2 Р Е Ш Е Н И Е № 34 гр. С., 14.02.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Б. Л., като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1264 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], представлявано от управителя И. З., за отмяна на влязлото в сила решение без номер от 5 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 1505 по описа на районния съд в[населено място] за 2009 г. В молбата се сочи, че за образуваното дело молителят научил едва след постановяване на решението, като исковата молба и доказателствата към нея не са връчени на молителя, не е била дадена възможност за даване на отговор; молителят не е бил редовно призован за откритото съдебно заседание от 20 ноември 2009 г., защото не е бил изтекъл двуседмичният срок от залепване на уведомлението по чл. 47 във връзка с чл. 50, ал. 4 ГПК, но съдът не призовал молителя за следващото съдебно заседание, когато дал ход на делото, въпреки че страната не е била редовно призована; съществено е нарушен чл. 47, ал. 6 ГПК, тъй като съдът не назначил особен представител на молителя, поради което дружеството не е било надлежно представлявано при разглеждане на делото. Доводите се поддържат и в съдебно заседание. Ответникът В. Г. Ц. от[населено място] не дава отговор по реда на чл. 306, ал. 2 ГПК. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна. За да постанови атакуваното решение, съдът приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение на ищеца не е мотивирана и не са му поискани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ; искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е основателен; обезщетение се дължи по 880 лева за шест месеца общо за сумата от 5280 лева, а над тази сума до 6500 лева искът е отхвърлен. Относимите обстоятелства по твърденията в молбата са следните: На 11 август 2009 г. молителят получил препис от исковата молба с приложенията и с указания за възможността да подаде писмен отговор. Молителят не представил отговор в указания срок. Призовката за първото по делото заседание на 20 ноември 2009 г. била върната в цялост, тъй като в офиса на молителя отказали да приемат призовката. Съдът разпоредил залепване на уведомлението по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Уведомлението било залепено на 10 ноември 2009 г. Съдът не дал ход на делото в съдебното заседание, тъй като не бил изтекъл 14 дневния срок от датата на залепването на уведомлението, като посочил, че за следващото съдебно заседание ответникът е призован чрез залепване и във връзка с чл. 50, ал. 4 ГПК. П. за молителя за съдебното заседание на 22 януари 2010 г. не била изпратена и съдът дал ход на делото и го приключил по същество. О. представител на молителя в качеството му на ответник по исковата молба, не е назначаван. Молбата за отмяна е основателна. Твърди се наличието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязло в сила решение – заинтересованата страна по този ред може да поиска отмяна, когато тя, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В разглеждания случай молителят поддържа, че не е бил надлежно представляван. Според правилото на чл. 50, ал. 4 ГПК, когато връчителят не намери достъп до канцеларията на търговеца или юридическото лице, или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Законът предвижда второ уведомление да не се залепва. Така е процедирано и в разглеждания случай. Съдът обаче е пропуснал да осъществи процедурата по чл. 47, ал. 6 in fine ГПК, налагаща назначаването на особен представител на дружеството, съобщението на което е било редовно връчено по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. Законът не прави разлика между физическите и юридическите лица с оглед задължението те да бъдат надлежно представлявани в съдебния процес при наличието на обстоятелствата по чл. 50, ал. 4 ГПК и чл. 47, ал. 1 ГПК. Ето защо атакуваното решение следва да бъде отменено и делото – върнато на районния съд за ново разглеждане от етапа назначаване на особен представител на работодателя. Разноските следва да бъдат съобразени от съда с оглед изхода на спора. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлото в сила решение без номер от 5 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 1505 по описа на районния съд в[населено място] за 2009 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд в[населено място] от етапа назначаване на особен представител на работодателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: