Р Е Ш Е Н И Е № 203 гр. София, 10 май 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на единадесети април през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………..... в присъствието на прокурора … Колова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 1206 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на задочно осъдения Й. Х. М. за възобновяване на н. о. х. д. № 570/06 г. и отмяна на влязлата в сила присъда № 538 от 8.04.2009 г. на Шуменския районен съд. Искането е основано на разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК и в него се твърди, че задочната присъда е постановена без осъденият М. да е бил призован от адреса в Кралство Белгия, за който е уведомил съда. Направено е искане за възобновяване и повторно разглеждане на делото, в което да участва лично. В съдебно заседание осъденият и неговият служебен защитник поддържат искането за възобновяване поради неучастие в съдебното производство. Застъпва се и тезата, че са налице предпоставките по чл. 423, ал. 5 НПК, както и довод за допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Според него, осъденият М. е бил надлежно уведомен за съдебното производство, но след разрешението да пътува в чужбина той съзнателно не се завърнал в Република България. От страна на българската държава не са били предоставени гаранции по смисъла на чл. 423, ал. 5 НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 538 от 8.04.2009 г. по н. о. х. д. № 570/06 г. Шуменският районен съд е признал подсъдимия Й. Х. М. за виновен по обвинението за престъпление по чл. 211, пр. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „б” НК, поради което и на основание чл. 54 НК е наложил наказание от три години лишаване от свобода при първоначален строг режим. На основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил общо наказание по съвкупност в размер на три години лишаване от свобода по присъдата, по н. о. х. д. № 29/01 г. и по н. о. х. д. № 200/06 г., което да се изтърпи при първоначален общ режим и към него съдът е присъединил наказанията глоба в размер на пет хиляди лева и обществено порицание. Определил е също и общо наказание по съвкупност по н. о. х. д. № 645/98 г., по н. о. х. д. № 87/99 г. и по н. о. х. д. № 209/99 г. в размер на една година и три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, към което е присъединил наказанието глоба в размер на 1 800 лева. Съдът е постановил отделно изтърпяване на наказанието глоба от шестстотин лева по н. о. х. д. № 1759/03 г., разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е оставил разноските по делото. Присъдата не е обжалвана и същата е влязла в законната си сила. По делото липсват данни задочно осъденият Й. Х. М. да е узнал за влязлата в сила присъда преди производството пред съда в Амстердам, Кралство Холандия, за разглеждане на европейската заповед за арест, издадена от българската държава. Поради това следва да се приеме, че депозираното на 11.02.2011 г. искане за възобновяване на наказателното дело е направено от задочно осъдения в рамките на срока по чл. 423, ал. 1 НПК. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. От материалите се установява, че по внесения обвинителен акт е било образувано съдебното производство пред Софийския районен съд, който е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.03.2006 г. Призовката, ведно с препис от обвинителния акт са били връчени на 30.01.2006 г. лично на подсъдимия, който се е явил и е участвал в съдебното заседание. Тогава Софийският районен съд е прочел определение за изпращане на делото с оглед промяна на подсъдността на Върховния касационен съд, който е упражнил правомощията си по чл. 43 НПК и е постановил разглеждане на делото от Шуменския районен съд. След образуване на съдебно производство пред Шуменския районен съд подсъдимият е поискал и е получил разрешение за пътуване в чужбина в периода от 20-30.05.2006 г. с цел пребиваване в Република Унгария. Съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 6.10.2006 г., на което редовно призован подсъдимият не се явил и производството е било отложено за 1.12.2006 г. На 27.11.2006 г. в Шуменския районен съд е постъпила молба от подсъдимия, в която е заявил, че причина за неявяването му съдебно заседание на 6.10.2006 г. е едногодишното му обучение в Кралство Белгия до 15.03.2007 г., когато и ще се яви пред съда. След направени справки за задгранични пътувания, проучване за евентуална промяна на актуалното местоживеене, призоваване отново чрез дъщеря му, върната с отметка, че подсъдимият продължава да се намира в чужбина, както и предприети мерки за общодържавно издирване, в съдебно заседание на 10.08.2007 г. съдът е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия и с участието на служебно назначения защитник. Последвали са нови опити за призоваване на подсъдимия, които също са останали без резултат. На 8.04.2008 г.съдът е приключил делото, произнасяйки се с осъдителна присъда, която е влязла в сила след срока за обжалване. Въз основа на издадената европейска заповед за арест подсъдимият М. е бил задържан в Холандия и надлежно предаден на българските власти. При тези данни Върховният касационен съд намира, че доводите на осъдения за възобновяване на наказателното дело са неприемливи. Не може да има решаващо значение, че съдът не е призовавал подсъдимия за съдебно заседание от адрес в Кралство Белгия (отбелязан на обратната страна на пощенския плик), тъй като по делото е безусловно установено, че осъденият М. не само не се е завърнал след заявения от него краен срок за пребиваване в тази страна (15.03.2007 г.), но изобщо не се е завърнал в Република България, за да участва в съдебното производство, за което е бил уведомен лично (съдът е дал ход на делото няколко месеца след посочената от осъдения дата и го е приключил около година по-късно). В крайна сметка на осъдения е било разрешено пътуване до Република Унгария, същият е уведомил с молбата за пребиваване в Кралство Белгия и фактически е бил задържан по силата на европейската заповед за арест в Кралство Холандия. С оглед на установените обстоятелства настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че задочно осъденият не е участвал в съдебното производство, тъй като съзнателно се е укрил и по този начин сам се е отказал от правото си на лично участие и защита. Респективно, следва да бъде оставено без уважение искането на осъдения за отмяна на присъдата по реда, предвиден за възобновяване на наказателното производство и повторно разглеждане на делото в негово присъствие. Служебният защитник пледира за предоставени гаранции от българската държава по смисъла на чл. 423, ал. 5 НПК, каквито данни от приложените материали по делото няма. Осъденият М. също не се е позовавал на такива гаранции, т. е. на посоченото основание в искането си за възобновяване на наказателното производство, както и на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК - допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. Х. М. за възобновяване на н. о. х. д. № 570/06 г. и отмяна на влязлата в сила присъда № 538 от 8.04.2009 г. на Шуменския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: