О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 503 София, 21.11.2019 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 2031/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Д. П. Д. против определение № 1816 от 06.06.2019 г. по ч.гр.д. № 2454/2019 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по частната жалба - "Застрахователна компания Лев Инс" АД, [населено място], не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил протоколно определение от 29.03.2019 г., постановено по гр.д. № 11201/2017 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 192, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК е върната исковата молба на частния касатор в частта, с която се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие ПТП, поради неотстраняване на нередовности в същата и производството по делото в тази част е прекратено. За да постанови този резултат, въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното производство е с предмет искове с правно основание чл. 226 КЗ (отм.), като ищецът и настоящ жалбоподател е претендирал да получи обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Обезщетение за последните се претендирало за бъдещо лечение на функционални и естетични вреди, чрез извършване на редица инвазивни и неинвазивни процедури и манипулации, чиято обща ориентировъчна стойност, съгласно изслушана съдебномедицинска експертиза /л. 115 от делото/, е в границите на 25 000 – 50 000 лв. Като решаващ извод за оставяне на частната жалба без уважение е посочена липсата на ясна диференциация на претенцията на ищеца- дали претендирал бъдещи разходи по операции, както и на кои точно части от лицето /с оглед наличието на увреди както в зоната на очите, така и в областта на носа, челюстите и зъбите/, или пък се претендирало плащане на посочените от вещото лице неинвазивни процедури, респ. медикаментите, които ще бъдат използвани. Направен е извод, че предвид така обоснованата неяснота по отношение на рамките, в които се претендират имуществените вреди, искът за тяхното репариране се явявал неконкретизиран, а производството в тази част – надлежно прекратено, тъй като не били изпълнени указанията на съда за индивидуализиране по пера на предявения иск. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател, в хипотеза на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, е поставил следните въпроси: 1. „Подлежат ли на обезщетяване бъдещи вреди, ако тяхното настъпване е сигурно, а размерът – установим, като размерът на средствата, които се влагат за изпълнението на предписаното лечение, може да бъде установен чрез заключения на медицински експертизи, както и чрез разпит на свидетели?“. 2. „Очертан ли е предметът на иска за обезщетение на причинени в резултат на деликт имуществени вреди, с посочване на увреждането, което трябва да се възстанови, с претендираните разходи и броя на хирургичните интервенции, за които се претендират имуществените вреди, уточнени в хода на делото с помощта на вещо лице, изготвило СМЕ, при обичайно протичане на лечението или е необходимо точно конкретизиране на всяко увреждане и съответната му интервенция с точното й описание като обхват, резултат и стойност? До каква степен трябва да е конкретизиран иска за бъдещи имуществени вреди за лечение, за да е редовен и да подлежи на разглеждане?“, 3. „Тъй като пострадалият ищец обичайно не разполага със специални медицински познания, нито информация за точната стойност на всяка от последващите интервенции, а само с предположенията и очакванията на лекарите за брой предстоящи интервенции, предполагаеми резултати от тях и предполагаема стойност на всяка интервенция, при обичайно протичане на лечението, когато в исковата молба ищецът е описал за възстановяване на кои увреждания претендира имуществени вреди и с помощта на СМЕ е определена предполагаема стойност на лечението, при обичайното му протичане, има ли основание да се приеме, че претенцията на ищеца не е редовна? За да е редовна исковата молба за бъдещи имуществени вреди, представляващи разходи за лечение на тежко увреждане, достатъчно ли е да се посочи увреждането, за което се цели възстановяване и броя хирургични интервенции, с които се очаква, че ще се постигне възстановяване, при обичайното му протичане, и за които се иска компенсиране на вредите или е необходима по-голяма конкретизация и изчерпателност и съответно каква?“ и 4. „Имат ли значение за спорното вземане за обезщетение на бъдещи вреди, настъпилите в хода на процеса факти, когато обуславят неговото придобиване, изискуемост или погасяването му, и настъпилите в хода на процеса факти, които обуславят неговия размер и може ли съдът да определи размера на обезщетението към по-късен момент до приключване на устните състезания, като съобрази настъпилите в процеса факти?“. Частният касатор твърди по първия поставен въпрос наличие на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- противоречие на обжалваното определение с решение № 155/22.02.2010 г. по гр.д. № 3836/2008 г. на III г.о. на ВКС. Счита, че въпроси втори и трети са от значение за изхода на делото, тъй като от отговора им зависело дали ще се разгледат исковете в това производство или ще се прекрати разглеждането на определяне на обезщетение за претендираните имуществени вреди, като според касатора бил налице допълнителния критерий за допускане до касационно обжалване, изведен от основанието по 280, ал. 1, т. 3 ГПК и на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въпросите били разрешени в противоречие с решение № 268/24.02.2016 г. по гр.д. № 2525/2015 г. на III г.о. на ВКС. Обозначеният като –„ четвърти въпрос”, страната е поддържала във връзка с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е сочила противоречие ри разрешаването му с приетото в решение № 1/27.03.2012 г. по гр.д. № 1106/2010 г. на IV г.о. на ВКС и решение № 196/12.07.2011 г. по гр.д. № 1724/2009 г. на IV г.о. на ВКС. Частният касатор е развил съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Поддържал е, че претенцията за имуществени вреди е ясно очертана и с нея се претендира обезщетение за бъдещи вреди, изразяващи се в пет интервенции за подобряване на функционалните и естетичните характеристики на лицето. Определил е мотивите на САС, свързани с необходимостта от диференциация на всяка интервенция по вид и индивидуализирането й по пера, като обективно неизпълними, тъй като счита, че редовността на исковата молба не е обусловена от посочване на това - коя част на лицето ще се възстановява, в каква степен, с колко и какви по вид /хирургични или неинвазивни/ интервенции, на каква стойност ще бъдат те и дали ще обхващат предоперативна, оперативната или следоперативната подготовка и лечение. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля. С оглед разгледаната дефинитивност на общото основание, поставените първи три въпроса са релевантни, и могат да бъдат обобщени, съобразно ТРОСГТК № 1 /10г., като третиращи редовността на иска за имуществени вреди, в хипотеза на претенция за обезщетяване на бъдеща вреда, уточнена с допусната от съда изслушана експертиза, определила, конкретизирала и остойностила разходите, произтичащи от наложителни хирургични интервенции, съчетани с медикаментозно лечение, при обичайно протичане на лечението и в тази връзка –в каква степен следва да бъдат очертани в исковата молба отделно всички предстоящи интервенции, вземане на медикаменти, както и тяхното отражение върху общото здравословно състоянието на лицето, при разглеждане на различната успешност на лечението. Така обобщен въпросът съставлява общо основание, като в случая страната е обосновала и извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед поддържаното от нея за разрешаването му от въззивния съд в противоречие със сочената практика, както и с редица съдебни актове на ВКС в същият смисъл.Този извод се налага с оглед изводите в цитираното решение № 268/24.02.2016 г. по гр.д. № 2525/2015 г. на III г.о. на ВКС, което макар и третиращо неимуществени вреди разглежда общите предпоставки за редовност на сезирането, като и с решение № 155/10г. по гр.д. № 3836/08г. на ВКС, ІІІ г.о., с което изрично е прието като правен извод, че няма пречка да бъдат обезщетявани бъдещи вреди, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим. Следователно, налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и определението на Софийски апелативен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С цитираното по-.горе решение 268/24.02.2016 г. по гр.д. № 2525/2015 г., състав на на III г.о. на ВКС, позовававайки се на решение № 80/09.07.2014 г. по гр.д. №5554/2013 г. ІІІ г.о.на ВКС, е приел че когато в исковата молба, ищецът е описал влошеното си здравословно състояние, без изчерпателно посочване на всички конкретни негативни изменения в неговата физика и здравословно състояние и е поискал съдебно-медицинска експертиза за тяхното установяване, няма основание да се приеме, че в претенцията на ищеца не е включено едно или друго конкретно негативно изменение. В този смисъл, липсата на поотделно и изчерпателно посочване на всички неблагоприятни последици за здравето на ищеца не съставлява и нередовност на исковата молба по см. на чл. 129 ГПК, която следва да бъде отстранена по този ред. В противоречие с тези изводи съставът на САС е приел, че частният касатор следва в исковата молба да изведе ясна диференциация дали претендира плащане за бъдещи разходи по операции, както и на кои точно части от лицето /с оглед наличието на увреди както в зоната на очите, така и в областта на носа, челюстите и зъбите/, или пък претендира плащане на посочените от вещото лице неинвазивни процедури, респ. медикаментите, които ще бъдат използвани, тоест да се посочат всички конкретни негативни изменения в неговата физика и здравословно състояние, независимо че за тях е била изслушана медицинска експертиза пред първостепенния съд. Така приетото се споделя и от настоящия състав.Последователно в съдебната практика се приема, че за да бъде осъществен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД- като предпоставка за уважаване на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, следва да се установи при условията на кумулативност, че е налице осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. На обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят, стига те да са пряка и непосредствена последица от деликта – така т.1 на ППВС № 4/1968 г. Или за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя не е необходимо детайлизирането на конкретно настъпващите увреди на пострадалото лице, за които има заключение на вещо лице, допуснато от съда, именно за да ги уточни, нито определяне на отделните им стойности, тъй като размерът на същите не обуславя допустимостта на иска – арг. чл. 162 ГПК, поради което и съобразно закрепения в чл. 51, ал. 1 ЗЗД принцип на пълното обезщетяване на всички вреди пряка и непосредствена последица от деликта, настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния и въззивен състав за необходимост от изчерпателно изброяване на конкретните бъдещи медицински процедури, свързани с възстановяване на здравето на ищеца, както и индивидуализирането на всеки разход относим към определена процедура по пера, за които изчерпателно е дадено експертно заключение, назначено от съда, именно за да бъде прогнозирана вредата. Въззивният съд не е съобразил определението си с практиката на ВКС / напр. определение № 705/05.11.2015г. по ч.гр.д.№ 5370/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение №1074/30.11.2012г. по ч.т.д.№ 151/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №484/30.07.2010г. по ч.гр.д.№ 409/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о, определение №891/28.11.2014г. по ч.гр.д.№ 6523/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о. и определение № 81/09.02.2017 г. по ч.т.д. № 1982/2016 г. на ВКС, I т.о./ и във връзка с разбирането за прилагането на правните последици от неотстраняване на недостатъците на исковата молба с оглед дадените от съда указания по отстраняването им. Определението за прекратяване производството по делото на основание чл. 100 ГПК/отм./, респ. чл. 129 ГПК, следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението за оставяне исковата молба без движение за отстраняване на нередовността й. Този извод се налага от процедирането му в случая. С протоколно определение от 25.01.2019 г. по г.р.д. № 11201/2017 г. на СГС на ищеца са дадени общи указания да уточни вида и размера на претенцията за обезщетение на имуществени вреди. С подадена уточняваща молба вх. № 23333/20.02.2019 г. /л. 434 от гр.д. № 11201/2017 г. на СГС/ ищецът е посочил, че претендира обезщетение за разходи, представляващи интервенции и лечение във връзка с обезобразяване в резултат от травмите на процесното ПТП, в размер на 50 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на ПТП /02.08.2016 г./ до окончателното изплащане. С протоколно определение от 29.03.2019 г. по гр.д. № 11201/2017 г. на СГС производството по делото в тази част е прекратено поради неизпълнение на дадените указания. В практиката си цитирана по-горе, ВКС възприема разбирането, че неизпълнението от ищеца на неправилни или неясни указания на съда не води до неблагоприятни за ищеца последици и не може да бъде основание за прекратяване на делото. Съдебните актове, с които на ищеца е указано да уточни своята претенция, са постановени след приемане на съдебно-медицинска експертиза /л. 115-116 от делото пред СГС/ и изслушване на вещото лице в откритото съдебно заседание от 04.05.2018 г. В т. 2 от експертизата д-р А. Л. подробно е индивидуализирал необходимите неинвазивни и хирургически процедури с конкретно изброяване на засегнатите зони и целения резултат, техният период и стойност. Изслушаната СМЕ е била допусната с цел конкретизиране на исковата претенция, т.е. с уточняване на вида и размера на претенцията. В тази връзка дадените последващи указания на ищеца, с които съдът търси отговор в същия смисъл, следва да бъдат преценени като неясни за последния. С оглед изложеното, постановеното от въззивният съд определение и оставеното с него в сила такова на първостепенния съд следва да бъдат отменени, а делото се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск за имуществени вреди. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1816 от 06.06.2019 г. по ч.гр.д. № 2454/2019 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 1816 от 06.06.2019 г. по ч.гр.д. № 2454/2019 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него протоколно определение от 29.03.2019 г. по гр.д. № 11201/2017 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 192, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК е върната исковата молба на частния касатор в частта, с която се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие ПТП, поради неостраняване на нередовности в същата и производството по делото в тази част е прекратено. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на определението. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: