9 Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
гр. София, 05 ноември 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ХРИСТИНА МИХОВА
при секретар ..………….…. МИРА НЕДЕВА …...……… и с участието на прокурор …………… ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ ………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1012/2020 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на подсъдимия И. И. Н., подадена чрез защитника му адв. М., срещу присъда № 260016 от 5.10.2020 г. на Софийския градски съд (СГС), постановена по ВНОХД № 1069/2020 г. по описа на същия съд.
В жалбата на касатора са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК, като към ВКС в условията на алтернативност са отправени искания за отмяна на атакуваната въззивна присъда и оправдаване на подсъдимия или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на СГС за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че постановената от СГС нова присъда била произнесена при превратно тълкуване на доказателствата по делото, от които не можело да се направи заключение, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от НК. При преценката на съда били игнорирани показанията на свидетелите очевидци, като били кредитирани единствено показанията на свидетелите Ц. и Б.. При внимателното запознаване с показанията им, дадени в различните фази на производството, можело да се направи извод, че тези доказателствени средства били неточни, непоследователни, не кореспондирали с останалите доказателства по делото и били дадени с цел уличаване на подсъдимия в извършването на престъпление. Обвинението срещу него не било доказано по безспорен начин съгласно изискванията на чл. 303 от НПК, а доказателствата били ценени едностранчиво, без оглед тяхната цялост, обективност и житейска правдивост, при явни противоречия с останалите доказателства превратно, което се отразило върху правилното приложение на материалния закон. Осъдителните изводи на присъдата били изведени декларативно, без да бъде извършен задълбочен доказателствен анализ. Алтернативно жалбоподателят поддържа възражение за явна несправедливост на наложеното му наказание, което не било съобразено с характеристичните данни на подсъдимия, твърдяната му вина, тежестта и степента на обществена опасност на деянието.
В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият И. Н. и защитникът му молят жалбата им да бъде уважена, като поддържат искания за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или алтернативно – за изменение на съдебния акт и намаляване на наложеното наказание, отмяна на постановената кумулация на наказанията и завишаването на санкцията. В пледоарията си пред ВКС адв. М. излага доводи, че мотивите на постановената от СГС нова присъда били неточни и съдържали неправилен анализ на доказателствената маса, включително и на иззетите записи от охранителните камери на местопроизшествието. Съдът подходил предубедено и преднамерено по отношение на вината на подсъдимия, поради което наложил явно несправедливо наказание. Към момента на осъществяване на деянието подсъдимият бил неосъждан и с перфектни характеристични данни, бил семеен, с непълнолетно дете. Последващото му осъждане нямало никакво отношение към настоящото производство, но било прието като доказателство за лоши характеристични данни, следствие на което било наложено завишено ефективно наказание, въпреки изтеклите 6-7 години от процесното деяние.
Представителят на ВКП дава заключение, че присъдата на СГС следва да бъде оставена в сила, а подадената жалба – без уважение. Приетите нови фактически положения били установени след осъществяване на доказателствен анализ, съобразен с регламентиращите го процесуални правила. От мотивите на присъдата можело ясно да се проследи кои факти съдът приел за установени и въз основа на какви доказателства. Правните изводи били верни, а наложеното наказание не бил явно несправедливо, като законосъобразно и мотивирано били приложени разпоредбите на чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от НК.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:
С присъда от 25.04.2019 г., постановена по НОХД № 23690/2014 г., СРС, НО, 23 състав е признал подсъдимия И. И. Н. за невинен и го е оправдал по обвинението на 17.05.2014 г. в [населено място] да е извършил две престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, като се е заканил с убийство вербално и насочвайки оръжие към Ц. Л. Ц. и гражданския ищец И. А. Б..
По протест на прокурор при СРП и въззивна жалба на адв. Д., повереник на гражданския ищец И. Б., срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 1069/2020 г. по описа на СГС, НО, ІІ въззивен състав, като с атакуваната нова осъдителна присъда от 5.10.2020 г. на основание чл. 336, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от НПК въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда и вместо това го е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК спрямо Ц. Л. Ц., за което го е осъдил при условията на чл. 54 от НК на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, както и в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК спрямо И. А. Б., за което го е осъдил при условията на чл. 54 от НК на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Н. общо най-тежко наказание измежду определените по настоящото дело и по НОХД № 2421/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд (ПОС), а именно – две години лишаване от свобода, като на основание чл. 24 от НК е увеличил общото наказание на две години и шест месеца лишаване от свобода. С присъдата е постановен първоначален общ режим на изтърпяване на увеличеното по реда на чл. 24 от НК общо наказание, като са приспаднати изтърпяната част от наказанието по НОХД № 2421/2019 г. по описа на ПОС, както и задържането по ЗМВР по настоящото дело и НОХД № 2421/2019 на ПОС. На основание чл. 23, ал. 3 от НК към наложеното общо наказание по отношение на подсъдимия Н., увеличено на основание чл. 24 от НК, съдът е присъединил изцяло кумулативно наложеното му наказание глоба в размер на 9 800 лева по НОХД № 2421/2019 г. по описа на ПОС.
На основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия И. Н. да заплати на гражданския ищец И. Б. обезщение за претърпени от деянието неимуществени вреди в размер на 3 000 лева ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на непозволеното увреждане, като е отхвърлил гражданския иск до пълния му предявен размер от 10 000 лева.
Направените по делото разноски са присъдени в тежест на подсъдимия, а веществените доказателства – 1 брой огнестрелно оръжие – пистолет „Барета“, мод. „21А“, пълнител към него и 4 броя гилзи – са отнети в полза на държавата.
Касационната жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 вр. чл. 319, ал. 1 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 2 от НПК.
Разгледана по същество, жалбата на подсъдимия Н. е неоснователна.
При определяне на обхвата на касационната проверка настоящият съдебен състав констатира, че в преобладаващата си част възраженията на касатора на практика се отнасят до обосноваността на атакуваното решение. Под претекст за допуснати при разглеждане и решаване на делото процесуални нарушения жалбоподателят всъщност оспорва дадената от въззивната инстанция оценка на достоверността на доказателствените източници и настоява определени факти да бъдат възприети съобразно лансираната защитна позиция. Такъв подход е илюстриран от формулировката на залегналите в касационната жалба възражения, а именно: липса на доказателства в подкрепа на обвинението, неправилно кредитиране на показанията на свидетелите Ц. и Б., които били „неточни, непоследователни и некореспондиращи с останалите доказателства по делото“, депозирани с цел уличаване на подсъдимия в извършването на престъпление и пр.
Несъгласието с направените от въззивния съд различни изводи при аналитичната интерпретация на доказателствените източници на практика представлява оплакване за необоснованост. То не е възведено като касационно основание и не може да бъде обсъдено от ВКС, който няма правомощия да оценява самостоятелно доказателствените материали, замествайки суверенното право на СГС като инстанция по фактите да прави собствена преценка на доказателствената съвкупност при съобразяване с процесуалните изисквания за това. Състави на касационния съд многократно и последователно са изтъквали в решенията си, че касационният контрол се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на предходните съдебни инстанции по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. Атакуваните съдебни актове могат да бъдат проверявани само за наличието на пороци в доказателствената дейност на решаващите инстанции, в частност при формиране на вътрешното им убеждение.
На следващо място, следва да се припомни принципното положение, че касационната проверка поначало се ограничава до конкретната проблематика, посочена в жалбата. Възражения, които не са надлежно конкретизирани и мотивирани съгласно изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК не съставляват годно основание за произнасяне на съда. Конкретно посочените от касатора касационни поводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК са формулирани декларативно, като обобщено разкриват единствено субективното несъгласие на касатора с крайните осъдителни изводи на съдебния акт. Просителният пункт в жалбата логически се извежда от изложените в нея основания. За да може да изпълни процесуалната си функция, жалбата следва да съдържа обосновка в достатъчен обем – да конкретизира защо жалбоподателят счита, че законът е приложен неправилно или кой закон е трябвало да бъде приложен, кои смекчаващи обстоятелства са били пропуснати или не са били зачетени или кои отегчаващи са били надценени или неправилно категоризирани като такова и др. За разлика от контролираната инстанция по фактите, касационният съд не извършва всеобхватен служебен преглед на обжалвания съдебен акт, а съгласно чл. 347, ал. 1 от НПК се произнася единствено по възведените доводи, които трябва да са ясни и недвусмислено уточнени по съдържание. След като самия жалбоподател не е изяснил в какво точно се състои недоволството му от съдебния акт и не е посочил конкретни доводи, които обосновават искането му, касационният съд няма правомощия по свой почин да замести тази непълнота по собствено усмотрение. Изключения от правилото, че касационната проверка не може да надхвърля рамките на доводите в жалбата, са процесуално допустими само в интерес на правосъдието, когато се касае до невъзведени особено съществени нарушения, които накърняват базисни човешки права, каквито нарушения в разглеждания случай не са допуснати.
По изложените съображения в контекста на релевирания касационен повод по чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НПК настоящият състав на ВКС може единствено да проследи дали при постановяването на атакувания съдебен акт на СГС са допуснати нарушения на процесуалните изисквания за правилно формиране на вътрешното убеждение и то само в рамките на конкретно посочените в жалбата и устно в пледоарията на защитника съображения във връзка с претендираните пороци при преценката на обясненията на подсъдимия Н. и показанията на свидетелите Ц. Ц. и И. Б. – игнориране на доказателства и превратното им тълкуване, които могат да бъдат отнесени към нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК.
Упражнявайки правомощията си по чл. 316 от НПК, въззивният съд е приел за установено, че около 10:00 ч. на 17.05.2014 г. подсъдимият И. Н., в пияно състояние (с алкохолно съдържание в кръвта около 2,3 промила), посетил дискотека „Wake up“ в [населено място], като бил въоръжен със законно притежавано огнестрелно оръжие – пистолет „Барета“, модел „21А“, пълнител и патрони към него. При проверка охранителят на заведението, св. Ц. Ц., служител на охранителна фирма „Нео 2005“ ООД, установил у него наличието на бойно оръжие и отказал да го допусне в дискотеката. Между двамата възникнал словесен конфликт, като подсъдимият приканил свидетеля да излязат отвън. Пред входа на заведението подсъдимият Н. извадил пистолета си, заредил го в готовност за стрелба и го насочил го към св. Ц. с репликата: „Боклук, сега ще те застрелям“. Междувременно от дискотеката излязъл другият охранител, св. И. Б., който възприел случващото се. Виждайки го, подсъдимият Н. насочил пистолета и към него с думите: „ И теб ще застрелям… Вие сте боклуци, ще ви избия… Изчезни!“ На помощ се притекъл неустановен мъж, посетител в заведението, който подканил на охранителите да се приберат, установил словесен контакт с подсъдимия, а след това успял да го повали на земята и да го неутрализира. Поведението на подсъдимия спрямо свидетелите Ц. и Б. (насоченото бойно оръжие и отправените заплахи за убийство) предизвикало у всеки от тях реален страх, че заплахите могат да бъдат осъществени в действителност. Двамата претърпели продължителен последващ стрес, като се наложило да посещават психиатър и да употребяват медикаменти.
При установяването на така изложените факти не се констатира едностранчива и превратна оценка на доказателствата. Оплакването на касатора в тази насока е мотивирано с неоснователни твърдения за селективна преценка на общата доказателствена маса, при която били кредитирани единствено подкрепящите обвинителната теза показания на свидетелите Ц. и Б., а доказателствените материали, съдържащи оправдателни доказателства, в частност обясненията на подсъдимия, били игнорирани. Съдържанието на мотивите към атакуваната присъда категорично оборва отправените възражения. Предмет на настоящата касационната проверка е съдебен акт с отлично качество, в пълна степен съобразен с изискванията на чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 от НПК. Възприетите от въззивния съд фактически положения за поведението на подсъдимия при инцидента са основани на комплексна оценка на всички доказателствени материали, като не случайно в касационната жалба не са уточнени кои именно оправдателни доказателства са останали извън вниманието на съда – такива в действителност няма. Игнорирането на доказателствени материали в процесуален аспект означава те да са били пропуснати, пренебрегнати при съдебната оценка. В разглеждания случай лансираната от подсъдимия защитна версия е била предмет на внимателен и обективен анализ, като съдът обстоятелствено е изяснил защо не я е кредитирал с доверие. Без да съществува необходимост да се възпроизвеждат залегналите на стр. 11 – стр. 13 от мотивите детайлни съображения на съда, достатъчно е да се подчертае, че избирателно изложените от подсъдимия Н. фактически данни във връзка с процесното събитие, констатираните вътрешнологически несъответствия в обясненията му (депозирани непосредствено пред състава на СРС и прочетени по реда на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от НПК от досъдебното производство) и преди всичко наличните обективни противоречия със съдържанието на показанията на пострадалите свидетели Ц. и Б., са достатъчни основания за отхвърляне на обясненията на касатора като недостоверни. Следва да се отбележи, че съставът на СГС дори стриктно е селектирал достоверните части на обясненията на подсъдимия (стр. 11 от мотивите) от недостоверните, с който подход е изпълнил в максимална степен стандартите на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК.
На свой ред показанията на свидетелите Ц. и Б., съставляващи основата на приетата фактология на деянието, също са били подложени на щателен анализ и проверка (стр. 5 – стр. 10 от мотивите). Изводът за достоверността на тези доказателствени средства е обусловен от изключително задълбочената съпоставка на изложените от двамата свидетели съответстващи си факти за случката; констатираната кореспонденция на техните изявленията със съдържанието на приобщения видеозапис от охранителна камера пред дискотеката „Wake up“, изследван от техническа експертиза; корелацията с показанията на редица други свидетели – полицейския служител Ю. Н., В. К., управител на охранителната фирма „Нео 2005“ ООД, към която са работели пострадалите Ц. и Б., Г. К., барман в дискотеката, С. Е. и М. К., възприели непосредствено отделни фрагменти от събитията; залегналите обективни данни в протокола за оглед на местопроизшествие от 17.05.2014 г. относно намирането на земята в подлеза пред дискотеката на пистолета на подсъдимия в състояние с дръпнато в най-задно положение петле и с патрон в цевта и изземването на оръжието.
Обобщено, ВКС намира, че доказателственият анализ е осъществен обективно, всеобхватно и коректно, доказателствените материали са обсъдени стриктно според действителния им смисъл и съдържание, без да се допуска превратната им интерпретация и без да се пресилва значението на обвинителните доказателства за сметка на оправдателните. Следователно при аналитичната дейност на съда не се констатират съществени пороци, които да обуславят съмнителност на изведените осъдителни изводи.
В пледоарията на защитника на подсъдимия пред касационния съдебен състав е маркирано и неоснователно оплакване и за друго процесуално нарушение – предубеденост и преднамереност на решаващия съдебен състав, отнасящо се към категорията на абсолютните нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. В случая възражението за наличието на такова нарушение е тясно свързано с резултата от процесуалната дейност на СГС по анализ и оценка на наличните доказателства, като на практика е породено единствено от факта, че застъпената от подсъдимия Н. защитна позиция е била отхвърлена, като той е бил признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение.
ВКС приема претенцията на защитника за предубеденост на решаващия съдебен състав за неоснователна, защото по делото не се съзират каквито и да е реални основания, които биха могли да съставляват легитимна причина за опасение от необективност на съда. В хипотезата на чл. 29, ал. 2 от НПК е необходимо да съществуват факти, които по естеството си да поставят под съмнение обективността и безпристрастието на съдебния акт – да указват на пряка или косвена заинтересованост на съдебния състав или негов отделен член от изхода на делото или на неговата предубеденост. Без наличието на такива конкретни обстоятелства, чрез които да се прояви пристрастността на съда, не може да се презумира неправилно осъществяване на процесуалната му функция. В случая липсват обективни данни, които да сочат, че членовете на съдебния състав са били обвързани по някакъв начин от предварително формирано убеждение във виновността на касатора – не са изразявали предварително становище по съществените въпроси, касаещи наказателната му отговорност, не са обявявали отнапред за неоспорими фактически положения, релевантни за правилното решаване на делото, нито са издали по някакъв начин вътрешното си убеждение, не са проявили тенденциозна позиция за осъждането на подсъдимия, нито са манифестирали негативизъм към него. При това, както вече беше изложено, доказателствената деятелност на въззивния съд е осъществена напълно законосъобразно в процесуален план. Следва да се изтъкне принципното разбиране на настоящия съдебен състав, че процесуално изрядната дейност на съда по ръководство на процеса и законосъобразното упражняване на възложените му правомощия, вкл. и по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, не могат да се разглеждат като проява на обвинителен уклон. Съдът не може да бъде ограничаван в упражняването на законовите си правомощия под претекст за предубеденост и преднамереност, защото по същество това представлява недопустима цензура на вътрешното му убеждение и разкрива широки възможности за злоупотреба с права от страна на недобросъвестните им носители.
ВКС не констатира нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В мотивите на атакувания съдебен акт правната страна на казуса е очертана юридически точно, като аргументите на съда се споделят от настоящия съдебен състав. В рамките на приетите фактически положения законът е приложен правилно и няма основания да се обмисля различна квалификация на деянията от приетата по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Както вече бе отбелязано, възражението на касатора за материална незаконосъобразност на новата въззивна присъда не е конкретизирано, като очевидно е изведено от неоснователните му твърдения за неправилно установяване на фактологията на деянието.
Претенцията на касатора за явна несправедливост на наказанието също се основава преди всичко върху поддържаната от него позиция за неправилното му осъждане въобще. При индивидуализацията на наложените наказания за всяко от двете престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК (една година и шест месеца лишаване от свобода) предходната инстанция е съобразила всички установени по делото обстоятелства по чл. 54 от НК, като е отмерила конкретните санкции при осезателен превес на смекчаващите обстоятелства, изброени на стр. 16 от мотивите на въззивната присъда (добросъвестно процесуално поведение на подсъдимия, чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието, трудова ангажираност, дълъг период от време, изтекъл от момента на извършване на престъпленията). Извън обсъдените от въззивния съд, адв. М. е посочил още семейното положение на дееца – семеен, с непълнолетно дете и положителни характеристични данни, които обстоятелства обаче не представляват основание за по-благоприятно третиране. Наложените наказания са прецизно съобразени и с фактите с отегчаващ характер – бруталният механизъм на осъществяване на деянието чрез вербално отправени недвусмислени заплахи и насочване от близко разстояние на заредено огнестрелно оръжие, напълно готово за стрелба, директно към пострадалите, неадекватното състояние на дееца следствие на алкохолното му опиянение още от сутринта, последиците за психическото здраве на двамата охранители, изпълняващи служебните си задължения, показната демонстрация на безнаказаност от страна на подсъдимия, който без каквито и да е задръжки е осъществил деянието на публично място посред бял ден.
По тези съображения ВКС прие, че наказанията по отношение на подсъдимия И. Н. са балансирано определени, явяват се справедливи и са достатъчни за успешна реализация на целите по чл. 36 от НК.
Защитникът на касатора неоснователно възразява срещу определянето на общо наказание между определените по отношение на подсъдимия Н. с настоящата присъда и с определение на ОС – Пловдив № 1 от 6.01.20202 г., в сила от същата дата, за одобряване на споразумение, с което подсъдимият се е признал за виновен и е приел да изтърпи наказания за три престъпления – по чл. 354а, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, пр. 4 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, чл. 354в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 339, ал. 1 от НК. Групирането на наказанията за всички престъпления, предмет на разглеждане по настоящото дело и по НОХД № 2421/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, е неизбежна законова последица от обективно наличната хипотеза на множество престъпления и съдебни актове, при която деянията се намират в отношение на реална съвкупност. Разпоредбата на чл. 24 от НК е също правилно приложена при наличието на предпоставките за това. СГС мотивирано е констатирал, че общо определеното общо най-тежко наказание (две години лишаване от свобода) е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния, както и че с него не могат да се постигнат целите на наказателната репресия. Преценени са цялостната престъпна дейност на подсъдимия, определена като „всестранно проявена“ с оглед засягането на разнообразни обществени отношения и завишената му лична обществена опасност в този контекст, обществената опасност на отделните, включени в съвкупността деяния, броят на престъпленията – общо пет, обстоятелството, че деянията по НОХД № 2421/2019 г. на Пловдивския окръжен съд са били извършени по време на висящността на наказателното производство по настоящото дело.
Изброените по-горе обстоятелства обуславят и правилността на отказа на СГС да приложи института на условното осъждане, подробно мотивиран на стр. 18 от мотивите.
Водим от изложените аргументи и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 260016 от 5.10.2020 г., постановена по ВНОХД № 1069/2020 г. по описа на Софийския градски съд, НО, ІІ въззивен състав.
Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |