Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 5179_13_dec_290gpc_partage_cadastre_faulte.doc Р Е Ш Е Н И Е № 303 София, 14.01.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 5179 /2013 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. К. и М. Г. Д. срещу въззивно решение № 1974 от 22.05.2013 г. по възз. гр.д. № 10 /2013 г. на Благоевградски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 3843 от 08.11.2012 г. по гр.д. № 747 /2012 г. на Районен съд Гоце Делчев, с което е отхвърлен искът за съдебна делба на два самостоятелни обекта – апартаменти с посочен идентификатор по кадастралната карта на всеки един, с площ по 43.12 кв.м. всеки, представляващи източни жилища на приземен и първи етаж в югоизточната част на двуетажна жилищна сграда с площ 86.42 кв.м., находяща се в УПИ ХVІІ-1794 от кв. 30 по плана на [населено място] с площ на имота (двора) 617 кв.м.. Не е обжалвано и е влязло в сила първоинстанционното допълнително решение № 4287 от 10.12.2012 г., с което между страните е допусната делба на 237 /617 идеални части от УПИ ХVІІ-1794, от квартал 30 по плана на [населено място], област Б. с площ за целия имот 617 кв.м. с идентификатор 17395.501.1794, при равни делбени части – по 1 /3 ид.ч. Касационно обжалване е допуснато с определение № 509 от 22.10.2013 г. по материалноправните въпроси: дали кадастралното заснемане има вещноправно действие и дали грешката в кадастъра е пречка да се установи правото на собственост в границите, установени с документите за собственост, които удостоверяват придобивното основание и дали е пречка да се извърши съдебна делба съобразно тези документи, за които е прието, че са обуславящи и са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 81 / 17.02.2012 г. по гр.д. № 506 /2011 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че кадастралното заснемане на построените в имота сгради няма вещноправно действие ... и че кадастралният план няма доказателствено значение за собствеността на недвижимите имоти. С определението за допускане на касационно обжалване е прието, че противоречието е основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Насрещната страна И. Д. М. не е подала отговор на касационната жалба, не се явява и не изразява становище в съдебно заседание. По правния въпрос настоящият състав споделя разрешението, прието в посоченото съдебно решение № 81 / 17.02.2012 г. по гр.д. № 506 /2011 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК по изложените в него съображения, както и по следните съображения Целта и предназначението на кадастъра според ЗКИР е да заснеме местоположението, границите и размерите (площта) на недвижимите имоти, включително на всеки обект на собственост на територията на Р. България, чрез основни кадастрални данни (чл.27), да ги обозначи с идентификатор, който е уникален номер за еднозначно посочване (чл.26) и да ги нанесе на карта, както и да обезпечи връзка с данните за собственост и други вещни права. Дейността е от обществен интерес, регулирана е с правни норми (ЗКИР и наредби по приложението му) и се извършва от предвидени в закона служби, чиито дейности са регламентирани и е предвидено да бъдат извършвани от правоспособни лица поради техническото и естество. В закона (ЗКИР) се прави разлика между данните за недвижимите имоти и данните за вещните права върху тях (чл.6,ал.2), първите от които се получават от кадастъра, а вторите от имотния регистър, които са свързани чрез двустранна връзка въз основа на идентификатора на недвижимите имоти (чл.6,ал.1). Основните кадастрални данни за имотите (чл.27) са от техническо естество, за всички имоти такива са идентификаторите им, за поземлените имоти - точното местоположение чрез границите, трайното предназначение и начинът на ползване, адресът, а за сградите – очертанията, застроена площ; брой етажи; предназначение; адрес, за самостоятелните обекти в сграда - местонахождение; етаж; предназначение. Законът (ЗКИР) обаче съобразява разликата между основните кадастрални данни (които са от техническо естество) и данните, които са свързани с правния статут. Така изводът дали един фактически обособен в сграда обект от функционално и пространствено обединени помещения и пространства е самостоятелен обект в сграда по смисъла на ЗКИР не се основава само на заснемане въз основа на измервания и изчисления, а основно на строителните книжа и на актовете за собственост (чл.44), т.к. изискванията за обособяване на недвижими имоти като самостоятелни обекти на собственост са нормативно установени с императивни материалноправни норми в нормативните актове за устройство на територията - ЗУТ и издадените въз основа на него действаща и отменена Наредби за правила и нормативи за устройство на територията и отменените Наредби за правила, норми и нормативи за териториално и селищно устройство, издадени на основание З. (отм.), както и отменените Строителните правила и норми за изграждане на населените места. В исковите съдебни производства, включително в тези за съдебна делба, данните от кадастъра имат значение основно за индивидуализиране на недвижимия имот (чл.49 б. ЗКИР). Доказателствената сила на данните, които се съдържат в кадастъра и имотния регистър, за правния статут и вещните права върху недвижими имоти е производна на доказателствената сила на документите, в които данните се съдържат, които удостоверяват основанието за придобиване на тези права (чл.52 и чл.44 ЗКИР). Затова и в исковите съдебни производства изводите за вещни права върху недвижими имоти следва да се основават на преценка на документи, от които се установява годен придобивен способ, когато такива документи се сочат и представят като доказателства от страните. При оспорване на доказателствата, съдържащи данни от кадастъра и имотния регистър за вещни права, те се преценяват от съда както останалите доказателства и съвкупно с тях, могат да бъдат проверявани чрез назначени от съда технически експертизи с вещи лица с подходящи специални знания,, при което съдът може да приеме за установено, че някои данни са неверни и да установи верните. В тези случаи преценката, която съдът извършва на придобивните способи въз основа на представените доказателства, е същата, каквато е предвидено да извършва с разпоредбата на чл.53,ал.2 ЗКИР при разрешаването на споровете за материално право, в случаите, когато непълнотите и грешките в одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри са свързани с такива спорове. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: Въззивният съд е приел, че по делото се иска делба на двуетажно югоизточно жилище от двуетажна двуфамилна сграда с р.з.п. 86.42 кв.м., за него са представени документи за собственост и по делото е установено и не е спорно, че правата на съделителите Д. К., М. Д. и И. М. са по 1 /3 ид.ч.; Но в кадастралната карта, одобрена през 2009 г., югоизточното жилище, чиято делба се иска, е заснето като два самостоятелни обекта с отделни идентификатори; А със заключение на вещо лице се установява, че югоизточно жилище, което е построено към 1953 г., в цялост с пристройката и двата етажа може да отговаря на изискванията само за едно жилище – двуетажно еднофамилно. При тези изводи въззивният съд е приел крайния извод, че след като с кадастралната карта жилището, чиято делба се иска, е заснето като две жилища, то кадастралната карта е одобрена при съществени закононарушения и това е основание за нейното изменение по чл.53,ал.1,т.2 ЗКИР и докато тя не бъде изменена, и доколкото данните от кадастралната карта са от значение за определяне на предмета на делбата, делбата на едно жилище, отразено като две, които нямат самостоятелно съществуване и не са годен обект за делба, е недопустима. По доводите за неправилност на решението : С оглед дадения отговор на правния въпрос следва да се приеме, че доводът на жалбоподателите, че изводът, че погрешното заснемане на жилищния имот в одобрената кадастрална карта като два отделни самостоятелни обекта в сграда вместо като един, е пречка да се допусне съдебната делба, е основателен. Както беше посочено, изискванията за обособяване на недвижимите имоти като самостоятелните обекти на собственост, са нормативно установени с императивни материалноправни норми. Т.е. изводът дали определени функционално обединени помещения представляват самостоятелно жилище или не е правен. Поради което чл.44 ЗКИР изисква отразяването в кадастъра на самостоятелните обекти в сграда да бъде основано най-напред на строителни книжа и актове за собственост и евентуално чрез описание на място. До делба се допускат самостоятелни обекти на собственост, поради което при спор между страните или противоречиви доказателства, както и в случаите на приложение на императивни правни норми от въззивния съд, преценката се извършва от съда. Когато съдът установи, че описаният имот, чиято делба се иска, представлява самостоятелен обект на собственост и негови собственици са само страните по делото и техните делбени части са установени, той следва да допусне делбата. Съдът следва да допусне делбата и когато установи, че имотът, чиято делба се иска, представлява два или повече самостоятелни обекти на собственост. От което следва извод, че въззивното решение е неправилно. С оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК и доколкото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, настоящият състав следва да се произнесе по основателността на иска за съдебна делба. По същество: Страните не спорят (ответникът не оспорва правата на ищците и твърди и доказва, че е собственик на 1 /3 ид.ч. от жилището) и с представените по делото доказателства се установява, че са съсобственици на жилището, чиято делба се иска с делбени части по 1 /3 идеална част : От представения нотариален акт № 100, том ІІ, рег. № 3348 /дело № 282 /2007 г.(л.5), съставен на 16.05.2007 г. от нотариус с район на действие РС – Г. Д. се установява, че Г. Д. Г., П. Д. К. и И. Д. М. са признати за собственици на следния недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство: югоизточно жилище от двуетажната двуфамилна жилищна сграда с разгъната застроена площ 86.24 кв.м., построена в УПИ ХVІІ-1794 (седемнадесети за имот планоснимачен номер хиляда седемстотин деветдесет и четири), от квартал 30 по плана на [населено място], област Б. с площ за целия имот по акт за собственост 617 кв.м., а по скица 612 кв.м., при съседи (граници) от изток – улица, от запад – УПИ ІХ, от север – УПИ ХІХ, от юг – УПИ ХVІ.. Правата на страните не са посочени, съгласно чл.30,ал.2 ЗС следва да се приеме, че са равни – по 1 /3 ид. част. От представения нотариален акт № 101, том ІІ, рег. № 3350 /дело № 283 /2007 г.(л.4), съставен на 16.05.2007 г. (същия ден) от същия нотариус, се установява, че Г. Д. Г. и П. Д. К. са дарили на Д. Г. К. и М. Г. Д. при равни дялове собствените им 2 /3 ид.ч. от описания по-горе имот. С прието от въззивния съд неоспорено заключение на СТЕ (л.37 и сл.) се установява, че в общината не се съхраняват строителни книжа за процесната сграда, която е била построена преди 1959 г., югоизточното жилище в нея, чиято делба с иска, според техническите правила и нормативи представлява едно двуетажно еднофамилно жилище, независимо от заснемането му в кадастралната карта като два отделни самостоятелни обекта, отразеното в кадастралната карта в югоизточната част на жилищната сграда не отговаря на правилата за самостоятелен обект. От изложеното следва, че имотът, чиято делба се иска – югоизточно жилище от двуетажна жилищна сграда, представлява едно самостоятелно жилище. Отразеното в кадастралните схеми, че обектите са два, не се основава на строителни книжа, нито на документи за собственост и е извършено в нарушение на императивни правила и нормативи по селищно устройство, поради което не следва да се зачита. Установено е, че страните са съсобственици на имота с делбени части по 1 /3 ид.ч., поради което имотът следва да бъде допуснат до делба между тях при тези равни делбени части. Т.к. първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която са допуснати до делба 237 /617 ид.ч. от дворното място, не следва да се обсъждат отделно представените за това доказателства - нотариален акт, договор за доброволна делба и скици с отбелязвания за идентичност. Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде допусната делба на жилищния имот между страните така, както е поискано при равни делбени части – по 1 /3 ид.ч. Жалбоподателите претендират разноски, но не са представили списък за разноски, а и ответникът в касационното производство не е оспорил нито иска за делба, нито въззивната и касационната жалба, поради което разноски на жалбоподателите не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 1974 от 22.05.2013 г. по възз. гр.д. № 10 /2013 г. на Благоевградски окръжен съд, г.о..:Вместо това постановява: Допуска да се извърши съдебна делба на югоизточно жилище от двуетажната двуфамилна жилищна сграда с разгъната застроена площ 86.24 кв.м., построена в УПИ ХVІІ--1794 (седемнадесети за имот планоснимачен номер хиляда седемстотин деветдесет и четири), от квартал 30 по плана на [населено място], област Б. с площ за целия имот по акт за собственост 617 кв.м., а по скица 612 кв.м., при съседи (граници) от изток – улица, от запад – УПИ ІХ, от север – УПИ ХІХ, от юг – УПИ ХVІ, между М. Г. Д., Д. Г. К. и И. Д. М. при делбени части по 1 /3 (една трета) идеална част за всяка една от трите. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.