4 Р Е Ш Е Н И Е № 282 гр. София, 04 януари 2019 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Комов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 402/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения М. А. А. за възобновяване на осн. чл.423, ал.1 от НПК на ч.н.д. № 1517/2016г. по описа на Софийски градски съд и на ч.н.д. № 9396/2016г. по описа на Софийски районен съд. Изтъкват се аргументи, че в развилите се две производства / по чл.452 от НПК – за замяна на наказанието „пробация” с „лишаване от свобода” и по чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК -за активиране на условно предходно осъждане по чл. 68, ал. 1 от НК/ е ограничено правото на осъдения за участие в тях и при ненадлежното му уведомяване за наличието на съответните наказателни процедури. Прави се искане за отмяна на постановените съдебни актове и възобновяване на наказателните производства. В съдебното заседание пред ВКС осъденият и неговия защитник поддържат заявените в искането основания, както и аргументите, които са посочени в тяхна подкрепа. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди изтъкнатите в искането доводи, становищата на страните и в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК, намери следното: 1. С определение от 25.04.2016г., постановено по ч.н.д. № 1517/2016 г., Софийският градски съд на осн. чл. 452, ал.1 във връзка с чл. 43а, т. 2 от НК заменил наказанието „пробация” за срок от 3/ три/ години/ със следните пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител” и „ безвъзмезден труд в полза на обществото” по 200ч. всяка година/, наложено с присъда по н.о.х.д. № 12140/2010г. на СРС, влязла в законна сила на 07.10.2015г., с наказание „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца. На осн. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС съдът определил първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор. Постановил, след влизане в сила на определението, препис да се изпрати на първоинстанционния съд, произнесъл присъдата по н.о.х.д. № 12140/2010г. по описа на СРС, за провеждане на процедура по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК. Определението не е било предмет на обжалване и е влязло в законна сила на 04.05.2016 година. 2. С определение от 04.07.2016г., постановено по н.ч.д. № 9396/2016г. на СРС, НО, на осн. чл. 68, ал.1 от НК е постановено осъденият М. А. А. да изтърпи наложеното по н.о.х.д. № 5890/2005г. по описа на СРС наказание лишаване от свобода за срок от 6/шест/ месеца при първоначален строг режим на изтърпяване. Приспаднато е изтърпяното отчасти или изцяло наказание по н.о.х.д. № 12140/10г. на СРС и по н.о.х.д. № 5890/2005г. по описа на СРС, както и времето през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест” и „задържане под стража” по тях. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 20.07.2016г. І. Искането за възобновяване на н.ч.д. № 1517/16г. на Софийски градски съд на осн. чл. 423, ал.1 от НПК е допустимо. Оспорва се акт от кръга на очертаните в разпоредбата на чл. 419, ал.1 от НПК актове - определение по чл. 341, ал.1 във връзка с чл. 452, ал.1 от НПК. Осъденият е узнал за определението при задържането му на 14.11.2017г. на територията на Великобритания по повод издадена спрямо него ЕЗА за задържането му за изтърпяването на замененото с „лишаване от свобода” наказание по н.ч.д. № 1517/2016г. на СГС и активираното с определение по н.ч.д. № 9396/2016г. на СРС условно наказание „лишаване от свобода”, като изрично е упълномощил защитник да изготви искане за възобновяване на производствата. То е подадено на 02.04.2018г., поради което е направено в шестмесечния срок по по чл. 423, ал.1 от НПК. ІІ. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда по н.о.х.д. № 12140/2010г. на Софийски районен съд, влязла в сила на 07.10.2015г. М. А. А. е осъден за престъпление по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК на наказание „пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 3/три/ години, два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 3/три/ години и „безвъзмезден труд в полза на обществото” за срок от 3/три/ години по 200 часа всяка година. Осъденият започнал да изтърпява наказанието пробация на 03.12.2015г., като бил надлежно запознат с правата и задълженията си на осъден по време на изпълнение на пробационните мерки, като той започнал изпълнението на първите две пробационни мерки. Установено по делото е, че на 13.01.2016г., осъденият се е отклонил от изпълнението на наказанието”пробация”, като не е уведомил пробационните служители нито за своето местонахождение, нито за причините за неявяването си за изпълнение на пробационните мерки. Посочените обстоятелства са били отразени в констативни протоколи и са послужили като основание за изготвяне на предложение на председателя на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието за замяна на остатъка от наказанието „пробация” с наказание „лишаване от свобода”. След постъпване на предложението Софийският градски съд насрочил провеждане на съдебно заседание, като постановил по отношение на осъдения да се изготви пълна справка напускал ли е територията на Република България, намира ли се в затворите и следствените арести на страната, какъв е актуалния му адрес, както и да се призове чрез органите на ОЗ „Охрана” на известните по делото адреси, включително и на посочения от осъдения телефон. Призовката от първия известен адрес била върната в цялост с отбелязване, че по сведение на собственика на имота, осъденият не е живеел на него, а само адресно е бил регистриран на него. Призовката от втория адрес – връчена на лице, живущо на адреса, придружена с докладна записка, че по негово сведение осъденият е в чужбина. От СДВР- „БДС” постъпила информация, че М. А. А. е напуснал пределите на Република България на 13.01.2016г. и към 13.04.2016г. липсват данни за завръщането му. В проведеното на 25.04.2016г. съдебно заседание съдът приел, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в отсъствието на осъдения, тъй като същият се намира на неустановен адрес в чужбина, бил е уведомен за началото на изтърпяването на наказанието”пробация” и необходимостта от адрес в Република България, поради което дал ход на делото при условията на чл.452, ал.2 във връзка с чл.269, ал.3, т.1, т.2 и т.4 б.”а” от НПК. В същото съдебно заседание е постановено и оспорваното по реда на възобновяването определение на Софийски градски съд. Изложеното дотук предпоставя и неоснователност на искането за възобновяване на наказателното производство, поради неучастието на осъдения в него по смисъла на чл. 423, ал.1 от НПК. Известно е, че за да са налице предпоставките по чл. 423, ал.1 от НПК е необходимо да се установи, че осъденият не е знаел за производството, като незнанието му не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение. На плоскостта на конкретно коментираната хипотеза - производство по замяна на наказание „пробация” с наказание” лишаване от свобода” по реда на чл. 451 - 452 от НПК – основателността на искането ще е в зависимост от знанието на осъдения за започналото изпълнение на наложеното му наказание пробация, каквото незнание не се твърди, не следва и от писмените материали към предложението за замяна. В настоящия случай от материалите по делото се установява, че осъденият А. без основателна причина спрял да изпълнява наказанието пробация, като напуснал пределите на страната, без да възнамерява да се завърне на територията на Република България, за да продължи изпълнението на наказанието ”пробация”. Така, при липсата на уважителна причина за отклонението от изпълнението на пробационните мерки, както и при липсата на адрес за кореспонденция с пробационната служба, поведението на осъдения следва да се приеме като недобросъвестно и насочено към укриване. С укриването си, осъденият сам се е лишил от възможността надлежно да упражни правото си на лично участие в производството, тъй като се е отклонил от известния адрес за призоваване, като липсват каквито и да са било данни да е уведомил пробационната служба относно промяната на местопребиваването си. В заключение - неучастието на подсъдимия в процеса е негов личен процесуален избор, поради което той не може да черпи права в своя полза, като претендира отмяната на постановения съдебен акт. С оглед на това, не са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 от НПК, поради което искането на осъдения М. А. А. за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. В искането се претендира отмяна и на определението по н.ч.д. № 9396/2016г. на СРС в зависимост от уважаване на искането за възобновяване на производството по н.ч.д. № 1517/2016г. на СГС. Предвид липсата на предпоставки за възобновяване на н.ч.д. №1517/2016г. на СГС, ВКС намира че следва да остави без разглеждане претенцията за възобновяване на ч.д. № 9396/2016г. на СРС. Друг е въпросът, че настоящият състав на касационната инстанция намира за принципно недопустимо с едно искане за възобновяване да се атакуват съдебни актове, постановени в различни процедури, така както е направено от осъдения в настоящето производство. Макар и да е налице връзка между тях, доколкото активирането на условното осъждане с определение по н.ч. д. № 9396/2016г. на СРС е последица от замяната на наказанието”пробация” с „лишаване от свобода”, разглеждането и решаването на делата се е развило по отделни наказателни процедури - всяка от които, уредена изрично в процесуалния закон и предпоставяща диференциран процесуален ред. Като последица – различни са и предпоставките са упражняване на правомощията на касационния съд по реда на извънредния способ за контрол на съдебните актове. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. А. А. за възобновяване на н.ч.д. № 1517/2016 г. на Софийски градски съд и за отмяна на постановеното по него определение от 25.04.2016г. на осн. чл. 451 - чл. 452 от НПК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения М. А. А. за възобновяване на н.ч.д. № 9396/2016г. на Софийски районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: