Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   N    323   София, 27.04.2010г.   В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети април.............................… две хиляди и десета година в състав:                                                                    Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                                 Членове:   АНИ САРАЛИЕВА                                                                                             ЕМИЛ ТОМОВ при секретаря......................................….…........................................................в присъствието на прокурора .............……............................................ изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.............………….... гр.дело N 483/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. Касационна жалба е постъпила от И. К. Ж. от гр. П., чрез пълномощника му адв. Ив. Н. от АК-Пловдив, срещу решение № 1* от 5.12.2008 година по гр.д. N 1611/2008 година на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №45 от 10.04.2008г. по гр.д. № 3216/2007г на Пловдивския районен съд. С него е отхвърлен иск на касатора срещу И. по к. п. , гр. П. за заплащане на сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука – иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ. Развити са доводи за неправилност на решението поради постановяването му в разрез с материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът И. по к. п. , гр. П., не е заявил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. С определение № 834 от 14.07.2009г. Върховният касационен съд, състав на III г.о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК по материалноправен въпрос, свързан с прилагането и тълкуването на формулировката „временна нетрудоспособност, трайна нетрудоспособност над 50 на сто и смърт”, което се налага във връзка с измененението на чл.200, ал.1 КТ през 2004г. /§ 26 ЗИД ДВ, бр.52/2004г, до новото изменение с ДВ, бр.15/2010г/. Искането за допускане на касационно обжалване е намерено за основателно, защото след влизане в сила на посоченото изменение от 2004г., при което думата „инвалидност” беше заменена с „трайна неработоспособност над 50 на сто”, възникнаха колебания в правоприлагането относно обхвата и съдържанието на извършената промяна и се появи противоречива практика на съдилищата. Следва да се положат усилия за уеднаквяването й по реда на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск на И. К. Ж. от гр. П. срещу И. по к. п. , гр. П., за заплащане на сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 24.08.2005г., установена с влязло в сила разпореждане № 386/14.11.2005г. по чл.55, ал.1 Кодекса за социално осигуряване /КСО/, съставът на въззивния съд е приел, че с промяната на чл.200 КТ от 2004г., в сила от 1.08.с.г., работодателят носи имуществена отговорност само при констатирана трайна неработоспособност /инвалидност/ по смисъла на чл.71 от КСО при съпоставка с нормата на чл.42 КСО. Обратно – работодателят не носи имуществена отговорност при неработоспособност, настъпила в резултат на професионално заболяване, по аналогия и при трудова злополука, ако тя е под 50%. Затова щом с ЕР на ТЕЛК № 2695/2.10.2008г. на ищеца е определена нетрудоспособност от 20%, той няма основание да претендира обезщетение по чл.200 КТ, ал.1 КТ. Решението е неправилно. В отговор на поставения въпрос следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ не разкрива същностни различия в радакцията си към 1.08.2004г. и след тази дата. Промяната е терминологична и има за цел да синхронизира изразните средства /понятията/, използвани в КТ, а именно - временна нетрудоспособност, инвалидност и смърт с тези, възприети в по-нови нормативни актове – Кодекса за социално осигуряване и актовете по прилагането му - временна неработоспособност, трайна неработоспособност и смърт. Някои технически пропуски на законодателя при възпроизвеждането на текста на чл.72 КСО и дори смислови несъотнетствия в редакцията на чл.56, ал.2 КСО, не могат да повлияят на правото, а съдът е длъжен да търси неговата действителна воля след цялостна съпоставка и знания за развитието, съдържанието и целта на уредбата. Разглежданият случай попада в първата хипотеза на текста “временна нетрудоспособност, сега “временна неработоспособност”, тъй като касаторът има определена загуба на работоспособност от 20%, която е настъпила в резултат на надлежно установена трудова злополука. За този случай редакцията на чл.200, ал.1 КТ не е променена. Поради това буди недоумение разбирането на въззивния съд, че работодателят носи имуществена отговорност за вреди, настъпили от трудова злополука, само ако тя е довела до трайна неработоспособност над 50%, както и направената аналогия с уредбата на професионалната болест в чл.56, ал.2 КСО, която при това отново е непрецизна. Отхвърлянето на иска, обосновано с промяна на редакцията на чл.200, ал.1 КТ от 1994г., е в разрез с материалния закон, тъй като в хипотезата на временна нетрудоспособност/неработоспособност текстът е възпроизведен и не дава повод за колебания. С него е установено право на работника или служителя да претендира вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност. Законодателният пропуск при възпроизвеждането на понятието “трайна неработоспособност”, чието легално определение се намира в чл.72 КСО, и в частност пропускът на “50%”, сега е отстранен с допълването на текста /ДВ, бр 15/2010г./, но тази хипотеза е извън предмета на настоящото разглеждане. Изложеното налага касиране на неправилното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Това е необходимо с оглед естеството на допуснатия материалноправен порок, който е препятствал разглеждането на правния спор по съществото му. Тъй като искът е намерен за неоснователен поради липса на елемент от фактическия състав на чл.200, ал.1 КТ, не са извършени необходими процесуални действия, свързани с обсъждането на доказателствата относно тежестта и характера на увреждането, както и всички други данни, които са от значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. При новото разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд следва да се направи анализ на тези доказателства и за пръв път да се определят критериите, по които ще се удовлетвори законовото изискване за справедливо обезщетяване и неговия конкретен размер, както повелява чл.52 ЗЗД и т.11 от П № 4/68г. ПлВС. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 1* от 5.12.2008 година по гр.д. N 1611/2008 година на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1.   2.