Р Е Ш Е Н И Е № 165 гр. София, 16 май 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора….....….........Искра ЧОБАНОВА.......….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 281 по описа за 2014 г. Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимия В. И. П. лично и чрез защитника му адв. К. Н. срещу въззивно решение № 491 от 09.01.2014 г., постановено по внохд № 1168/13г. на Софийски апелативен съд, НО – 7 с-в, с което наложеното на подсъдимия наказание е увеличено. В жалбата на подсъдимия П. се възразява срещу увеличението на наказанието от апелативния съд, което според жалбоподателя би се отразило сериозно върху семейството му, за което последният полага грижи. Като причина за извършеното сочи болестното си състояние и изразява съжаление за случилото се. Моли за намаляване на наказанието. В жалбата на адв. Н. се сочи също касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Оспорват се изводите на апелативния съд, че здравословното състояние на подсъдимия било надценено като смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото не е установен друг мотив за извършване на престъплението. Възразява се и срещу констатацията на въззивния съд за баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Настоява се за изменение на въззивното решение с прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. Н. както е подадена. Подсъдимият П. се присъединява към становището на защитника си. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадените жалби. Счита, че наложеното наказание е съответно на извършеното и се явява справедливо. Моли решението на апелативния съд да се остави в сила. В последната си дума подсъдимият П. изразява съжаление за случилото се. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 23 от 13.08.2013г., постановена по нохд № 278/13г. по описа на Софийски окръжен съд, НО – 6 с-в, подсъдимият В. И. П. бил признат за виновен в това, че на 20.04.2012г. в [населено място], общ. Самоков, обл.Софийска, умишлено умъртвил майка си А. Б. П., поради което и на основание чл.116, ал.1, т.3, пр.1, алт.2, вр.чл.115 от НК, вр.чл.373, ал.2 от НПК, вр.чл.58а, ал.4 от НК, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК му било наложено наказание от девет години лишаване от свобода при „строг” режим в затвор. На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 НК и чл.70, ал.6 от НПК съдът зачел времето, през което подсъдимия В. П. бил задържан с мярка по ЗМВР, настанен за изследване в психиатрично заведение и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 20.04.2012 година. На основание чл.92, ал.1 от НК съдът постановил принудително лекуване на подсъдимия В. П., като лице, страдащо от разстройство вследствие употреба на алкохол. Синдром на зависимост. Органично разстройство на личността. С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства. В тежест на П. било възложено заплащането на направените разноски по делото. По протест на прокурор при Софийска окръжна прокуратура било образувано внохд № 1168/13г. на Софийски апелативен съд, НО – 7 с-в. С решение № 491 от 09.01.2014г. присъдата била изменена, като наложеното наказание на подсъдимия П. било увеличено по реда на чл.58а, ал.1 от НК на единадесет години и осем месеца „лишаване от свобода”. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбите на подсъдимия и неговия защитник са подадени в законния срок за обжалване и са допустими. Разгледани по същество са частично основателни. Производството през първоинстанционния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК, като подсъдимият П. признал изцяло фактите по обвинението. Това е обусловило налагането на наказанието при условията на чл.58а от НК. Първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията на чл.58а, ал.4 във вр с чл.55, ал.1, т.1 от НК предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелство и изключително такова – синдром на алкохолна зависимост довел до органично личностно разстройство на подсъдимия, което е единствен мотив за извършване на престъплението. Тези изводи на първостепенния съд са били подложени на внимателен анализ от въззивната инстанция. Във въззивното решение са изброени изчерпателно всички обстоятелства от значение за определяне на наказателната отговорност. Като смекчаващи обстоятелства апелативният съд е отчел положителните характеристични данни на П., трудовата му ангажираност, оказаното съдействие за разкриване на престъплението и съжалението за извършеното. Като изключително смекчаващо обстоятелство е приел болестното му състояние. За разлика от първата инстанция, въззивният съд е преценил наличието и на отегчаващи отговорността обстоятелства – безпомощното състояние на жертвата и проявената от дееца особена жестокост при извършване на престъплението (за които квалифициращи обстоятелства не е било повдигнато обвинение), както и предходното осъждане на подсъдимия. Съображенията на апелативния съд, че независимо от констатираното изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, предвиденото в закона наказание не се явява несъразмерно тежко се споделят от касационния съд и не следва да бъдат повтаряни. Извършената корекция на присъдата за определяне на наказанието по реда на чл.58, ал.1 от НК е законосъобразна. Не може да бъде възприет обаче изводът, че установените обстоятелства от значение за наказателната отговорност са в съотношение на баланс, както е приел въззивният съд, определяйки наказание в размер на седемнадесет години и шест месеца „лишаване от свобода”, редуцирано по чл.58а, ал.1 от НК на единадесет години и осем месеца „лишаване от свобода”. В тази насока доводите в жалбата на защитника на подсъдимия са основателни. В случая е налице значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства над отегчаващите такива.. По изложените съображения касационният съд намери, че следва измени въззивното решение като намали размера на наложеното наказание до този на предвидения минимум от петнадесет години „лишаване от свобода”, което на основание чл.58а, ал.1 от НК редуцира на десет години „лишаване от свобода”. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.1 и чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 491 от 09.01.2014 г., постановено по внохд № 1168/13г. на Софийски апелативен съд, НО – 7 с-в, като намалява наложеното наказание на подсъдимия В. И. П. на десет години „лишаване от свобода”. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: