6 РЕШЕНИЕ №187 гр.София, 02 октомври 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора от ВКП Н.ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдия Христина Михова н. д. № 543 / 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК. Същото е образувано по постъпило искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНЧД №1088/2016 год. по описа на Софийски апелативен съд и НЧД № 2858/2016 год. по описа на Софийски градски съд. В искането се сочи, че при постановяване на определението СГС е допуснал нарушение като не е приел за изпълнение присъда на първоинстанционния съд в [населено място], Република Италия в частта, с която на осъдения български гражданин А. В. Н. е наложено наказание „лишаване от право да заема обществена длъжност“. Твърди се и че определението на СГС и въззивното решение на САС са незаконосъобразни в частта, с която е зачетено на основание чл. 41, ал.3 от НК времето, през което осъденият е полагал труд в местата за лишаване от свобода в Република Италия. Прави се искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание пред ВКС, представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване и прави искане за неговото уважаване. Защитникът на осъдения А. Н. пледира за оставяне на искането за възобновяване без уважение. Осъденият А. В. Н., редовно призован, не се явява и не взима отношение по искането. Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение, след като обсъди доводите посочени в искането на Главния прокурор и всички материали, събрани по делото, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 424 , ал.1 от НПК. То съдържа доводи в подкрепа на заявеното на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал.3 от НПК. Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно. С определение от 27.09.2016г. по НЧД № 2858/2016г. по описа на Софийски градски съд, НК, 10 състав, на основание чл. 457 ал.3 НПК, е била приета за изпълнение влязлата в сила на 18.11.2012 г. присъда № 82/05.05.2011 г. на първоинстанционния съд в [населено място], Република Италия, с която българският гражданин А. В. Н. от [населено място] е признат за виновен и осъден на седем години и осем месеца лишаване от свобода за извършени престъпления по чл.61 № 2, 5, чл.609 оcties, ал.1, 2, 3, чл. 110, чл.628, чл.110 - 610 от НК на Република Италия, съответстващи на престъпления по чл.150, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, по чл.152, ал.3, т.1, вр. с ал. 1 от НК, по чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.142а, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК. На основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.457, ал.5 от НПК първоинстанционният съд е приспаднал предварителното задържане и изтърпяното наказание лишаване от свобода до трансферирането на осъдения в България, както и изтърпяното наказание лишаване от свобода на територията на Република България, за времето от 27.05.2015 г. до влизане на определението в сила. На основание чл.41, ал.3 от НК съдът зачел и приспаднал времето, през което осъденият Н. е полагал труд в местата за лишаване от свобода в Република Италия. С определението не е приета за изпълнение присъдата на първоинстанционния съд в [населено място], Република Италия в частта, с която българският гражданин А. В. Н. е осъден на лишаване от право да заема обществена длъжност. Определението на СГС е обжалвано от осъдения А. Н., като по жалбата е образувано ВЧНД №1088/2016г. по описа на Софийски апелативен съд. С решение № 493/ 29.11.2016г., постановено по същото дело, Софийският апелативен съд, НО, 2-ри състав изменил първинстанционното определение в частта относно правната квалификация на деянията съобразно българския НК, съучастниците на осъдения Н. в отделните престъпления и приспаднатия на основание чл.457, ал.5 от НПК период на изтърпяване на наказанието в Република Италия. Въззивният съд приспаднал от подлежащото на изпълнение наказание 270 / двеста и седемдесет/ дни под формата на предсрочно освобождаване съгласно заповед за освобождаване от затвора, издадена в резултат на разпореждане от 04.06.2015 г. от Службата за надзор на Сиракуза, Република Италия. На основание чл.457, ал.5 от НПК приспаднал и изтърпяната част от наложеното наказание на територията на Република Италия, считано от 18.11.2012 г. до датата на трансфера на осъдения Н. на територията на Република България на 10.03.2016 г. и след тази дата, до влизане на определението на СГС в сила. Потвърдил определението на първоинстанционния съд в останалата му част. Определението на Софийски градски съд в частта, с която не е приета за изпълнение присъдата на първоинстанционния съд в [населено място] Италия по отношение изпълнението на наказанието лишаване от право да се заема обществена длъжност, както и в частта, с която на основание чл.41, ал.3 НК е зачетено времето, през което осъденият е полагал труд в местата за лишаване от свобода в Република Италия и въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционния съдебен акт в посочените части, са постановени при съществено нарушение на закона - чл.348 ал.1 т. 1 НПК. Правилно въззивният съд е преценил, че в процедурата по чл. 457 от НПК, за да се определи на кои от престъпните състави от българския НК съответстват деянията, осъществени от българския гражданин в изпращащата държава, следва да се изхожда от фактическите обстоятелства, посочени в подлежащия на изпълнение съдебен акт, както и от превода на приложимите норми на НК на Република Италия. Осъществявайки собствен анализ на постановената от италианския съд присъда, в нейното единство от диспозитив и мотиви и съпоставяйки ги със съответните правни норми от българския и италианския НК, законосъобразно САС е достигнал до извода, че българският гражданин А. Н. е бил първоначално обвинен за извършено тежко насилие над личността, изразяващо се в това, че принудил пострадалата Христина Й. да се качи в лек автомобил „К.“ - престъпление по чл.110, чл.610 от НК на Република Италия, което впоследствие е било преквалифицирано в съдебното решение на чуждестранния съд като отвличане на лице - престъпление по чл.605 от НК на Република Италия. Въззивният съд правилно е констатирал, че извършеното деяние на 18.09.2010 г., квалифицирано по чл.605 НК от съда в [населено място], Република Италия, съответства на обективните и субективни признаци на престъпния състав на чл.142, ал.2, т.2 от НК на Република България- отвличане, извършено от две лица/ Н. и Н./, за което според българското законодателство се предвижда наказание лишаване от свобода от седем до петнадесет години, а съгласно допълнителната разпоредба на чл.160, ал.1 от НК съдът може да наложи и наказание лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.6 или т.7 от НК. Софийският апелативен съд законосъобразно е изменил определението на СГС, като е дал правилната квалификация на деянието, съобразно българския НК, но поради липсата на съответен протест не е имал процесуална възможност да приеме за изпълнение присъдата и в частта, с която на осъдения Н. е било наложено наказание „лишаване от право да заема обществена длъжност“, тъй като би утежнил положението му. За да бъде отстранено допуснатото от първоинстанционния съд нарушение, искането за възобновяване в тази част следва да бъде уважено. Основателно е искането на Главния прокурор и в частта, с която на основание чл.41, ал.3 от НК първоинстанционният съд е зачел периода, през който осъденият А. Н. е полагал труд на територията на Република Италия. В тази част определението на СГС е потвърдено с решението на САС. При постановяване на определението си първоинстанционният съд се е съобразил със задължителните указания, дадени с ТР № 3 /2013 г. на ОСНК на ВКС. Ръководейки се от това тълкувателно решение и като се е позовал на приложения по делото протокол № 7518 от 07.07.2016 г. от Отдел „Управление на затворите“, Дирекция „Областен затвор в А.“, корпус затворническа администрация, относно положения труд от осъдения Н. при пребиваването си в затвор в Република Италия, СГС е приспаднал това време от размера на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно в затвор в Република България. След постановяване на Тълкувателно решение № 3 от 2013 год. по т.д. № 3/2013 год. на ОСНК на ВКС, Съдът на Европейския съюз /голям състав/, в открито съдебно заседание на 08.11.2016 г. в Люксембург, по повод преюдициално запитване излезе с решение по дело С - 554/14/О./. Според това решение, чл.17, параграфи 1 и 2 от Рамково решение 2008/909 ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26.02.2009 г., трябва да се разбира в смисъл, че не се допуска тълкуване на национална разпоредба, което да оправомощава изпълняващата държава да намали наказанието на осъденото лице поради положен от него труд по време на задържането му в издаващата държава, когато компетентните органи на последната, при спазване на нейното законодателство, не са извършили подобно намаляване на наказанието. Тълкуването на Съда на Европейския съюз е задължително за националните съдилища, щом се отнася за разпоредба от правото на Общността. Нормите на правото на ЕС следва да се прилагат от всички по начина, по който ги е тълкувал Съдът. В преюдициалните заключения се отразява постоянната практика на СЕС, несъобразяването с която е нарушение, даващо основание за ангажиране на извъндоговорна отговорност на държави-членки. Те са правнообвързващи както за всички останали национални юрисдикции на запитващата държава, така и за субектите на правото на ЕС - държавите-членки, институциите и органите на ЕС и физическите и юридическите лица. Съобразявайки това, ОСНК на ВКС постанови ново ТР № 3 от 2017 год., като счете, че приетото в т.3 от ТР №3/12.11.2013 г. по т.д.№3/2013 г., - „Положеният общественополезен труд от трансферирания осъден български гражданин в осъдилата го държава трябва да бъде зачетен от съда за намаляване срока на наказанието, освен ако определеният от издаващата държава остатък за изтърпяване е изчислен след зачитане на положения труд, когато се отнася за трансфер на осъдено лице от държава-членка от ЕС“ е загубило своето значение. Според ТР № 3 от 2017 год. на ОСНК на ВКС съдът на Република България като изпълняваща държава не може да намали наказанието на трансферирано от друга държава-членка на ЕС лице поради положен от него труд по време на задържането му в издаващата държава, когато компетентните органи на последната, при спазване на нейното законодателство, не са извършили подобно намаляване на наказанието. По настоящото дело са приложени материали, от които се установява, че законодателството на Република Италия не допуска зачитане на положения труд за намаляване на наказанието лишаване от свобода. При това положение, незаконосъобразно е зачетено времето, през което осъденият Н. е полагал труд в Република Италия, като е приспаднато от наказанието лишаване от свобода, което следва да изтърпи в Република България. Определението на СГС и решението на САС са постановени преди ТР № 3 от 2017 год. на ОСНК на ВКС, но тъй като са съобразени с неправилно тълкуване на общностното право, те се явяват незаконосъобразни и в тази част следва да бъдат отменени, а производството възобновено. Предвид изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НЧД № 2858/2016 год. по описа на Софийски градски съд и по ВНЧД № 1088/2016 год. по описа на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение от 27.09.2016 г. по НЧД № 2858/2016 г. по описа на Софийски градски съд, НК, 10 състав и решение № 493/ 29.11.2016 г., постановено по ВНЧД № 1088/2016 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 2-ри състав в частта, с която не е приета за изпълнение присъда № 82/05.05.2011 г. на първоинстанционния съд в [населено място], Република Италия, влязла в сила на 18.11.2012 г., по отношение на наложеното на българския гражданин А. В. Н. наказание лишаване от право да заема обществена длъжност, както и в частта, с която е зачетено на основание чл. 41, ал.3 от НК времето, през което Н. е полагал труд в местата за лишаване от свобода в Република Италия. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд в посочените части. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.