Р  Е   Ш  Е   Н  И  Е                                                                 №         468                                                         гр.София, 18.05. 2009 г.                                                       В    ИМЕТО   НА  НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                                                      ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА   при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 409 от 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:       Производството е по реда на пар.2, ал.12 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.231, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./. Образувано е по молба на Т. К. Т. за отмяна по реда на чл.231, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ на влязло в сила решение № 1* от 12.11.2007 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, постановено по в.гр.д. № 985 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 434 от 12.02.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от Т. К. Т. срещу ОСЗГ-гр. Долни чифлик иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на К. Т. Д. да си възстановят собствеността върху следните земеделски земи: нива с площ от 7 дка, находяща се в землището на гр. Б., м.”А” и нива с площ от 7 дка, находяща се в землището на гр. Б., м.”Е”.   В молбата за отмяна се твърди, че след влизане в сила на решението, молителят е открил нови доказателства от съществено значение за делото- протокол № 32 от 06.04.1947 г. от общо редовно годишно събрание на ТГПК „П”-с. Бяла, Варненско, протокол № 1 от 20.07.1947 г. от учредително събрание на членовете на кооперация ”П”- с. Б., Варненско и протокол № 13 от 30.09.1950 г. на ТКЗС с. Б.. Ответникът ОСЗГ- Д. чифлик в писмено становище оспорва молбата. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия счита, че молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: Производството по чл.231 и сл. от ГПК /отм./ е средство за извънинстанционнен контрол за правилност на влезли в сила съдебни решения, но само на посочените в закона основания- чл.231, ал.1, б.„а”, „б”, „в”, „г”, „д”, „е”, „ж” и „з” от ГПК /отм./ и чл.233, ал.2 от ГПК /отм./. В тези производства Върховният касационнен съд не е компетентен да се произнася по съществото на спора, нито да проверява правилността на влязлото в сила решение по основания за касационно обжалване на решенията, посочени в чл.218б от ГПК /отм./. Поради това, доводите на молителя Т. Т. за неправилност на влязлото в сила съдебно решение поради несъобразяване със заключението на вещото лице и поради неправилно определяне от съда на необходимия за придобиването по давност на процесните земеделски земи срок, които по същество са доводи за неправилност на решението по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./, не следва да се обсъждат. Неоснователно е твърдението на молителя, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по смисъла на чл.231, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./. Съгласно тази разпоредба на закона, на отмяна подлежат влезли в сила съдебни решения, когато по тях са открити обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая представените към молбата за отмяна протоколи действително са нови по делото /не са били представени при инстанционното разглеждане на това дело/. По своя характер обаче те не са доказателства, които не са можели да бъдат известни на страната при инстанционното разглеждане на делото: Протоколите удостоверяват обстоятелството, че наследодателят на молителя К. Т. Д. е бил член на ТКЗС в гр. Б., Варненско, което е било създадено още през 1947 г. Това обстоятелство е било известно на молителя още при инстанционното разглеждане на делото, което е видно от представените от него пред въззивния съд книги за членовете на ТКЗС в с. Б., Варненско за периода от 1947 г. до 1955 г., намиращи се на стр.5 и 6 от гр.д. № 985 от 2007 г. на Варненския окръжен съд. Съответно, известно е било на молителя, че най-вероятно съществуват протоколи от заседанията на общото събраните на това ТКЗС. Поради това, неиздирването на тези протоколи от Д. архив и непредставяването им при инстанционното разглеждане на делото представлява изцяло процесуален пропуск на молителя, който не е основание за отмяна на решението по реда на чл.231 от ГПК /отм./. Поради гореизложеното молбата за отмяна на решението на Варненския окръжен съд на основание чл.231, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ е неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. К. Т. за отмяна на основание чл.231, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ на влязлото в сила решение № 1* от 12.11.2007 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, постановено по в.гр.д. № 985 от 2007 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.