Р Е Ш Е Н И Е № 162 София, 22 март 2011 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ФИДАНКА ПЕНЕВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1032/2011 година. Производството пред ВКС по реда на чл. 420, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 1398/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, отмяна на постановеното по него решение от 09.07.2010 год., с което е потвърдена присъда от 12.01.2010 год. на Пловдивския районен съд по нохд №1695/2009 год., в частта по определения първоначален режим на наказанията наложени на И. М. И., както и отмяна на определението на РС-Пловдив по същото дело от 08.11.2010 год., с което е определен типът на затворническото заведение. В искането се изтъква довода, че незаконосъобразно - в нарушение на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, с присъдата/потвърдена в тази част с въззивното решение/ съдът е определил при условията на чл. 46, б.”б” от ЗИН/отм./, във вр. чл. 2, ал. 2 от НК първоначален „Общ” режим за изтърпяване на наложените на осъдения И. наказания. Законът е нарушен и при постановяване на определението от 08.11.2010 год. по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК по същото дело от Районния съд, с което е определено И. да изтърпи наложените му наказания в затворническо общежитие от „открит” тип. Иска се връщане на делото за ново разглеждане с оглед правилното приложение на материалния закон. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения изразява становище, че като неоснователно искането не следва да се уважава. Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки въззивното решение и определението предмет на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 12.01.2010 год. по нохд № 1695/2009 год. на Пловдивския районен съд И. М. И. е признат за виновен в извършено на 08.11.2007 год. в[населено място] престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и 2, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, на което основание и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 46, б.”б” от ЗИН/отм./, във вр. чл. 2, ал. 2 от НК съдът е определил наказанието И. да търпи при първоначален”Общ” режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е активирал наказанието от една година лишаване от свобода, наложено на И. с влязлата в сила на 27.09.2006 год. присъда по нохд № 2110/2006 год. на РС-Пазарджик изпълнението, на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. На основание чл. 46, б.”б” от ЗИН/отм./, във вр. чл. 2, ,ал. 2 от НК съдът е определил това наказание И. да търпи при първоначален ”Общ” режим. Съдът се е произнесъл и по приложението на чл. 59, ал. 1 от НК. С решение от 09.07.2010 год. по внохд № 1398/2010 год. на ОС-Пловдив присъдата е потвърдена. С определение от 08.11.2010 год. по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК, П. районен съд е постановил наложеното наказание по нохд № 1695/2009 год. и приведеното в изпълнение п о реда на чл. 68, ал. 1 НК наказание по присъдата по нохд № 2110/2006 год. И. да изтърпи в затворническо общежитие от „открит” тип. Това определение е влязло в сила като непротестирано и необжалвано. Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на въззивното решение и определението от 08.11.2010 год., в частта по определения първоначален режим за изтърпяване на наказанията и типа на затворническото общежитие е подадено в законоустановения срок и е допустимо, а разгледано по същество е и основателно. Първоначалният режим за изтърпяване на наказанията от И. по нохд № 1695/2009 год. и това по нохд № 2110/2006 год. на РС-Пазарджик е определен от съда по реда на чл. 46, б.”б” от ЗИН/отм. /, във вр. чл. 2, ал. 2 от НК. Съображенията в тази насока първостепенният съд е подкрепил със съждения, че деянията, за които И. е бил осъден, са извършени по време на действие на нормата на чл. 46, б.”б” от ЗИН и като материалноправна, при конкуренцията със съответните норми от сега действащия ЗИНЗС, следва да намери приложение чл. 2, ал. 2 от НК, който е по-благоприятен за осъдения. Изложените съображения са изцяло погрешни в резултат на неправилното разбиране за характера на чл. 2, ал. 2 от НК, съдържанието на нормата и нейната приложимост, както и за съотношението на Наказателния кодекс към ЗИНЗС - като на „общ” към „специален” закон. Разпоредбата на чл. 2 от НК сочи за пределите на действие на Наказателния кодекс и прогласения в нея принцип в ал. 2 - за приложение на закона, който е най-благоприятен за дееца, е относим само за предвидените в Кодекса престъпления и съответни наказания, но не и при изпълнение на последните. В подкрепа на изложеното може да се посочи разпоредбата на чл. 41, ал. 6 НК съгласно, която първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и типът на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално, се определят от съда съобразно разпоредбите на НК и на специалния закон - ЗИНЗС. Този въпрос се решава от съда по реда на чл. 301, ал. 1, т. 6 от НПК, а когато е пропуснал да стори това-по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК. Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е в пряка и непосредствена зависимост от типа на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално – чл. 61 ЗИНЗС, като „Строг” режим се определя на осъдените, които се настаняват в затвор или затворнически общежития от закрит тип, а общ режим - на осъдените, които се настаняват в затворнически общежития от открит тип. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС в затворнически общежития от открит тип се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост. Лицата, осъждани два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, не попадат в първо посочената група по чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС, поради което и не могат да бъдат настанявани в затворнически общежития от открит тип при първоначален общ режим на изтърпяване. Същите следва да бъдат настанени в затворническо заведение по реда на чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС при режим, съответен на чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, какъвто е настоящият случай. При това положение, съобразно конкретиката по делото е очевидно, че съобразно разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС И., следва да търпи определените му наказания при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от „закрит” тип. Като не са съобразили посочените обстоятелства, с присъдата от 29.01.2010 год. и определението си от 08.11.2010 год. по нохд № 1695/2009 год. Пловдивския районен съд и с решението си от 09.07.2010 год. по внохд № 1398/2010 год. Пловдивски окръжен съд са допуснали нарушение на закона, отстранимо по реда на възобновяването на наказателните дела по глава Х. от НПК. Това нарушение определя основателността на искането за възобновяване в очертани от него рамки, отмяна на цитираните съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане в същата част от друг съдебен състав при РС-Пловдив, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 1398/2010 год. по описа на Окръжен съд-гр. Пловдив, като: ОТМЕНЯВА постановеното по него решение от 09.07.2010 год., с което е потвърдена присъдата от 29.01.2010 год. по нохд № 1695/2009 год. на РС-Пловдив в частта, относно определения първоначален режим на изтърпяване на наложеното на И. М. И. наказание и по режима на приведеното по реда на чл. 68, ал. 1 от НК в изпълнение наказание лишаване от свобода, наложено с присъдата по нохд № 2110/2006 год. на РС-Пазарджик; ОТМЕНЯВА определнието от 08.11.2010 год. по нохд № 1695/2009 год. на Пловдивския районен съд, с което по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК е определен „открит” тип на затворническо заведение за изтърпяване на наложените на И. М. И. наказания лишаване от свобода по горните две дела. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на РС-Пловдив по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК от друг състав на стадия на съдебното заседание, в отменената част на съдебните актове. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: