Р Е Ш Е Н И Е № 18 гр. София, 10.05.2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1845 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Първа инвестиционна банка“АД срещу решение № 711/26.03.2018г. по т.д. № 6185/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 94/01.08.2017г. по т.д. № 65/2017г. по описа на Софийски окръжен съд в частта, с която като начална дата на неплатежноспособността на „Д. строй-94“Е./н/ е определена 13.01.2017г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, което според касатора е постановено при нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага се становище, че САС не е направил анализ на основните характеристики на задълженията и вземанията на длъжника. Не е било съобразено, че вземания в размер на 810 000 лв. са такива от предприятия в група, не са свързани с обичайната дейност на дружеството, не са доказани, а само са отразени в баланса. Поради което показателите за ликвидност и автономност са изкуствено завишени с цел увреждане на кредиторите. Касаторът намира, че въззивното решение не е мотивирано. Липсва обстоен анализ на икономическите показатели, които имат отношение към обосноваване на заключение за състояние на неплатежоспособност у длъжника към един или друг момент. САС не е обсъдил вариантите на заключението на ССЕ, не е преценил, че има неосчетоводени около 134 000 лв. задължения, представляващи падежирали и незаплатени вноски по кредита, а вземанията в размер на 810 000лв., ако въобще съществуват са от продажба на дълготрайни активи, следователно дружеството-длъжник е на загуба от обичайната си търговска дейност. Иска се отмяна на въззивното решение по отношение на началната дата на неплатежоспособността и постановяване на друго с определяне на друга дата, а именно – 31.12.2015г. В писмения си отговор и в поддържаното в съдебно заседание становище ответникът по касацията „Д. строй-94“Е./н/ оспорва основателността на касационната жалба. Водените в баланса вземания в размер на 891 000лв. са в резултат на реална стопанска операция. Касаторът е имал възможност и не е изследвал ликвидността на тези краткосрочни вземания и степентта на тяхната събираемост. По отношение на задълженията въз основа на договора за банков кредит следва да се има предвид, че те са станали изискуеми след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита от страна на банката и уведомяването на касатора за това. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като съобрази становищата на страните и съгласно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира следното: В обжалваното въззивно решение е прието, че за определяне началната дата на неплатежоспособност на дружеството-длъжник „Д. стой-94“Е. по молбата с правно осн. чл.625 ТЗ на кредитора „ПИБ“АД, от значение, според единия вариант на заключението на ССЕ, са данните за високи нива на ликвидност и автономност в периода 2012г.-2016г., а по-ниските стойности на коефициентите през 2015г. не са трайно явление. В посочения период дружеството-длъжник е разполагало с ликвидни средства за покриване на краткосрочни задължения, и в частност - към 31.12.2016г. общата сума на активите на длъжника надвишава тази на пасивите. САС е счел, че едва към датата на обявяване на кредита, предоставен от касатора, за предсрочно изискуем, и осчетоводяването му от кредитора– 13.01.2017г., имуществото на ответното дружество е станало недостатъчно за покриване на паричните му задължения. С определение № 495/12.11.2018г. по т.д. № 1845/2018г. на ВКС, I т.о. на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка съответствието му с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 71/30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 164/30.11.2013г. по т.д. № 284/2016г. на ВКС, II т.о., Решение № 179/30.10.2017г. по т.д. № 1048/2017г. на ВКС, I т.о. по въпроса: При извършване на анализ на цялостното финансово и икономическо състояние на търговеца с цел да бъде определена началната дата на неплатежоспособност, следва ли съдът да вземе предвид неосчетоводените от длъжника задължения към кредитори и да съобрази структурата на активите на длъжника ? Становището на състава на ВКС по така поставения правен въпрос произтича от следното: В Решение № 71/30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, I т.о. е прието, че неплатежоспособността като основание за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ е обективно икономическо състояние и се изразява според чл.608, ал.1 ТЗ в невъзможност търговеца да изпълни определени от закона изискуеми парични задължения. Преценката за способността на предприятието да погаси изискуемите си парични задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи /т.нар. постоянен капитал/, не служат за извършване на плащанията на краткосрочните / текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. От това правило може да има изключение в случаите на преобразуване/преструктуриране на дейността на предприятието, тежестта на доказването, за което е на длъжника. Краткотрайните /текущите/ активи на предприятието /т. нар. оборотен капитал/, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие. Предвид което следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните / текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. По правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи, могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения. Когато коефициентът на обща ликвидност е съответен на базовия за отрасъла, но стойността на коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност е под стойността, характерна за отрасъла, следва да се установи конкретната причина за това. С Решение № 164/30.11.2013г. по т.д. № 284/2016г. на ВКС, II т.о. и Решение № 179/30.10.2017г. по т.д. № 1048/2017г. на ВКС, I т.о. е споделено разрешението, дадено в Решение № 32/17.06.2013г. по т.д. № 685/2012г. на ВКС, че за преценка на състоянието на неплатежоспособност от значение е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. При възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на несъбираеми и/ или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ силно служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл.631 ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност. Същата корекция е приложима и при установяване на документална необоснованост на счетоводните записвания по баланса – актив/пасив или несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения или отразяването им с погрешна квалификация на краткосрочни / дългосрочни. В обобщение на посочената по-горе съдебна практика следва да се даде следният отговор на правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване: При извършване на анализ на цялостното икономическо състояние на длъжника с цел да бъде определена началната дата на неплатежоспособността следва да се преценят всички установени в процеса изискуеми парични задължения, посочени в чл.608, ал.1 ТЗ, независимо дали те са намерили отражение в счетоводните книги на длъжника за изследвания период, а така също съдът е длъжен да съобрази структурата на активите, като от значение за коефициентите на ликвидност е дали краткотрайните активи са реално реализируеми, ликвидни, дали са към свързани лица, респ. дали вземанията са събираеми или не. По същество на касационната жалба: С оглед на дадения отговор на правния въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с него. Основателно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд и необоснованост на извода му за настъпила неплатежоспособност към датата 13.01.2017г. В противоречие със заключението на вещото лице по ССЕ, дори по вариант № 1, който е кредитиран от състава на САС, и съобразно който всички показатели за ликвидност / обща, бърза, незабавна, абсолютна/ за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г./ сочат на трайно понижаване на стойностите / напр. общата ликвидност към 31.12.2012г. е 0,7288, а към 31.12.2015г. спада до 0,0522/, и само към 31.12.2016г. рязко се покачват / напр. обща ликвидност към 31.12.2016г. – 8,6990/, е бил направен извод в обжалваното решение, че за целия изследван период 2012г.-2016г. нивото на ликвидност и автономност е високо. Липсва извършен от решаващия състав анализ на причините за рязката промяна в икономическите показатели към 31.12.2016г. при изложени от вещото лице по ССЕ факти относно структурата на краткотрайните активи според ГФО за 2016г. – основно от предприятия от група в размер на 891 000лв., и при направено възражение от касатора, че те произтичат от продажба на дълготрайни материални активи на свързани лица и представени пред въззивната инстанция в тази връзка доказателства от публични регистри, които обстоятелства са от значение за изчисляване на коефициентите за ликвидност, а оттук за преценка възможността дружеството-длъжник чрез осъществяване на пряката си търговска дейност да посреща без затруднения изпълнението на текущите си задълженията. Въззивният съд е бил длъжен въз основа на заключението на ССЕ и при наличието на безспорни данни за отчуждаване на дълготрайните материални активи на длъжника, при това в полза на предприятия от група и служебно на осн.чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ, в който смисъл са и разясненията в т.1 от ТР № 1/2017г. на ОСТК на ВКС, да събере доказателства, чрез възлагане на допълнителна ССЕ при какви условия са отчуждени активите, вкл. падежи на вземанията за продажна цена, има ли постъпили плащания по тези сделки, дружествата-купувачи от групата изпитват ли затруднения при обслужване на задълженията си. Едва след анализ на горепосочените релевантни факти въззивната инстанция може да прецени дали вземанията имат краткосрочен характер, така както са били осчетоводени от длъжника, събираеми ли са, а оттук и как се отразяват на изчисляването на коефициентите за ликвидност и на коефициентите със спомагателен характер – на автономност и на задлъжнялост. По отношение на вземанията, представляващи падежирали вноски следва да се съобрази следното: На осн. чл.608, ал.1 ТЗ от значение за преценка на състоянието на неплатежоспособност са само изискуемите парични задължения на длъжника. В конкретния случай съобразно договор за банков кредит от 30.10.2014г. кредитополучател е „Промишлено строителство-Холдинг“ЕАД, а „Промишлено сторителство – Разград“Е. / сега „Д. строй-94“Е./ е съдлъжник. На осн. чл.20.1, б. „а“, „б“ и „д“ от договора съдлъжникът отговаря солидарно с кредитополучателя за целия размер на дълга, при неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и след покана от банката-кредитор. Следователно задълженията за заплащане на суми, представляващи главница и лихви по падежирали вноски / не и за остатъка от кредита, който в последствие е бил обявен за предсрочно изискуем/, са станали изискуеми спрямо съдлъжника след получана от него на 14.12.2016г. покана, отправена от кредитора. На вещото лице следва да се възложи допълнителна задача да ги съобрази при изчисляване на коефициентите към 31.12.2016г. Констатираната неправилност налага на осн. чл.293, ал.3 ГПК отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото на въззивния съд за изпълнение на указанията за извършване на новите съдопроизводствените действия При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе съгласно чл.294, ал.2 ГПК по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 711/26.03.2018г. по т.д. № 6185/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 94/01.08.2017г. по т.д. № 65/2017г. по описа на Софийски окръжен съд в частта, с която като начална дата на неплатежноспособността на „Д. строй-94“Е./н/ е определена 13.01.2017г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: