хода на първоинстанционното производство и не е налице неизпълнение в срок от страна на ищцата на разпореждане на съда. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Решаващият правен извод на въззивния съд за нищожност на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 209 ЗЗД на извършената между страните процесна сделка, а именно: покупко-продажба с уговорка за изкупуване е изведен въз основа на обсъждане и преценка на изяснените по делото фактически обстоятелства, които са преценени в тяхната логическа последователност се възприема от настоящия състав. Въззивното решение следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен съд от 19.11.2009 г., постановено по гр. д. № 3820/2008 г. по описа на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: