2 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 159/2016 год. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 37 София, 04.02.2016 година Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА ч.гражданско дело под № 159/2016 година Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 6725/29.09.2015 год., допълнена с вх.№ 8293/20.11.2015 год., срещу определение № 493/17.09.2015 год., постановено по в.ч.гр.дело № 422/2015 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от Н. И. Н. частна жалба с вх.№ 13335/07.05.2015 год. срещу определение № 2668/17.04.2015 год. по гр.дело № 838/2015 год. на Пловдивския окръжен съд за оставяне без уважение молбата му с вх.№ 8648/21.03.2015 год. за освобождаване от държавна такса във връзка с подадени жалби: вх.№ 12949/28.11.2014 год. и вх.№ 12951/28.11.2014 год. против изпълнителни действия, извършени по изп.дело № 201482904000287 по описа на частен съдебен изпълнител З. Д., рег.№ 829 с район на действие Пловдивски окръжен съд, по налагане запор върху пенсията му за осигурителен стаж и възраст. Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят Н. И. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] ап.№ 12, представляван от назначения служебен адвокат Г. И. Д., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 от ГПК по въпросите: 1. Каква следва да е фактическата преценка на съда при идентични критерии, съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК с обстоятелствата по т.т.1-7 от нормата на чл.23, ал.3 от ЗПП въз основа на представените доказателства, за да приеме за установено, че лицето не разполага с достатъчно средства да заплати таксите, както и че няма средства за заплащане адвокатско възнаграждение, при постановяване на двата съдебни акта? 2. Какъв е критерият, по който съдът преценява достатъчността на средствата, необходими за таксите и разноските за производството и съобразен ли е той с размера на дължимите такси и разноски или е само с оглед представените доказателства по чл.83, ал.2, т.1-7 от ГПК? Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да остави частната жалба срещу първоинстанционното определение без уважение въззивният съд е приел, че за жалбоподателя държавната такса от 50 лева е поносима тъй като от представените и съобразени писмени доказателства е установено, че е сам с месечен доход от 553 лева от пенсия и трудово възнаграждение, притежава собствено жилище в [населено място] и макар че е трудоустроен, не е установено да има разходи над средно обичайните за мъж на неговата възраст – 66 години. С определение № 568/21.10.2015 год., постановено по същото въззивно частно дело апелативният съд в производство по чл.95 от ГПК във връзка с чл.25, ал.1 от ЗПП и чл.284 от ГПК е предоставена правна помощ за осъществяване на процесуално представителство по смисъла на чл.21, ал.1, т.3 от ЗПП като е прието, че жалбоподателят Н. И. Н. „няма достатъчно средства да заплати за адвокатско участие при оформянето на касационната частна жалба”. При така приетото от въззивния съд обжалваното определение противоречи на трайната съдебна практика, свързана с приложението на чл.83 от ГПК и касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК като същото отмени. Решавайки спора по същество настоящата инстанция приема, че с оглед ангажираните доказателства са налице предпоставките за освобождаване от внасяне на определената държавна такса – 50 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 493/17.09.2015 год., постановено по в.ч.гр.дело І 422/2015 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 493/17.09.2015 год., постановено по в.ч.гр.дело № 422/2015 год. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него определение № 2668/17.04.2015 год. по гр.дело № 838/2015 год. на Пловдивския окръжен съд, десети граждански състав. ОСВОБОЖДАВА Н. И. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] ап.№ 12 от внасяне държавна такса в размер на 50 лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ