Р Е Ш Е Н И Е № 408 гр.С. 11.10.2011г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1657/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Основно училище „Св. Св. К. и М.” [населено място], обл. Д., представлявано от директора М. А. А. чрез адв. Р. Ж. от АК – В. срещу въззивно решение № 184/14.04.2010 г., постановено по гр.д. № 249/2010 г. от Добричкия окръжен съд в частта, с която исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са уважени, а работодателят е натоварен с таксите и разноските по делото. Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Добрички районен съд е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Осъдил е също така работодателят да заплати на Н. Ж. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1102,45 лв. и е отхвърлил за разликата до 3 204,36 лв. ведно с лихва за забава и разноски съразмерно уважената част от претенциите. За да приеме, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, съдът е посочил, че не е осъществен фактическия състав на посоченото в нея основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Изложени са съображения, че нормата е приложима само при изявено желание на служителя да се пенсионира, но не и на работодателя.. Касационното обжалване е допуснато поради противоречие с Р-220-2010-ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 4691/2008 г. и Р-321-2010-ІІІ ГО по гр.д. № 377/2009 г, постановени по реда на чл. 290 ГПК по въпроса възможно ли е работодателят едностранно да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, когато са налице предпоставките за ранно пенсиониране по пар. 5, ал. 1 ПЗР КСО или за това е необходимо предварително изявено от работника/служителя желание. Настоящият състав намира за правилно застъпеното тълкуване в цитираните по-горе съдебни актове на Върховния касационен съд, че работодателят не е длъжен, но е негово правото и може да прекрати трудовото правоотношение с учител по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, щом е придобил право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст, в това число и по пар. 5 ПЗР КСО. Даденото разрешение е възприето трайно в съдебната практика по чл. 290 ГПК /срв. още Р- Р-584-2010-ІV ГО ВКС по гр.д. № 167/2009 г., Р-33-2010-ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 2280/2008 г.,., Р-396-2010-ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 1324/2009 г. Р-838-2009-ІV, Р-712-2009-ІV/. Касационните оплаквания са свързани с тълкуването на пар. 5 ПЗР КСО и чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. По изложените съображения, те са основателни. Обжалваното решение следва да бъде касирано като неправилно и спора разрешен по същество от състава на Върховния касационен съд, като исковете бъдат изцяло отхвърлени. Н. Ж. следва да заплати на противната страна, сторените по делото във всички инстанции съдебноделоводни разноски – 1520 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 184/14.04.2010 г., постановено по гр.д. № 249/2010 г. от Добричкия окръжен съд в частта, с която исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са уважени, присъдени са съдебноделоводни разноски и работодателят е натоварен с дължимите и неплатени съдебни такси и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. К. Ж. от [населено място] ул. „25-ти септември” № 41, ет. 3, ап. 12, съдебен адресат адв. Д. Т., [населено място], [улица], кантора 7 против ОУ „Св.св. К. и М.”, [населено място], [община] за отмяна на заповед за уволнение № РД-05-40/10.11.2009 г. , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2 456,67 лв. Решението в частта по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за разликата над 2 456,67 лв. не е обжалвано. ОСЪЖДА Н. К. Ж. да заплати на ОУ „Св.св. К. и М.”, [населено място], [община] сумата в размер на 1520 /хиляда петстотин и двадесет/ лв. сторени в инстанциите съдебноделоводни разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: