Ключови фрази
неустойка * цена на иска * обезщетение за имуществени вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 325

София, 27 . май 2013 г.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3208 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 95/17.01.2013 на Старозагорския окръжен съд по ч.гр.д. № 1004/2013, с което е отменено определение № 2177/15.11.2012 на Казанлъшкия районен съд по гр.д. № 1816/2012, като е върнато делото по подсъдност на районния съд.
Недоволна от определението е жалбоподателката Д. В. Ц., представлявана от адв. М. Щ. – П., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за своята компетентност да разгледа частна жалба срещу определение на първоинсатнциионния съд, с което делото му се изпраща като родово подсъдно и каква е цената на иска за обезщетение на имуществени вреди, когато се твърди, че увреждащото поведение е засегнало различни имуществени блага, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответниците по жалбата Е. П. З. и Е. Х. Ч., както и третите лица помагачи [фирма], София и [фирма], София не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и по подсъдността, намира, че то подлежи на обжалване по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че предмет на делото са два иска за имуществени вреди: първият с цена 20.000 лева – неустойка, платена по предварителен договор за продажба и вторият с цена 8.770 лева – недължимо извършени вноски по сметка на ЧСИ.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като вторият правен въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата, както се установява от представените определения на Пловдивския апелативен съд.
По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че имуществени вреди са всички разходи, необходими за поправяне на последиците на увреждащото деяние, с извършването на които се намалява имуществото на пострадалия и всички приходи, с нерализирането на които се пропуща увеличаването на неговото имущество. В основанието на иска за обезщетение за имуществени вреди влизат както фактите и обстоятелствата, в които се състои увреждащото поведение на дееца, така и фактите и обстоятелствата, в които се състои накърняването на съответните имуществени блага в патримониума на пострадалия. Това, което обединява тези факти в общ фактически състав е причинната връзка.
Петитумът на иска за обезщетение е съдържанието на претендираното право – вземане за определена парична сума. Искът за обезщетение може да бъде предявен на части – като множество частични искове с отделни петитуми за всеки отделен разход и за всяка отделна пропусната полза, но той може да бъде предявен и наведнъж като един иск.
Когато е предявен наведнъж, искът за обезщетение на имуществените вреди от едно противоправно поведение има едно основание и един петитум. Посочването на различни суми за извършени разходи и пропуснати ползи (когато предявеният иск е конкретизиран по пера) не са отделни основания на отделни искове с отделни петитуми.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Правилно въззивният съд е приел, че е сезиран с частна жалба срещу определение по подсъдността и също правилно е приел, че е компетентен да се произнесе по нея. В нарушение на закона обаче съдът е прие, че предявените искове за обезщетение на имуществените вреди от процесуално незаконосъобразно поведение на съдебния изпълнител са два. Ищцата претендира всички имуществени вреди от процесуално незаконосъобразното поведение на съдебния изпълнител. Твърдението в исковата молба, че поведението на съдебния изпълнител е засегнало имуществото на ищцата по различни начини не съставлява обективно съединяване на повече искове.
Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на Старозагорския окръжен съд по подсъдност.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 95/17.01.2013 на Старозагорския окръжен съд по ч.гр.д. № 1004/2013.
ОТМЕНЯ определение № 95/17.01.2013 на Старозагорския окръжен съд по ч.гр.д. № 1004/2013.
ВРЪЩА делото на Старозагорския окръжен съд по подсъдност.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.