4 Р Е Ш Е Н И Е № 481 София, 07 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 2212/2011 година Производството е образувано на основание искане на осъдения Е. Л. А. за възобновяване на внохд № 98/2011г. по описа на Окръжен съд-Силистра и изменяване на постановеното по него решение № 16/06.06.2011г. Искането се основава на нарушения по чл.348,ал.1 т.2,3 НПК,като се иска наказанието лишаване от свобода да се замени с друго по-леко по вид. Осъденият не се яви в съдебната зала,отказал е участието на служебен защитник,а призованата адв.В. Г. също не се яви по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на искането,тъй като не са налице предпоставките за възобновяване на делото. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 47 от 15.02.2011г. по нохд № 41/2011г. Тутраканският районен съд е признал подсъдимия Е. Л. А. за ВИНОВЕН в това,че на 12.02.2011г. в с. Коларова,обл.Силистра,по ул.”Витоша” е управлявал моторно превозно средство-л.а. „Мерцедес” модел”190” с рег. № CS 368134 с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промили,а именно 1.80 промили,установено по надлежния ред с техническо средство-„Алкотест-дрегер-7410” с фабр.№ 0048,поради което и на основание чл.343б,ал.1 НК и чл.55,ал.1 т.2 б.”б” НК ГО ОСЪДИЛ на ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки на основание чл.42а НК както следва: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично,за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,”Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и „Поправителен труд” с удръжка от трудовото му възнаграждение от 10 % в полза на държавата за срок от ЕДНА ГОДИНА По протест на Районна прокуратура-Тутракан,с горното решение Окръжният съд-Силистра е ИЗМЕНИЛ присъдата в частта за наказанието,което е ОТМЕНИЛ и вместо него е НАЛОЖИЛ на подсъдимия на основание чл.343б,ал.1 НК и чл.54 НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,което да се изтърпи ефективно при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от „закрит тип”. Искането е процесуално допустимо,подадено в срока по чл.421,ал.3 НПК от осъдено за престъпление от общ характер лице. Поддържа се,че наказанието определено от въззивния съд е явно несправедливо.Освен това се твърди,че при разглеждане на делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,което е довело до ограничаване на правата му на подсъдимо лице. Аргументира се с обстоятелството,че съдът не взел предвид обясненията му, че се наложило да управлява автомобила поради крайна нужда-за да потуши огън в гората. Съдът не е събрал доказателства в тази насока,в резултат на което процесът не бил справедлив,а едностранчив, в посока събиране доказателства отегчаващи вината му,а не и за смекчаващи такива. Не бил санкциониран по ЗДвП, а предишните му осъждания били за период 1997-1999г. след който бил преустановил престъпната си дейност.По време на досъдебното и съдебното производство нямал защитник. Искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: При постановяване на съдебните актове съдилищата не са допуснали съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348,ал.3 НПК,които да са довели до ограничаване правата на подсъдимия. Досъдебното и съдебното производство пред първата инстанция са проведени без участието на защитник,тъй като осъденият изрично е заявил,че не желае да ползва адвокатска защита.Такива обяснения е дал в протокола за разпит на обвиняем/л.4 от незабавно дос.пр.№ 30/2011г./ и като подсъдим в съдебно заседание на 15.02.2011г. по нохд № 41/2011г. на РС-Тутракан.Адвокатската защита не е била задължителна по смисъла на чл.94 НПК,поради което разглеждайки делото без участието на защитник,съдът не е допуснал нарушение по чл.348,ал.3 т.1 НПК. На следващо място, съдът не е нарушил разпоредбата на чл.107,ал.3 НПК. Въззивният съд на л.20 от делото е обсъдил довода и е изложил съображения по реда на чл.339,ал.1 НПК защо не приема тезата за извършено при крайна нужда деяние. Правилно е прието,че дадените обяснения не се подкрепят от събраните доказателства.В материалите по делото липсват каквито и да е данни за възникнал пожар в гората,което обстоятелство да е наложило А. да управлява автомобила въпреки употребения алкохол. Такива данни не се съдържат и в съставения акт за административно нарушение,в който А. е отбелязал,че няма възражения.Свидетелите Кр. С. , Св.Г. и Ив.Г.,които са спрели автомобила на подсъдимия и са присъствали на проверката,също не съобщават за твърдяното от подсъдимия обстоятелство. Разбрали единствено,че подсъдимият и придружаващите го в автомобила лица „са си правили банкет някъде в гората”.Необходимост от нови доказателства не е била налице,а такива не са поискани и от подсъдимия. При така установените фактически обстоятелства,приети от съдилищата,които не подлежат на касационен контрол,изводът,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на повдигнатото по чл.343б,ал.1 НК обвинение е законосъобразен.Доказателствата по делото събрани,проверени и анализирани по реда на чл.13,чл.14 и чл.107 НПК не дават основание за друг различен от приетия извод. Като е потвърдил присъдата в частта за наказателната отговорност на подсъдимия и правната квалификация на деянието,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.1 и т.2 НПК.Мотивите на съда са изчерпателни и отговарят на изискванията на чл.339 НПК. Доводът за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен. Съгласно чл.348,ал.5 т.1 НПК наказанието е явно несправедливо,когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца,на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,както и на целите по чл.36 от Наказателния кодекс. За да приеме,че наказанието неправилно е било определено по реда на чл.55 НК, въззивният съд е изложил съображения,които отговарят на конкретните данни по делото.Видно е,че подсъдимият е многократно осъждан,включително и на пробация за престъпления от общ характер.Невярно се отбелязва в искането,че за времето след 1999г. той не е извършвал престъпления.Приложената на дос.пр.справка за съдимост/л.6-л.10/сочи,че А. е бил осъден за извършени престъпления по чл.318 НК/деяние на 17.12.2003г.,/,както и по чл.209 НК-за извършени деяния на 14.02.2000г.,на 28.04.2000г. и на 11.05.2000г. Правилно е прието,че съдебното минало на осъдения,както и високата степен на обществена опасност на деянието-сам,доброволно и съзнателно се е привел в състояние на алкохолно опиянение ,изключват извода за наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.В този смисъл преценката на въззивния съд е съобразена с обективните данни по делото,поради което като е изменил присъдата в санкционната й част и е наложил по-тежко по вид наказание в съгласие с чл.54 НК,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.3 НПК. С оглед на изложеното тъй като не са налице основания по чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК за възобновяване на делото, и намаляване на наказанието,искането следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. Л. А. за възобновяване на внохд № 98/2011г. по описа на Окръжен съд –Силистра и изменяване на постановеното по него решение № 16 от 06.06.2011г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: