Ключови фрази


1

2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 12

гр. София, 14.07.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 194 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Ю. Т., действаща чрез нейната майка и законен представител М. М. В., срещу решение № 100256 от 21. 10. 2020 г. по в. т. д. № 167/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 39 от 14. 04. 2020 г. по т. д. № 33/2019 г. на Ловешки окръжен съд в частта за отхвърляне на предявения от касационната жалбоподателка срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие настъпило на 30. 07. 2018 г. ПТП за разликата над 12 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв. като частичен от пълния размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва от 3. 03. 2019 г.
Касационната жалбоподателка поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като въззивният съд не отчел вида на травмите на пострадалата, последиците от тях, остатъчните белези, обстоятелството, че ищцата е била едва на шест години към момента на злополуката, конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към датата на увреждането, както и съдебната практика по сходни случаи. В касационната жалба се поддържа, че събраните по делото доказателства /съдебномедицинска експертиза и свидетелски показания/ са останали недооценени. Касационната жалбоподателка счита, че изводът на въззивния съд за наличие на съпричиняване в размер на 25 % е неправилен. Сочи, че ЗДвП предвижда засилена защита по отношение на определена категория пешеходци, в която попада и пострадалото малолетно дете. Излага доводи, че по делото не е установена при условията на пълно и главно доказване причинно-следствената връзка между пресичането на детето, без по отношение на него да бъде осъществяван родителски надзор към този момент, и настъпването на произшествието. Моли решението на въззивния съд в обжалваната част да бъде отменено.
Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за неоснователността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с оглед частичното влизане в сила на осъдителното решение на първоинстанционния съд спорни по делото са въпросите относно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди при ПТП и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. Независимо от това, е изтъкнал, че механизмът на ПТП е установен в заключението на автотехническата експертиза, както и че е налице влязла в сила присъда по НОХД № 4/2020 г. на Ловешки районен съд, която е задължителна за гражданския съд и с която е установено противоправното деяние и вината на водачите, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Формирал е извод, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП възлиза на 16 000 лв., като е съобразил вида на получените от ищцата телесни увреждания – травматично счупване на лява лъчева кост на типично място без данни за разместване на костите с последваща гипсова имобилизация за 25 дни и затруднение в движението на лявата ръка за около 25 дни и травматично счупване на тялото на шести гръден прешлен без данни за засягане на нерви, довело до затруднение в движението на снагата за около 2-3 месеца, проведеното консервативно лечение с болкоуспокояващи средства, експертното мнение на вещото лице по съдебномедицинската експертиза за възстановяването на пострадалата и липсата на трайни последици от получените травми. Споделил е изводите на първоинстанционния съд за основателност на направеното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и за намаляване на определеното обезщетение с 1 / 4, като е отчел приноса на пострадалата-малолетно дете за настъпване на вредоносния резултат с оглед поведението й – пресичане на пътното платно в населено място /площад, уширение на пътната мрежа, до който се достига от три улици и който не представлява пешеходна зона/, както и неосъществяването на надзор по отношение на детето от страна на родителите му.
С определение № 60535 от 8. 10. 2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение:
Съгласно задължителната практика на ВС – ППВС № 4/1968 г. и постоянната практика на ВКС, намерила израз в решения по чл. 290 ГПК, по приложението на чл. 52 ЗЗД, между които са решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28. 12. 2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 215 от 3. 02. 2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., II т. о. и много други, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определянето на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на следните общи критерии: характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за последните – нивата на застрахователно покритие към същия момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Обсъждането не може да се състои единствено в изброяване на обстоятелствата, свързани с уврежданията, а същите следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност.
По същество на касационната жалба:
С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищцата неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, като се е достигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По-конкретно не е отчетена сериозността на получените в резултат на произшествието увреждания, обстоятелствата, при които са получени /при удар, вследствие на който детето е попаднало под автомобила/, продължителността и интензитета на търпените от ищцата болки и страдания, ограниченията в движението й вследствие травмите, проведеното й лечение, остатъчните белези и негативните последици за психиката на ищцата, както и възрастта й към момента на увреждането. Следва да се приеме, че в резултат на допуснатите нарушения при приложение на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост дължимото обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ е било занижено.
Уврежданията на ищцата – травматично счупване на лява лъчева кост на типично място без данни за разместване на костите и травматично счупване на тялото на шести гръден прешлен без данни за засягане на нерви са били причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 30. 07. 2018 г. Към този момент пострадалото дете е било малолетно – на 6 години и пет месеца. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза травмите са наложили поставяне на гипсова имобилизация за 25 дни и консервативно лечение с болкоуспокояващи, част от което е проведено при болничен престой от 6 дни. Във връзка със счупването на лъчевата кост движението на ръката на детето е било затруднено 45 дни, а травмата на прешлен е причинила затруднено движение на снагата около 2-3 месеца. Установява се, че към момента на произшествието и около 10-15 дни след него болките са били значителни, особено в областта на счупването на гръбначния стълб, като според експертното мнение с оглед възрастта на пострадалата не се очакват трайни последици от телесните повреди. Според свидетелските показания детето било контактно и усмихнато, а след инцидента - уплашено, стресирано и не било жизнерадостно; по време на оздравителния период у дома се наложило да не се движи и понастоящем по тялото й имало остатъчни белези от гумата на автомобила, който я ударил. Съобразявайки гореизложените обстоятелства и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица /чл. 492, т. 1 КЗ в редакцията, ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 1. 01. 2016 г./, съставляващи отражение на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП – 30. 07. 2018 г., настоящият състав приема, че към датата на увреждането справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е в размер на сумата от 30 000 лв.
Неоснователни са касационните доводи за неправилно приложение на нормата на чл. 51, ал. 2 ГПК и за необоснованост на изводите на въззивния съд за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалото дете и липсата на родителски надзор и настъпване на увреждането. Съгласно решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12. 11. 2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 169 от 02. 10. 2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 16 от 04. 02. 2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 92 от 24. 07. 2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т.о., решение № 117 от 8. 07. 2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27. 06. 2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. и др., за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
Правилно въз основа на събраните доказателства /приетата в първоинстанционното производство съдебна – автотехническа експертиза и показания на разпитаните свидетели/ и установената въз основа на тях фактическа обстановка въззивният съд е приел, че детето Х. Т. и неговите родители са допринесли за настъпване на ПТП – детето е предприело пресичане на пътното платно при нарушаване на правилата за движение на пешеходци, установени в разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, към която препраща ал. 2 – за пресичане на пешеходци по двулентови двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, които са длъжни преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства, а приносът на родителите се състои в нарушение на задължението по чл. 125, ал. 3 СК да осигуряват постоянен надзор по отношение на своето малолетно дете. При осъществяване на дължимия родителски контрол, придружаване на детето да пресече пътното платно и спазване на правилата за движение на пешеходците, включително съобразяване с разстоянието на приближаващото се МПС и с неговата скорост на движение, не биха възникнали условия за настъпване на процесното ПТП. Обстоятелствата, че управлявалата МПС неправоспособна водачка Д. А. е имала възможност да спре и да заобиколи детето, включително при скоростта й на движение – 43, 7 км/ч, не води до отпадане на задължението на пешеходците да спазват правилата за движение по пътищата, нито на задължението на родителите по чл. 125, ал. 3 СК. Следва да бъде споделен и изводът на решаващия състав относно определения принос на пострадалото дете за настъпване на вредоносния резултат – 1 / 4, при който са отчетени в достатъчна степен отговорността на виновните за ПТП, при условията на независимо съпричиняване, З. С., предоставил управлението на автомобила на неправоспособния водач в нарушение на чл. 102 ЗДвП и Д. А., непълнолетен неправоспособен водач, допуснал нарушения на нормите на чл. 116 и чл. 117 ЗДвП, и по-ниския по степен принос на пострадалото дете.
По тези съображения се налага изводът, че при приетото съотношение на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата и определеното обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лв., дължимото обезщетение следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с размера на приетото съпричиняване, т. е. с 1 / 4 или искът се явява основателен за сумата от 22 500 лв.
Поради изложеното въззивното решение е частично неправилно. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен над присъдения размер от 12 000 лв. до 22 500 лв., и тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция ВКС следва да постанови решение по същество, с което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 500 лв. Следва да се присъди и законната лихва, считано от 3. 03. 2019 г.- датата, на която изтича тримесечният срок по чл. 497, ал. 1, т. 2 ГПК, в какъвто смисъл е приетото от въззивния съд и при зачитане на диспозитивното начало на процеса /изричното искане на касационната жалбоподателка ищца във въззивната и касационната жалба е за присъждане на законната лихва върху обезщетението, считано от 3. 03. 2019 г./.
Изходът на делото налага ответникът да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатско възнаграждение с ДДС в размер общо на 767, 32 лв. за първоинстанционното и въззивното производство /206, 20 лв. – за първоинстанционното производство при съобразяване на присъденото възнаграждение от 890 лв. и 561, 12 лв. – за въззивното производство/. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед резултата по делото на касационната жалбоподателка следва да бъде присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 553, 74 лв.
Касационната жалбоподателка дължи заплащане на разноските, направени от застрахователя за адвокатско възнаграждение и депозит за свидетели за първата инстанция, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 737 лв., поради което осъждането й за разликата над посочената сума до присъдената такава от 1018, 40 лв. подлежи на отмяна.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника по касация следва да се възложи дължимата държавна такса в размер на 840 лв., определена върху уважената в касационното производство част от иска.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 100256 от 21. 10. 2020 г. по в. т. д. № 167/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 39 от 14. 04. 2020 г. по т. д. № 33/2019 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. Ю. Т., действаща чрез нейната майка и законен представител М. М. В., иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие настъпило на 30. 07. 2018 г. ПТП за разликата над 12 000 лв. до 22 500 лв., ведно със законната лихва от 3. 03. 2019 г., както и в частта, с която Х. Ю. Т. чрез нейната майка и законен представител М. М. В. е осъдена да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД разноски за разликата над 737 лв. до 1018, 40 лв., като ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] Б да заплати на Х. Ю. Т., ЕГН [ЕГН], действаща чрез нейната майка и законен представител М. М. В., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [община], [улица] на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 10 500 лв. /десет хиляди и петстотин лв./, разликата над присъдените 12 000 лв. до дължимите 22 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 30. 07. 2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 3. 03. 2019 г. до окончателното плащане, както и разноски за касационното производство в размер на 553, 74 лв. /петстотин петдесет и три лева и 74 ст./ .
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] Б да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, Булстат[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 8 сумата от 767, 32 лв. /седемстотин шестдесет и седем лева и 32 ст./ адвокатско възнаграждение с ДДС за първоинстанционното и въззивното производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] Б да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 840 лв. /осемстотин и четиридесет лева/ държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100256 от 21. 10. 2020 г. по в. т. д. № 167/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.