Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №. 20   гр. София, 27 януари 2010г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди и десета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА      ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                            ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                          при  секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 655/ 2009 година. Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия Е срещу въззивна присъда №178/24.09.2009 година на Великотърновски окръжен съд, постановена по ВНОХД №345/2009 година, с която е отменена първоинстанционната оправдателна присъда на Районен съд-Велико Търново и при условията на чл.63, ал.1, т.4, вр.чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК ангажирана неговата наказателна отговорност за престъпление по чл.197, т.1, вр. чл.194 ал.1 от НК. Депозираната жалба обективира израз на недоволство от постановения въззивен съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, без да се визират конкретни форми на проявление на предвидените в чл.348НПК касационни основания и да се предлагат обосноваващи ги фактически аргументи и юридически съображения. Направеното волеизявление, носещо белезите на декларация е съпроводено с предявени претенции за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимото лице. В открито заседание на 19.01.2010 година пред ВКС, Е. С. и неговият процесуален представител не участват лично, редовно уведомени, като по делото е приложено допълнително писмено становище от защитата на подсъдимия. В последното се конкретизират релевираните в жалбата бланкетни оплаквания с фрагментарни доводи за „несъгласие” с правните изводи на контролираната съдебна инстанция, индициращи на неразбиране на института - малозначителност на деянието, и сочещи на необходимост от упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.2, вр.чл.348, ал.1, т.1НПК. Представителят на ВКП дава заключение за липса на предпоставки за приложение разпоредбата на чл.9, ал.2НК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото при реализираната касационна проверка, намира жалбата на подсъдимия С за НЕОСНОВАТЕЛНА. В рамките на описаната в обвинителния акт и призната от подсъдимото лице при диференцираната процедура по чл.371-чл.374НПК фактология, въззивният съдебен състав правилно е приел, че инкриминираното поведение на Е. С. се субсумира от обективна и субективна с. от нормата на чл.197, т.1 НК. Подсъдимото лице, в качеството на непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, на 18.10.2008 година, от дом, находящ се на ул. България” №50, вх. А в гр. В., отнел чужда движима вещ-мобилен телефон „Нокиа 1208”, на стойност 49 /четиридесет и девет/ лева, от владението на Г. Р. , без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като до приключване на следствието пред първостепенния съд, откраднатата вещ е била върната на собственика. Очертаните фактически констатации и предпоставените от тях юридически изводи, словно материализирани в атакувания съдебен акт на Великотърновски окръжен съд, интерпретирани в аспекта на обществената опасност на инкриминираното престъпление и при съблюдаване доказателствата за личността на дееца, не обосновават прилагане на института- малозначителност на деянието . Логическото и систематично тълкуване на материалноправната норма на чл.9, ал.2 НК мотивира нейната приложимост спрямо всички престъпни деяния, включително досежно тези в обсега на посегателствата против собствеността. Високата степен на обществена опасност, типична за определен вид деяния, предпоставя тяхната криминализация и дава основание на законодателя да ги обяви за престъпления. Същата е и едно от съществените обстоятелства, които определят тежестта, вида, и размера на наказанието. Тези две характеристики на обществената опасност като основно качество на престъплението са оценени при лимитиране очертанията на престъпната съставомерност на деянието по чл. чл.197, т.1, вр.чл.194, ал.1НК и обективирани в предвидените от закона за същото, наказателни санкции. Степента на обществена опасност на конкретно извършеното престъпно посегателство е от значение обаче за да се реши дали то /деянието/ е престъпление, или макар да е формално съставомерно, но неразкривайки /изключвайки/ висока степен на обществена опасност е малозначително, във визираните от закона форми. На подобни обстоятелства не индицира конкретиката по настоящото дело. Правнозначимите факти досежно времето, мястото и механизма на осъществяване на инкриминирания акт/ късно вечер, чрез двукратно прехвърляне през прозореца на остъклен балкон на първия етаж на сграда и проникване в жилището на семейство Рачеви, тъй като при първоначалното влизане в апартамента Е. С. бил забелязан и изгонен от собствениците/; коментирани при преценка честотата на престъпните посегателства от този вид, обективирана в официалната статистика; съответно анализирани във взаимовръзка с данните за личността на извършителя, сочещи на демонстрирана престъпна упоритост при реализиране на неправомерната дейност и на предхождащи престъпното деяние множество противообществени прояви, сакционирани по ЗББПМН /взломни кражби в с. Ш. лъка и с. П., не аргументират малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. В контекста на изложеното стойностните изражения на инкриминирания предмет, подбудите за извършване на престъплението и чистото съдебно минало на подсъдимия не обуславят промяна в очертаната позиция. Инкриминираното от обвинителната власт деяние демонстрира типичната за този вид прояви обществена опасност на деянието, и обосновава използуване и обществена приемливост на санкционните средства на наказателното право, поради което и то следва да бъде определено като престъпно. Наложеното при условията на чл.55НК и след редукцията по чл.63, ал.1, т.4НК най-леко от предвидените в санкционната система на чл.37 НК наказания - ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ е съобразено с изискванията на индивидуалната и генерална превенция, визирани в чл.36НК, и не предпоставя ревизия на въззивната присъда, поради несправедливо лимитирани санкционни последици от извършеното неправомерно посегателство. По предложените съображения, ВКС счита, че в пределите на възложената му компетентност и упражнявайки правомощията си в настоящото съдебно производство, образувано по жалба на подсъдимия С, следва да остави в сила атакувания съдебен акт от 24.09.2009 година на Великотърновски окръжен съд, постановен по ВНОХД №345/2009г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №178/24.09.2009 година, постановена по ВНОХД №345/2009г., по описа на Окръжен съд-Велико Търново. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.