Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * доказателства * изменение на регулационен план * възстановяване правото на собственост * одържавени недвижими имоти * преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия * представяне на документи на хартиен носител

Р Е Ш Е Н И Е

№ 218/2011 година
София, 06.01.2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ


при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1508 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

[фирма]- С. чрез адв.А. Д.- САК обжалва и иска да се отмени въззивно Решение от 11.05.2010 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1193/2005 година на Софийския градски съд , поправено с Решение от 20.09.2010 година по същото дело, с което предявените срещу търговското дружество ревандикационни искове за предаване владението на терен от 4 490 кв.м. и сгради, в т.ч. и на склад от 224 кв.м., находящ се в имот пл.Nо * кв. 221 С. , м./”жк. П.- Б.-Т.” , са уважени на основание чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение досежно уважените искове е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила, довели до присъждане на нещо в повече , извън заявената претенция, отменителни основания по см. на 281 т. 2 и т.3 ГПК.
По делото е подаден отговор на касационната жалба от адв.Й. Г. и адв.Д. П.- САК , с който от името на доверителите им –ищци по делото, се поддържа, че обжалваното решение е съобразено с практиката на съдилищата и релевираните основания за отмяна са неоснователни.
Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на въведените основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира :
С посоченото въззивно решение е отменено частично Решение от 10.08.2004 година по гр.д. Nо 3730/2003 година на СРС 46 с-в , за разликата над квота от 17.075 % идеални части по уважения установителен иск на А. Б. за квота от 22.766 % идеални части срещу [фирма] С. за имота в [населено място], кв. П. и е отхвърлил иска на А. Б. за тази разлика , както и отменено в частта по отхвърления иск на основание чл. 108 ЗС за предаване владението на склад от 224 кв.м., находящ се в имот пл. Nо * кв. 221 С., м.”К. с. - Б.”,/ сега[жк], целият от 4 490 кв.м. и е постановено ново решение , с което [фирма] С. е осъдена да предаде владението на този обект- обособена част от производствената сграда /л. 35/, отразена по Скица в.л. инж. Д.П.. Р. на въззивния съд е оставено в сила, в останалата обжалваната от [фирма] част- по отношение на уважените ревандикационни искове за признаване правото на собственост на физическите лица по отношение на терена и сгради, включени в капитала на търговското дружество и предаване владението на същите.
Касационното обжалване e допуснато в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК по въпроса за необходимите доказателства за установяване притежаването на акции в национализирано АД, към датата на национализацията предвид на представеното Решение Nо 99/ 01.02.2002 г. по гр.д. Nо 418/2001 година на ВКС-IV отд., и при констатацията за наличие на противоречие на изводите на въззивния съд , по материално правния въпрос относно възможността да бъде признато правото на собственост в обем , различен от заявения по исковата молба, оглед на стъпилите регулационни промени след момента на национализацията на имота и параметрите съгласно настоящия регулационен статут с изводите на съда по Решение 1392/27.11.2006 година по гр.д. Nо 2055/2005 година ВКС-IV отд.
По изведения процесуално- правен въпрос относно „необходимите „ доказателства при установяване факта на притежаване на акции от национализирано акционерно дружество по ЗНЧИМП към датата на национализацията „, настоящият състав приема , на основание чл. 291 т.1 ГПК за правилно изразеното по Решение Nо 99/ 01.02.2002 г. по гр.д. Nо 418/2001 година на ВКС-IV отд., становище, че предвид на отдалечеността във времето, събирането на нужните доказателства касаещи установяване на акционерното участие на всеки един от акционерите е затруднено, поради което изводите на съда следва се базират на онези доказателства, които страните обективно са в състояние да представят , съобразявайки изискванията на действащите правила на ТЗ към момента на национализацията. Съдът, при изграждане на фактическите изводи относно лицата-акционери към момента на национализацията следва да анализира всички писмени доказателства, датиращи от посочения период и ангажирани от страните, а не само да отчита формалното фигуриране на имена по баланса на предприятието. Протоколите от общите събрания на акционерното дружество, в т.ч. за избор на управителен съвет, са доказателства , макар и косвени, на базата на който може да бъде направен извод за качеството на акционер на лицата , участници в тези събрания, тъй като съгласно действащия чл. 187 ТЗ/ отм./ за всяко събрание, се съставя протокол, в който се вписват имената на акционерите и представляваното от тях число акции.
По втория изведеният материално-правен въпрос за относно „възможността в производство по иск за собственост по чл. 2 ал.1 и ал. 3 ЗВСОНИ да бъде признато правото на собственост в обем , различен от заявения по исковата молба, оглед на стъпилите регулационни промени след момента на национализацията на имота и параметрите съгласно настоящия регулационен статут „ , на основание чл. 291 т.1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира за правилно възприетото с Решение 1392/27.11.2006 година по гр.д. Nо 2055/2005 година ВКС-IV отд. становище , че възстановяването собствеността на основание ЗВСОНИ не поставя изискването имотът, подлежащ на реституция, да съставлява обособена кадастрална единица, нито въвежда зависимостта на реституцията от проведените административни производства по промяна на регулацията. Настъпването на реституционния ефект зависи от наличие на предпоставките на закона за това- недвижимият имот , чиято собственост е била отнета да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ - 21.02.1992 година. Проблемът за необходимостта да се допусне изслушване на съдебно - техническа експертиза относно възможността да бъде обособен самостоятелен имот по отношение на който да се осъществи реституцията на вещното право в еквивалентен обем , е конкретен фактически проблем и във всяка хипотеза може да има различно разрешение. Както се сочи в разясненията на ТР 6/2005 година на ОСГК на ВКС, целта на реституционния закон е да възстанови имотите , доколкото те съществуват като самостоятелни обекти на собственост. Само ако те физически или правно са загубили тази самостоятелност и не притежават характеристиката на такива обекти, не би могло да бъдат възстановени на техните собственици, като в хипотезите на изменения в резултат на благоустройствени мероприятия , имотът е претърпял трансформация, същият подлежи на възстановяване, само ако може да се обособи като самостоятелен обект, съобразно нормативите за устройство на територията.
В тази контекст на изложеното и като съобрази данните по делото за това, че с Акта за завземане на недвижим имот Nо 2462/ 27.11.1959 година, на основания ЗНЧИМП е одържавен следния недвижим имот - празно дворно място, находящо се в [населено място] - П., [улица] , при посочените граници, заедно с построената в него фабрична постройка на един етаж, складове , трапезария, баня и парна инсталация, с общо застроено пространство от 1267 кв.м. и незастроено място от 3 224 кв.м. , бивша собственост на [фирма] .т.е. отчуждения имот съдържа , според акта за изземване общо застроена и незастроена площ от 4491 кв.м., като в последствие за сградите, посочени по акта за изземване е издаден А. Nо 2689/29.01.1953 година , а по неодбрения КП на [населено място] , изработен 1956 г. за м.”К. с.- Б.” , в кв. 221, теренът е заснет с пл. Nо *, съдържащ по графични данни 5 300 кв.м. и със Заповед Nо РД-57-438/29. 05.1995 година , допълнена Заповед Nо РД-57-171/20.03.1997 година от актовите книги за държавни и общински имоти по А. Nо 2462/1951 г. са отписани 99.8 % от дворно място кв. П. [улица] , сега имот пл. Nо * от кв. 221 с обща площ от 4490 кв.м. , с находящите се в мястото фабрична постройка на един етаж, складове трапезария, баня и парна инсталация със общо застроено площ от 1267 кв.м. , както и факта , че към 1992 година ДФ”И.”/ правоприемник на активите и пасивите на фирма „Р.” към 30.06.1990 година / , води по баланса си: земя с площ по счетоводни данни от 5 125 кв.м., промишлени сгради, административна сграда , складови- спомагателни помещения, портиерна , котелно помещение и трафопост , което имущество / по силата на преобразуване и приватизация / фигурира по баланса на [фирма] към дата 31.12.2006 година, настоящият състав намира , че решението на въззивния съд по уважените ревандикационни искове , с които [фирма] е осъдена да предаде владението на терен и сгради, е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Възстановяването на собствеността по силата на ЗВСОНИ настъпва ex lege при наличието на законовите предпоставки-имотът да е бил собственост на лицето, позоваващо се на настъпилия реституционен ефект или на неговия наследодател, отчуждаването да е извършено по силата на някой от посочените в чл. 2 ал.1 ЗВСОНИ нормативни актове, за този имот собствениците да не са били адекватно обезщетение и имотът, към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ се намира в патримониума на Д. или о. / държавни фирми, еднолични дружества по чл. 61 ТЗ/ и съществува реално до размера, в който е отчужден.
Констатирайки , че всички законови предпоставки са налице , законосъобразно съдът е приел, че ищците са материално легитимирани носители на правото на собственост лица , като наследници по закон на бившите акционери на национализираното [фирма].
Неоснователен е релевирания довод за необоснованост на обжалваното решение , с което е прието , че наследодателите на ищците са имали качеството на акционери в [фирма] към момента на одържавяването- 27.11.1951 година.
Предвид на възприетото становище по чл. 291 т.1 ГПК , настоящият състав на ВКС намира релевирания довод за недоказаност на материално-праната легитимация на ищците като наследници на бившите акционери на национализираната [фирма] за неоснователен. Ищците са установили по безспорен начин , че наследодателите им са били акционери в [фирма], национализирано акционерно дружество по силата на ЗНЧИМП. В тази насока следва , че правилно въззивният съд е приел за годно доказателство представения по делото Протокол Nо 59/18 от състояло се общо годишно събрание на [фирма] от 08.06.1947 година с който при проверката е посочено , че Б. /Б./ А. Б. притежава 6830 акции по 1000 лв., Н. Ж. Л. притежава 1500 акции по 1000 лв., К. И. П. притежава 1000 акции по 1000 лв., Б. Д. О. притежава 500 акции по 1000 лв., Г. Н. Г. притежава 100 акции по 1000 лв., Р. А. Б. притежава 50 акции по 1000 лв. и Х. И. Д. притежава 20 акции по 1000 лв.Именно на базата на това доказателство е определено и дяловото , отразено в проценти , участие на всеки един от наследниците на бившите акционери. ЗНЧИМП е обнародван ДВ. бр.302 /27.12.1949 година – поради което е логично , че представения протокол е от последното, преди национализацията общо събрание на акционерите. Липсата на нарочен баланс на национализираното дружество не може да обуслови извод , различен от направения.
При изведеният отговор по реда на чл. 291 т.1 ГПК на поставения материално-правен въпрос, касаещ смисъла на употребения от законодателя термин ”реално съществуващ до размерите , в който е отчужден”, настоящият състав намира за неоснователно релевираното възражения за необоснованост на решението на СГС предвид на разминаване между доказаната по НА Nо */34 г. и НА Nо */1934 година площ на терена и тази по настоящия регулационен статут. Изводът на въззивния съд , че имот пл. Nо * от кв. 221 , образуван понастоящем от УПИ * и УПИ * , е идентичен и съществува реално с одържавените имоти в обем на 4490 кв.м. / деактувани/ , с оглед на безспорните доказателства по делото –акта за изземване от 1951 година на терен със застроена и незастроена площ от 4491 кв.м, е обоснован . Ищците са доказали в пълен обем правото на собственост , отчуждено от наследодателите им в качеството на акционери на национализираното по ЗНЧИМП акционерно дружество. Доказателствата по делото- писмени, констатациите на изслушаните експертни становища, не дават основание да се прави извод за трансформация на правото на собственост по отношение на отчуждените обекти- терен и постройки, поради което не може да се приеме / а и няма твърдения в тази насока, / че възстановената собственост не е тази, която е била отчуждена по силата на закона.
Не може да се приеме тезата на касатора [фирма], че признавайки правото на собственост на имот, за който по действащия регулационен статут са отредени УПИ * и УПИ * в кв. 221 по плана на [населено място] м.”П.-Б. – Т. ” е признато право на собственост на терен от 5 316 кв.м.- т.е. за разликата от 1044 кв.м. е налице плюс петитум, тъй като диспозитива на съдебния акт на въззивния съд е ясен и признатото право на собственост по отношение на терена е точно в обема на отчужденото - а именно 4490 кв.м. по скица на вещото лице.
Неоснователни са доводите , касаещи тезата , че наследниците на бившия акционер Н. Ж. Л. и Б. О. не притежават активна материално-правна легитимация като наследници, поради нарушен чл. 101 ГПК /отм./ .Непредставянето на оригинала на документ, съставен по реда на чужд правов ред , но представен в заверено копие от пълномощник по делото и съответстващ по съдържание на други неоспорени писмени доказателства , правилно е ценен от решаващия съд като доказателствено средство за посочените в него обстоятелства в контекста на цялостния доказателствен материал.Константната практика на съдилищата приема, че съгласно чл. 101 ал.2 ГПК/ отм., /ако страната при поискване не представи оригинала на представен в копие писмен документ, то последният се изключва от доказателствената по делото.Когато са налице и други писмени доказателства това „изключване” касае само непредставения документ , но не и останалите писмени доказателства ,от които може да бъде направен извод за същите обстоятелства, които инкриминирания документ съдържа.
Неоснователно се поддържа и довод за допуснато нарушение по приложение на чл. 18 ЗППДОбП/ отм/, в сила от 08.05.1992 година . Изводът на въззивния съд не касаят приложението на този текст, а на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ и чл. 10 ал.I. от ЗПСК /отм./, по отношение на които е прието, че цитираната правна норма не може да намери приложение и да се приеме , че като универсален правоприемник по силата на приватизационна сделка [фирма] е станала собственик на процесните терен и сгради след като не е установено , че към датата на преобразуване на държавната фирма „И.” в търговско дружество- еднолично ЕАД с държавно имущество/ 26.01.1993 година / именно на преобразуващата се държавна фирма е надлежно предоставено правото да стопанисва и управлява посочените държавни имущества. Данните по делото сочат , че ДФ”И.” е образувана по силата на Заповед Nо 138/19.09.1990 година , с държавно имущество , седалище [населено място] и уставен фонд от 8 514 000 лв. , като същата поема и съответна част от активите и пасивите на фирма „Р.” по баланса към 30.06.1990 година и разделителен протокол.Именно липсата на последните два документа- баланс и разделителния протокол , обуславят извода на въззивния съд за недоказаност на твърдяните правно релевантни факти , касаещи приложението на чл. 17а ЗППДОбП/отм./.
При безспорно установените по делото данни , че ищците-като наследници на бившите акционери на национализираното през 1947 година [фирма] са депозирали заявление по реда на § 6а от ЗПР на ЗППДОбП /отм./, от 24.09.1996 година до Агенцията по приватизация, изводът на въззивния съд,че вещно-правните претенции не са преклудирали , е правилен и съобразен с приложението на закона.По силата на подаденото заявление , ищците в качеството си на наследници и универсални правоприемници на възстановената собственост,са отправили валидно волеизявление до органа по приватизация. С това заявление последният е уведомен за наличие на вещно - правни претенции, поради което и правото да се иска реалното връщане на имота не може да се приеме за преклудирано поради пропуснат срок. Не е налице допуснато нарушение по приложението и на § 6 ал.1 от ЗППОДОП/ отм./.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение от 11.05.2010 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1193/2005 година на Софийския градски съд , поправено с Решение от 20.09.2010 година по същото дело, с което предявените срещу търговското дружество [фирма] С. ревандикационни искове за предаване владението на терен от 4 490 кв.м. и сгради, в т.ч. и на склад от 224 кв.м., находящ се в имот пл.Nо * кв. 221 С. , м./”жк. П.- Б.-Т.” , са уважени на основание чл. 108 ЗС.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ :