О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82 гр.София, 18.02.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 104 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от адв.Н. Д., пълномощник на Я. Й. М., против решение № 1683/05.07.2019 г. по в.гр.д. № 319/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, поправено с решение № 2206 от 03.10.2019 г., в частта, имаща характер на определение, с което е потвърдено определение от 28.11.2018г. по гр.д. № 10725/2016 г. на СГС в частта за оставяне без уважение на подадената от настоящия частен касатор молба с вх. № 129339/09.10.2018г. за изменение на постановеното по делото решение № 6031/25.09.2018 г. в частта за разноските, представляващи ДДС върху присъдено от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение за защита пред СГС.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор изразява становище, че присъденото по реда на чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение представлява възмездна доставка, която е обект на облагане по смисъла на чл.2, т.1 ЗДДС. В тази връзка твърди, че въззивният съд е пропуснал да обсъди методиката на прилагане на ЗДДС и начисляване на ДДС. Счита за неправилен извода на съда, че създава предпоставка за данъчно нарушение, ако начисли ДДС върху присъдено възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Претендира отмяна на обжалваното определение на САС.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД не изразява становище по частната касационна жалба.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че няма законово основание с наредба да се възлага на съдилищата да начисляват ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Според САС данъчно задълженото лице, а не съдът, е длъжно да начисли данъка и да издаде данъчен документ. Самият механизъм на данъчното облагане предполага данъкът да се начислява в момента на плащането, поради което съдът не е оправомощен да изменя данъчния механизъм, осъждайки една от страните да заплати неначислен и неотчетен със съответния документ ДДС.
След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното решение, с характер на определение, следва да се допусне до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай ВКС констатира, че частният касатор формулира следните правни въпроси: 1/ При присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуален представител, защитавал страната по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, регистриран по ЗДДС, следва ли съдилищата да начисляват дължимия ДДС върху присъденото възнаграждение?; 2/ В кой момент предоставянето на адвокатски услуги по реда на чл.38 ЗА се овъзмездява и става обект на облагане по смисъла на чл.2, т.1 вр. чл.8 ЗДДС? Първият въпрос е въведен при позоваване на селективния критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, обективирана в определение № 521/25.10.2017 г. по ч.т.д. № 1225/2017 г. на ВКС, I т.о., определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, I т.о. и определение № 297/09.07.2019 г. по ч.т.д. № 1221/2019 г. на ВКС, I т.о. По втория въпрос е въведен допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – отговорът на въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По отношение на поставените въпроси е осъществено както общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, така и въведеното от частния касатор допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение, в частта имаща характер на определение, е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните от жалбоподателя определение № 521/25.10.2017 г. по ч.т.д. № 1225/2017 г. на ВКС, I т.о. и определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, I т.о. и служебно известното на настоящия съдебен състав определение № 699/18.12.2018 г. по ч.т.д. № 2908/2018 г. на ВКС, II т.о. Прието е, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената правна норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл.38, ал.2 ЗА ред.
Предвид изложеното обжалваното решение в частта, имаща характер на определение, следва да бъде отменено, като на адв.Н. Д., в качеството му на процесуален представител на Я. Й. М., се присъди на основание чл.38, ал.2 ЗА допълнително сумата от 316 лв., представляваща 20 % върху определеното от СГС възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в първоинстанционното производство в размер на 1 580 лв.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение № 1683/05.07.2019 г. по в.гр.д. № 319/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, поправено с решение № 2206 от 03.10.2019 г., в частта, имаща характер на определение, с което е потвърдено определение от 28.11.2018 г. по гр.д. № 10725/2016 г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение на подадената от адв.Н. Д. молба с вх. № 129339/09.10.2018 г. за изменение на решение № 6031/25.09.2018 г. по гр.д. № 10725/2016 г. на Софийски градски съд в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 6031/25.09.2018 г. по гр.д. 10725/2016 г. на Софийски градски съд, в частта за разноските, като ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, [населено място] да заплати на адв.Н. Д., на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА допълнително сумата от 316 лв., представляваща ДДС върху присъденото от СГС възнаграждение от 1 580 лв. за първоинстанционното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|