Р Е Ш Е Н И Е № 111 София, 04.07. 2016 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 434/2016 година. Производството е образувано по бланкетна касационна жалба от защитника на А. Р. Т. против присъда № 18 от 04.02.2016год. по внохд № 56/2016год. на ОС-Пловдив, с която се иска оправдаване на подсъдимия. В допълнението към жалбата, изложените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК са подкрепени с доводите, че установените по делото фактически положения водят до категоричния извод за несъставомерност на деянието по чл. 183 от НК. Като е приел обратното, макар и да е приложил разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, съдът е нарушил закона, което е последица от допуснати съществени процесуални нарушения в дейността му при анализа на събраната доказателствена маса. Освен молбата за оправдаване, алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, с които правото на защита на Т. са били нарушени. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа от процесуалния представител на подсъдимия по основанието и доводите изложени в нея. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и поради това намира, че тя не следва да се уважава, а постановената въззивна присъда като правилна и законосъобразна се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 18 от 04.02.2016год., постановена по внохд № 56/2016год. по описа на Пловдивския окръжен съд, на основание чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК е отменена присъда № 308/16.10.2015год. по нохд № 1665/2015год. на РС-Пловдив и подсъдимият А. Р. Т. е признат за виновен в това, че за периода от 25.10.2011год. до 04.08.2013год. в [населено място], обл. П., след като е осъден с решение № 3232/29.09.2011год. по бр. дело № 7382/2011год. на РС-Пловдив, първи брачен състав, да изплаща месечна издръжка в размер на 150/сто и петдесет/лв. на свой низходящ-сина си Р. А. Т. с ЕГН [ЕГН], съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно-21 месечни вноски в общ размер на 3150.00/три хиляди сто и петдесет/лв., като поради изпълнение на задължението преди постановяване на присъдата от първата инстанция и ненастъпването на други вредни последици за пострадалия, на основание чл. 183, ал. 3 от НК не е наказан. Съдът се е произнесъл по направените деловодни и съдебни разноски, които присъдил в тежест на подсъдимия. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. Изложените от защитата доводи, че подсъдимият не е имал обективната възможност за заплаща дължимата издръжка на сина си, не се подкрепят от данните по делото. Позоваването в жалбата, че неплащането следва да бъде „съзнателно“, т.е.„…за доказване на субективните измерения на инкриминираното поведение е необходимо установяването на обективна възможност за изпълнение на задължението за издръжка и липса на пречки от непреодолим характер, които да препятстват плащането.“ /Решение № 47/02.02-2012год. на ВКС по н.д. № 3081/2011год., III н.о./ е правилно, но коректността изисква да се отбележи, че в цитираното решение касационният състав е обсъждал проблематиката по отношение на подсъдим, изтърпяващ ефективно наказание лишаване от свобода в аспекта на преценката за наличие на обективни пречки той да не изпълнява задълженията си. Същевременно, същият касационен състав отбелязал необходимостта във всеки отделен случай съдилищата внимателно да изследват наличието /липсата/ на непреодолими пречки за изпълнение задължението на дееца, съгласно диспозицията на чл. 183, ал. 1 от НК. В конкретиката по случая, въззивната инстанция е сторила това, като е приела, че подсъдимият не получава редовно трудови доходи от началото на 2013год., но наред с това, той е в работоспособна възраст и няма данни да страда от здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността му да упражнява общественополезен труд, поради което не са били налице обективни причини, пречещи му своевременно да заплати дължимата издръжка. Като цяло, в дейността на въззивния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на събраните по делото доказателствени източници и законът е приложен правилно, поради което не са налице сочените в жалбата основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК за реакция от касационната инстанция в желаната от подсъдимия насока. Събраните по делото доказателства сочат, че решението по бракоразводно дело 7382/2011год. на РС-Пловдив, първи брачен състав, с което А. Р. Т. е осъден да заплаща на непълнолетния си син Р. А. Т. чрез неговата майка месечна издръжка в размер на сто и петдесет лева, е влязло в сила на 25.10.2011год. От този момент в наказателно-правен аспект е правно значимо поведението на осъдения, защото при умишлено проявено бездействие към задължението да изплаща присъдените алиментни задължения при повече от две месечни вноски, той осъществява и от обективна страна престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК. От данните по делото е видно, че в периода, когато подсъдимият е бил трудово ангажиран, в изпълнително производство по изпълнително дело на частен съдебен изпълнител, за периода от 01.08.2012год. до 10.01.2013год. от трудовото месечно възнаграждение на Т. е събрана общо сумата от 963.01лв. Преди този период подсъдимият не е изплащал на низходящия си дължимата от 25.10.2011год. до 01.08.2012год. присъдената месечна издръжка, с което вече е бил осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. След 10.01.2013год. Т. отново се проявил като неизряден платец, което мотивирало ищцата да сигнализира прокуратурата за неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение от страна на Т.. В хода на образуваното срещу него досъдебно производство на 30.07.2014год. Т. внесъл по сметка на бившата си съпруга в [фирма] сумата от хиляда лева. След привличането на Т. като обвиняем по чл. 183, ал. 1 от НК на 18.03.2015год. той обяснил, че е безработен и в този момент няма възможност да изплати остатъка от търсената от него сума за издръжка, като заявил, че му е разяснена привилегията на чл. 183, ал. 3 от НК. Пред първоинстанционния съд в производство по чл. 371, т. 1 от НПК подсъдимият представил заверена пред нотариус декларация от навършилия на 04.08.2013год. пълнолетие Р. А. Т., че е получил сумата от 3150.00лв, представляваща възстановена имуществена вреда причинена му от А. Р. Т. по обвинението, предмет на разглеждане по нохд № 1665/2015год. на РС-Пловдив. Въз основа на приетите за установени фактически положения съдът счел, че деянието на Т., макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, неговата малозначителност сочи за явна незначителност на обществената му опасност, поради което е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК и е оправдал подсъдимия. Въззивният съд е направил нов прочит на събраните доказателства и при същата фактическа обстановка е направил различни изводи от правно естество, а именно - за осъществен от обективна и субективна страна престъпен състав на чл. 183, ал. 1 от НК, но поради това, че деецът е изпълнил задължението си преди постановяване на присъдата от първоинстанционния съд и ненастъпването на други вредни последици на пострадалия, на основание чл. 183, ал. 3 от НК не е наказал Т..Съдът обективно е изследвал обстоятелствата свързани с предмета по чл. 102 от НПК и според тяхното съдържание е извел крайните си фактически и правни изводи, като липсват данни правото на защита на подсъдимия да е нарушено. Въпреки това, не може да не се отбележи, че част от доводите на защитата срещу мотивите към присъдата имат своето основание, макар и да не са от естество да доведат до отмяна или изменяване на обжалваната въззивна присъда. Обстоятелството, че в бракоразводното решение по отношение на издръжката Т. е осъден да изплати на ищцата /като майка и законен представител на роденото по време на брака дете/ по реда на чл. 149 от СК издръжка за детето Р., считано от фактическата раздяла на страните-17.04.2010год. е правно ирелевантно при преценката за съставомерността на деянието като престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Това е така, защото за това престъпление законът изисква деецът да не е изплатил най-малко две месечни вноски по присъдена с влязло в сила решение издръжка, да е съзнавал задължението си и да е имал възможността да го изпълни, но въпреки това е бездействал, съзнавайки общественоопасните последици от престъпното си поведение. В посоченият смисъл не могат да се споделят разсъжденията на въззивния съд, че внесената на 30.07.2014год. от подсъдимия сума от хиляда лева е неотносима към предявеното обвинение по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като Т. не уточнил основанието за превеждането й по сметката на бившата си съпруга, и че по силата на чл. 76 ЗЗД тази сума покрива първите по време възникнали негови задължения към низходящия си, считано от м.април 2010год. до м октомври 2010год. Тези съображения на съда по воденото срещу подсъдимия наказателно производство по чл. 183, ал. 1 от НК, са незаконосъобразни, тъй като за неплатена издръжка за времето, преди да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава. /виж. Решение № 484 от 16.Х.1980 г. по н. д. № 486/80 г., I н. о./. Впрочем, инкриминираните с обвинителния акт невнесени от подсъдимия месечни вноски по алиментни задължения обхваща периода от 25.10.2011год. до 04.08.2013год., т.е. обвинението е за проявено от А. Т. умишлено бездействие, започнало след влизане в сила на гражданското решение и продължило с неизплащането на 21 месечни вноски, които в общ размер възлизат на сумата от 3150.00лв. Преди постановяване на присъдата от РС-Пловдив, подсъдимият Т. е погасил задължението към низходящия си и за последния не са настъпили други вредни последици, поради което прилагайки привилегирования състав на чл. 183, ал. 3 от НК въззивната инстанция е приложила правилно закона. Изложено сочи, че не са налице релевираните в жалбата основания за отмяна на обжалваната присъда, която като законосъобразна следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 18 от 04.02.2016год. постановена но по внохд № 56/2016год. по описа на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: