Върховен касационен съд, I т. о., решение по т. д. № 741/2021 г., стр. 2/4РЕШЕНИЕ
№ 50032
София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
секретар Ангел Йорданов,
в открито заседание на 27.03.2023 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 741 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Интерактивни телевизионни системи“ ЕООД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, са уважени предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) искове с правно основание § 6, ал. 1 ЗИДЗБН.
Ответниците по касационната жалба - синдиците на „КТБ“ АД (н) и „Медикон Консулт АД“ (н) - оспорват жалбата.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение.
Върховният касационен съд, I т. о., съобразно правомощията си по чл. 293 ГПК, доводите и възраженията на страните, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание § 6, ал. 1 ЗИДЗБН. Въззивният съд след изложени мотиви относно действителността на правната норма и липсата й на противоречие с общностното право и ЕКЗПЧОС е уважил исковете по съображения, че първоначалният прехвърлител е длъжник на неплатежоспособната банка, прехвърлянето на дяловете е осъществено след поставянето на банката под особен надзор и искът е предявен в установените в ал. 2 на същата норма срокове.
С решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България разпоредбата на § 6, ал. 1 ЗИДЗБН (обн., ДВ бр. 22 от 2018 г., доп. бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) е обявена за противоконституционна. Конституционният съд приема, че анализът на оспорената законова разпоредба обуславя извода, че тя има обратно действие, което според установената практика на Съда се определя като „същинско“, тъй като се преуреждат настъпилите правни последици от осъществили се в миналото юридически факти. Тази ретроактивност е изведена по тълкувателен път от съдържанието на § 6, „предвиждащ относителна недействителност на вече извършени прехвърляния или поредица от прехвърляния на акции и/или дялове от търговски дружества, извършени от длъжници на КТБ след поставяне на банката под особен надзор.“ По-нататък Конституционният съд посочва, че „принципът, че законовите норми действат занапред, е важна гаранция за предвидимост на правния ред и елемент от правната сигурност. По този начин конституционният законодател е въздигнал в основополагащ принцип необходимостта адресатите на правните норми да съобразяват поведението си с предписанията на закона като гаранция за правовия характер на държавата. Както е посочено в Решение № 12 от 13.10.2016 г. по к. д. № 13/2015 г., ако правовата държава означава еднакво подчиняване на всички правни субекти на правото, то тогава законът трябва да е в състояние да ръководи поведението на всеки“. Аргументирано е, че „макар и Конституцията да не съдържа изрична забрана за обратно действие на правните норми в различните области на правото, а тя произтича от върховенството на правото като конституционен принцип (чл. 4, ал. 1 от Конституцията) и е приложима към хипотезите на ретроактивност stricto sensu, когато се нарушава доверието в правната система, правната сигурност и придобити права“. Конституционният съд е мотивирал, че „оспорените разпоредби на ЗБН разкриват признаците на закон със същинско обратно действие, тъй като преуреждат определени юридически факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, заличавайки или променяйки вече настъпили правни последици съобразно закона, действал при възникване на фактите. Последицата е накърняване по конституционно нетърпим начин на имуществената сфера на широк кръг от лица – както длъжници на една конкретна обявена в несъстоятелност търговска банка, така и трети лица – техни частни правоприемници.“ По изложените съображения Конституционният съд е намерил, че оспорените законови разпоредби, сред които е и § 6, ал. 1 ЗИДЗБН, противоречат на установения в чл. 4, ал. 1 от Основния закон принцип на правовата държава.
Предвид обявяването на разпоредбата на § 6, ал. 1 ЗИДЗБН за противоконституционна, настоящият състав на ВКС намира, че исковите производства по § 6, ал. 1 ЗИДЗБН са недопустими, тъй като обявяването на противоконституционността на дадена норма рефлектира върху правото на иск. С разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията е регламентирано правилото за действие на решението за противоконституционност занапред. С Решение № 22/1995 г. по конст. дело № 25/1995 г. е прието, че правният ефект на решението се изразява в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. С решение № 3/28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г. Конституционният съд постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Съдът излага мотиви, че "не се прилага" означава, че този закон фактически (макар и да не е отменен) не е част от приложимото право и няма правна сила. Прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1, че никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система, а следователно не е приложимо право.
Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на постановените решения поради липса на право на иск на синдиците на "КТБ" АД (н) да претендират обявяване на недействителността на прехвърляне или поредица от прехвърляния на дялове от търговски дружества, извършено от длъжник на банката след датата на поставяне на "КТБ" АД (н), под специален надзор, по отношение на същата и нейните кредитори. Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищците твърдят, че произтича процесното прехвърляне по отношение на ответника, но и на възможността им да претендират връщане на това прехвърляне в патримониума на ответника по съдебен ред, тъй като липсва разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенцията с претендираните от ищеца правни последици, поради което и липсват подлежащи на съобразяване по същество елементи на такъв фактически състав. Правото на иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно, поради което постановените по делото решения следва да бъдат обезсилени като недопустими, а производството по иска - прекратено.
На основание чл. 60а, ал. 2 ЗБН дължимата държавна такса за първоинстанционното и въззивното производство в общ размер на 5580 лв. следва да се събере от масата на несъстоятелността на "КТБ" АД (н).
Съгласно направеното искане и списък по чл. 80 ГПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и направените за касационното производство разноски за държавни такси в общ размер 1890 лв.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 458/21.02.2020 г. по т. д. № 3348/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, 5 с-в, и прекратява като недопустимо производството по предявените от синдиците на "Корпоративна търговска банка" АД (н) срещу "Медикон консулт" АД (н) и „Интерактивни телевизионни системи“ ЕООД искове по § 6, ал. 1 ЗИДЗБН за обявяване на недействителни по отношение на масата на несъстоятелността на "Корпоративна търговска банка" АД (н) извършените прехвърляния на 500 дружествени дяла от капитала на „Про комюникейшънс“ ЕООД с договор за прехвърляне на дружествени дялове от 21.10.2016 г., сключен между "Медикон консулт" АД (н) и „Метро мариин“ ЕООД (заличен търговец) и с договор за прехвърляне на дружествени дялове от 02.11.2016 г., сключен между “Метро мариин“ ЕООД (заличен търговец) и „Интерактивни телевизионни системи“ ЕООД.
ОСЪЖДА "Корпоративна търговска банка" АД (н), ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 60а, ал. 2 ЗБН да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5580 лв.
ОСЪЖДА "Корпоративна търговска банка" АД (н), ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Интерактивни телевизионни системи“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], вх. А, ап. 6, разноски в размер на 1890 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: