Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
София, 5 март 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 121/2012 година.
Производството е образувано по искане на осъдения С. А. М. за възобновяване на нохд № 630/2011 год. на Хасковския окръжен съд и изменяване на постановената по него присъда № 231 от 12.12.2011 год. Прави се оплакване за явна несправедливост на определеното на подсъдимия наказание и се иска да бъде намалено по основанието на чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3, във вр. ал. 5, т. 1 от НПК.
Пред Върховния касационен съд М. и защитникът му поддържат искането по изложения довод, че социално-битовите условия в затвора са много лоши при, които пребиваването на осъдения в пенитенциарното заведение няма да доведе до постигане целите на наказанието и основно- към превъзпитание на осъдения да спазва законите в страната. Представителят на Върховната касационна прокуратура даде заключение, че с оглед високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца определеното му наказание не е явно несправедливо, поради което искането му следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
С присъда № 231 от 12.12.2011 год. по нохд № 630/2011 год. Хасковският окръжен съд е признал С. А. М. за виновен в това, че: 1. На 25.10.2010 год. в [населено място], чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи и пари на обща стойност шестдесет и два лева от владението на К. Х. М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1, във вр. чл. 54 от НК и чл. 373, ал. 2 НПК го е осъдил на четири години лишаване от свобода и определил първоначален „Строг” режим за изтърпяване на наказанието в затвор; 2. На 25.08.2011 год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление е използвал платежен инструмент-кредитна карта „А. б. В.” № 4439231001640006, издадена от А. б. клон България-гр. Д., без съгласието на титуляра К. Х. М., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1, във вр. чл. 54 от НК и чл. 373, ал. 2 НПК е осъден на четири години, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор и глоба в размер на осемстотин лева.
На основание чл. 23, ал. 1 и 3 от НК съдът е наложил едно най-тежко наказание-това от четири години лишаване от свобода, което М. да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор, към което наказание присъединил и наказанието от осемстотин лева глоба.
Съдът се е произнесъл по разноските по делото, които възложил в тежест на осъдения.
Присъдата не е протестирана и обжалвана и е влязла в сила след изтичане на законоустановения срок за това.
Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, при спазване на законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 НПК и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество е неоснователно. Доводът, че социално-битовите условия в затвора са много лоши, при които пребиваването на осъдения в пенитенциарното заведение няма да доведе до постигане целите на наказанието, не може да се приеме за относим към претендираното от осъдения нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, представляващо основание за възобновяване на наказателното дело и изменяване на атакувания съдебен акт. Това е така, защото при доказано авторство на обвинение за извършено престъпление, съдилищата са длъжни да се съобразяват само и единствено с изискванията за индивидуализиране на наказанията на подсъдимите по чл. 54 и сл. от глава V от Общата част на Наказателния кодекс. Въпросите за реда, начина и условията на изпълнение на наказанията свързани с лишаването от свобода по влезли в сила присъди се уреждат от Закона за изпълнението на наказанието и задържането под стража, в който са регламентирани съответните права и задължения, както от осъдените/задържаните/, така и от държавните органи и администрация натоварени със съответните правомощия. Не е налице релевираното от осъдения основание за възобновяване на наказателното дело.
Пред първоинстанционния съд производството по делото е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК – чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като подсъдимият С. М. в присъствие на служебно назначения му защитник преди да започне съдебното следствие по общия ред е направил изрично искане, с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласил за тях да не се събират доказателства. След като е констатирал, че самопризнанията на М. се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимия и е разгледал делото по реда на чл. 372 ал. 4, във вр. чл. 373, ал.2 от НПК. Законова последица от това е и определянето на наказание при условията на чл. 58а от НК.
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК-от две до осем години лишаване от свобода.
Не е налице очевидно несъответствие между определения размер на отделните санкции, които правилно са съобразени при отчитане съотношението между обстоятелствата за индивидуализирането им по чл. 54 от НК. От данните по делото /справка за съдимост на л. 73-79 от досъдебното производство/ е видно, че М. е осъждан многократно с влезли в сила присъди на лишаване от свобода за престъпления срещу собствеността и е определяно ефективното изтърпяване на наложените му наказания /вън от тези осъждания определящи кражбата като извършена при условията на „опасен рецидив”/, по които той не е реабилитиран.
Хасковският окръжен съд е подложил на внимателен анализ всички обстоятелства, които по смисъла на чл. 54 НК се явяват отегчаващи или смекчаващи отговорността на дееца и е определил наказанието за първото от двете престъпления-това по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК при превес на последните, в размер на шест години лишаване от свобода, което в съответствие с разпоредбата на чл. 58а от НК редуцирал на четири години лишаване от свобода. По същия начин съдът е определил и редуцирал наказанието на М. и за извършеното от него престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК, като законосъобразно е наложил на основание чл. 23, ал. 1 от НК и общото наказание, а след това и първоначалния режим и мястото на изтърпяването му. Настоящият съдебен състав споделя констатацията на постановилия присъдата съд, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, от които да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното, за да се приложат разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и с оглед на това да се определи наказанието под предвидения в закона минимум. Затова и настоящата инстанция счита, че наложените поотделно и определеното общо наказание на осъдения се явяват напълно справедливи, съобразено с данните за двете деяния, за дееца и целите по чл. 36 НК. Ето защо, наложеното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и не дава основание за изменение на присъдата в желаната от осъдения насока.
По изложените съображения искането на С. А. М. за възобновяване на нохд № 630/2011 год. на Хасковския окръжен съд и изменяване на влязлата в сила по него присъда се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Воден от тези мотиви и на основание чл. 416, във вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. А. М. за възобновяване на нохд № 630/2011 год. на Хасковския окръжен съд и изменяване на постановената по него присъда № 231 от 12.12.2011 год. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: