Р Е Ш Е Н И Е   № 369   гр.София, 16 октомври  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември   две хиляди и девета  година в  състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                              СЕВДАЛИН МАВРОВ                                                                                                                                                         със секретар   Лилия Гаврилова при участието на прокурора    ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 399/2009 година   Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия К срещу присъда № 36 от 5.VІ.2009 год. по внохд № 372/2009 год. на Софийския апелативен съд. В жалбата са посочени всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. В допълнения към жалбата от подсъдимият и от защитникът му са изложени доводите, подкрепящи направените оплаквания. Иска се отмяна на въззивната присъда, след което Т. да бъде оправдан или делото да се върне на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата, докато повереникът на пострадалата Л. М. Б. и прокурорът искат оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 21 от 22.І.2009 год. по нохд № 645/2008 год. на Софийския градски съд, К. М. Т. е признат за невиновен в това, на неустановена дата между 1.VІІІ.2004 год. в София, на ул.”Братин дол” бл.107, вх. В, ет.2, ап.7, използвайки сила и заплашване да се е съвкупил с 9-годишната Л. М. Б. , при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл.152, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 НК и е отхвърлен предявеният в полза на Л. М. Б. иск за заплащане на 10 000 лева като обезщетение за причинените й неимуществени вреди. С обжалваната въззивна присъда е отменена първоинстанционната, Т. е признат за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение, и във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание от 5 години лишаване от свобода, които да изтърпи при общ режим. Жалбата е неоснователна. Не са допуснати сочените процесуални нарушения, свързани с: обвинителния акт; годността на доказателствените средства, установените посредством които факти уличават подсъдимия в престъпление; липсата на анализ на противоречията в доказателствения материал. Според допълнението към касационната жалба, представено от защитника на подсъдимия, било налице противоречие между обстоятелствената и диспозитивна части на обвинителния акт, като последната била и непълна. Твърдението е неоснователно, не държи сметка за единството между обстоятелствена и заключителна части на обвинителния акт, и за това, какво всяка от тях трябва да съдържа съгласно ал.2 и 3 на чл.246 НПК. В обстоятелствената част на настоящия обвинителен акт ясно е казано, че подсъдимият ударил на 9-годишното дете „ по лицето” след отказът му „да си свали дрехите”, опипвал го „по гърба и краката” и целувал „лицето, гърдите и корема й”, въпреки че Л. Б. се „разплакала” и „съпротивлявала”, „разтворил със сила краката” на момичето и осъществил с него полов акт, запушвайки при това „с ръка устата” му, а след това го „заплашил… да не споделя с майка си за случилото се”. Посочени са още мястото и времето на извършване на престъплението. Срещу тези, твърдяни от прокурора, обстоятелства подсъдимият се е защитавал, те са обосновали и постановяването срещу Т. на осъдителна присъда. Неоснователно е твърдението,че показанията на пострадалата Л. Б. , дадени пред друг състав на първоинстанционния съд и включени от въззивния съд в доказателствения материал по реда на чл.281, ал.1, т.2 НПК, били негодни да подкрепят обвинението срещу Т. едно, защото подсъдимият и защитникът му не били съгласни те да се четат /според допълнението към жалбата, представено от подсъдимия/и, друго, защото Б. не била заявила, дали поддържа тези свои показания, или се отрича от тях /според допълнението към жалбата, представено от защитника/. Неоснователността идва оттам, че процесуалната дейност на съда по чл.281, ал.1, т.1-4 НПК не е обвързана нито с инициатива на някоя от страните, нито с изразено от тях съгласие или несъгласие да бъде извършена, нито пък процесуалният закон изисква свидетелят да бъде питан, дали поддържа или не прочетените му показания. Без основание се твърди допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон с осъждането на Т. за престъпление, за извършването на което липсват доказателства. Вдействителност и това твърдение се отнася към касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, но и то следва да се отхвърли. От, макар и крайно пестеливите, показания на вече 14-годишната Л. Б. и, особено, от поведението й при проведения в първата инстанция на 26.ІХ.2008 год. разпит, повече от ясно е наложилото се и във въззивния съдебен състав убеждение, че Б. е била подложена от подсъдимия на сексуално насилие, и че това насилие е било съпроводено и с осъществяване на полов акт, както е било установено при извършения близо 2 месеца и половина след деянието медицински преглед на пострадалата. Изслушани в съдебното заседание и с непосредствени впечатления от поведението на Л. Б. , експертите Г. и К. са го определили като „защитно и избягващо” създадената при разпита й в първата инстанция „натоварваща и стресова” ситуация със задаването на „сугестивни” и „подвеждащи” въпроси; допуснали са още възможността, преживяното от Б. с подсъдимия, носещо „негативен емоционален заряд”, да е изведено в подсъзнанието като форма на защита. В същото време и двамата експерти недвусмислено са изключили вероятността, момичето да представя пред съда манипулиран от някого спомен за инцидента или пък последният да представлява нейна сексуална фантазия подчертавайки, че не са установили при Б. „склонност към фантазиране и лъжене”. Като е съобразил казаното от свидетелката пред съда и това, което е споделила с Й. Хр. С. , и за което последният е свидетелствал, въззивният съд обосновано е изключил като негодни за установяване на обективната истина обясненията на подсъдимия и е приел за доказано повдигнатото и поддържано срещу му обвинение. Оплакванията за допуснато при постановяването на въззивната присъда нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното на Т. наказание лишаване от свобода не са подкрепени с доводи, за да бъдат конкретно обсъждани. Съобразено дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 36 от 5.VІ.2009 год. по внохд № 372/2009 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: