Р Е Ш Е Н И Е № 257 София , 16.11.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова Галина Тонева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 864/2017 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба от подсъдимия С. П. А. против решение № 215 от 30.06.2017 г. по внохд № 227/2017 г.. по описа на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се сочи, че въззивният съд не е изследвал „неизяснените въпроси в хода на първоинстанционното дело” и необосновано отказал да назначи експертиза. Касаторът твърди, че решението не сдържа отговор на въпроса за предотвратимост на пътно-транспортното произшествие. Атакува се и проверката на достоверността на свидетелските показания, както и обобщавашия извод за доказаност на обвинението по безспорен и категоричен начин. С тези аргументи се настоява за оправдаване на подсъдимия или, алтернативно, за намаляване на наказанието, което се преценява като явно несправедливо поради подценяване на приноса на пострадалата за произшествието. В заключение се отправя още едно искане - касационният съд да отмени въззивното решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал. 1 от НПК , установи следното : Русенският окръжен съд с присъда № 12 от 29.03.2017 г. по нохд № 84/2017 г. признал подсъдимия С. П. А. за виновен в това, че на 21.10.2014 г. на главен път В.Т. – Р., при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил с прикачено полуремарке, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като закъснял да започне спиране на автомобила, по чл. 21, ал.1 от НК - като се движил със скорост над разрешената и по чл. 116 от ЗДвП - като не бил внимателен и предпазлив към пешеходците – престарели хора, и по този начин по непредпазливост причинил смъртта на В. П. Г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 и чл. 343 г. от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години и лишаване от право до управлява моторно превозно средство за срок от три години , като отложил изтърпяването на лишаването от свобода по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Великотърновският апелативен съд с решение № 215 от 30.06.2017 г. по внохд № 227/2017 г. изменил първоинстанционната присъда, като признал подсъдимия за невинен и го оправдал по обвинението да е нарушил чл. 21, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП. В останалата част присъдата била потвърдена. Жалбата срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: Касационната проверка не установи съществени процесуални нарушения, опорочаващи въззивното производство. Логично и при спазване на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение по фактите въззивната инстанция е констатирала причинно – следствена връзка между нарушаване от страна на подсъдимия на специалното правило на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и настъпилия общественоопасен резултат. С помощта на експертен анализ на данните за произшествието е изяснено, че С. А. е имал техническа възможност да предотврати удара с пострадалата пешеходка, но не е предприел действия да спре въпреки възникналата опасност за движението. Не намират подкрепа в съдържанието на въззивното решение възраженията за избирателно и едностранчиво обсъждане на доказателствения материал във вреда на подсъдимия . Невярно е твърдението, че съдът е игнорирал обясненията на подсъдимия и не е обсъдил неговата версия за произшествието, според която пред управлявания от С. А. автомобил се движел друг товарен автомобил, който ограничавал видимостта към платното. Въззивният съд подробно се е занимал с така поддържаната хипотеза в процеса на изясняване на фактическата обстановка по делото. Показанията на свидетелите са детайлно съпоставени и проверени с оглед начина и времето на възприемане на правнорелевантните факти. Същото се отнася и към обясненията на подсъдимия, които не са не са пренебрегнати или превратно възприети. На стр.6 - стр.11 от проверяваното решение могат да се прочетат съображенията на въззивния съд поради които той отказва да верифицира твърденията на подсъдимия по няколко основни факта – тичала ли е пострадалата по пътното платно, с каква скорост се е движил управляваният от него товарен автомобил, имало ли е пред него друг неизвестен автомобил „с унгарска регистрация”. Последователно, с точно разбиране за спецификата на обясненията на подсъдимия като източник на доказателства и защитно средство, въззивният съд не е признал обективност на тези данни. В анализа му централно място заемат експертните оценки по автотехническата и комплексната експертизи, които са се занимали с научно обсъждане на доказателствата по делото. Скоростта на движение на управлявания от подсъдимия товарен автомобил е установена по категоричен начин чрез записите на иззетата тахошайба. Заявлението на подсъдимия, че пострадалата е тичала първа по платното, е отхвърлено на база показанията на свидетеля Г., който успял, вървейки пред нея на 60-70 см, да премине същия маршрут невредим. Внимателно е изследван и вариантът за ограничена видимост пред автомобила на подсъдимия поради движение на друга едрогабаритна кола. В тази връзка съдебният състав е съобразил най-напред показанията на очевидеца Г., който възприел само един товарен автомобил преди да започне, заедно със пострадалата Г., да пресича пътното платно. На следващо място са коментирани експертните заключения, според които, дори да е имало предшестващ автомобил, подсъдимият не е бил лишен от възможност да възприеме пострадалата от момента , в който е навлязла в пътното платно. На трето място , от съществено значение за казуса са разясненията на вещите лица, че уточненото от подсъдимия разстояние до колата с „унгарска регистрация” - 20 м, той би изминал за 0.8 секунди, през които пешеходката не би могла да стигне до мястото на удара, разположено на 4,5 м върху пътното платно. Спирайки се на всички данни от протокола за оглед, гласните доказателствени средства и експертната им интерпретация, втората инстанция, при спазване на доказателствения стандарт на чл. 107, ал. 5 от НПК, е стигнала до правилни фактически изводи относно механизма на произшествието, ангажиращи виновното поведение на подсъдимия . В отговор на касационната жалба следва да се отбележи, че отказът на въззивния съд да назначи автотехническа експертиза, е съобразен както с принципните му задължения по чл. 107 от НПК, така и с правилата по раздел трети от глава четиринадесета от НПК, регламентиращи експертизата като доказателствен способ. Всички повдигнати от защитата пред въззивния съд въпроси са получили отговор в заключенията на вече изпълнените експертизи без съмнения за тяхната обоснованост и правилност. Ето защо не е съществувала необходимост, както и процесуална възможност за допълнителна или повторна експертиза. Неоснователни са и оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания. Оправдаването на подсъдимия за част от нарушенията по ЗДвП не е обвързвало въззивния съд със задължение да редуцира тежестта на определената санкция. Касационната проверка не установи несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца и тежестта на отмерения обем наказателна принуда. Въззивният съд, коригирайки разсъжденията на първата инстанция относно смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, е съзрял превес на първите, обективирани в чистото съдебно минало на подсъдимия, трайна социализация и съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалата, която е пресичала, в нарушение на чл. 113 от ЗДвП, на необозначено място и след като е възприела движещия по пътното платно тежкотоварен автомобил. Смекчаващите отговорността обстоятелства са преценени във връзка с отегчаващите – високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от механизма на произшествието. Правилно не са установени предпоставки за приложение на чл. 55, ал. 1 от НК. Определеното наказание е сведено до санкционния минимум при условията на чл. 66, ал.1 от НК. По размер и начин на изтърпяване то е адекватно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК на плоскостта на личната и генералната превенция без да бъде изменена в желаната от жалбоподателя насока. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215 от 30.06.2017 г. по внохд № 227/2017 г. г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.