Ключови фрази
Застрахователно плащане * презастрахователен договор * задължение на презастраховател * погасителна давност


2

Р Е Ш Е Н И Е
№148

С..22.11.2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 880/2010 година

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „А.”, [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 190 от 15.04.2010 г. по гр.д.№ 3201/2009 г. на Апелативен съд – С., с което е потвърдено решение № 675 от 10.08.2009 г. по т.д.№ 927/20008 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение , VІ-1 състав за отхвърляне на предявения против [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.390/отм./ ТЗ за сумата 39 903.05 лв., с присъждане на разноски по делото в размер на 1 138.06 лв.
С определение № 264 от 21.04.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решението, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по значими материалноправни въпроси относно: предмета на презастрахователния договор и разграничението му от застрахователния договор; основанието за възникване на задължението на презастрахователя по презастрахователния договор; от кой момент възниква задължението на презастрахователя по договора за презастраховане и за началния момент, от който започва да тече давността по задълженията на презастрахователя.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на съдебния акт по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и отхвърляне на исковите претенции изцяло, с присъждане на разноски. Според касатора, въззивният съд неправилно е определил началната дата, от която е започнала да тече петгодишната погасителна давност, без да съобрази момента, от който вземането на застрахователя към презастрахователя става изискуемо. По съображения в жалбата, поддържани в писмено заявление, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на исковете, с присъждане на разноски.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за правилно, по съображения в писмени бележки.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел за безспорно установено плащането на сумата 79 806.10 лв. по застраховка „Гражданска отговорност”, извършено от ищеца на 14.05.2007 г. по две изпълнителни дела, образувани след влизане в сила на решението по т.д.№ 352/2006 г. на Апелативен съд – В., както и отказа на ответника, в качеството му на презастраховател, да заплати въз основа на сключения между страните по делото договор за презастраховане, припадащата се част от заплатеното застрахователно обезщетение. Направен е извод, че в полза на ищеца/сега касатор/ е възникнало вземане срещу ответника за заплащане на договорената част от изплатеното на третите лица обезщетение, но приемайки за основателно възражението на ответника за погасяване по давност на вземането, искът е отхвърлен. В този смисъл са възприети крайните изводи на първата инстанция.
Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно.
Становището на решаващия въззивен състав за основателност на своевременно релевираното от ответника правопогасяващо възражение, въз основа на което исковата претенция на [фирма], основана на сключения презастрахователен договор, е отхвърлена като погасена по давност, противоречи на практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 и сл. ГПК. Освен решението, на което е основан допуснатия касационен контрол - № 139 от 08.11.2010 г. по т.д.№ 74/2010 г. на І т.о., към настоящия момент е постановено и друго решение на ВКС – № 146 от 07.10.2011 г. по т.д.№ 1169/2010 г., ІІ т.о., надлежно публикувано. В цитираните съдебни актове, съставляващи задължителна практика за долустоящите на ВКС съдебни инстанции/ т.2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, са дадени отговори на значимите и за настоящото дело правни въпроси, които се споделят от настоящия съдебен състав а именно: че задължението на презастрахователя към застрахователя за заплащане/възстановяване на част от заплатеното от него застрахователно обезщетение произтича от презастрахователния договор; че задължението на презастрахователя възниква от момента, в който застрахователя е платил на застрахованото лице и от който става изискуемо и ликвидно вземането по договора за презастраховане; този момент поставя началото на погасителната давност по вземането на застрахователя към презастрахователя. Дадените разрешения от ВКС са не само по идентични правни въпроси с тези, за които е допуснато касационно разглеждане и на настоящото дело, но и касаят един и същ презастрахователен договор, което е видно от тълкувателната част на мотивите към решенията.
При безспорно установените по делото обстоятелства, свързани с валидно сключения на 07.01.2000 г. договор за презастраховане и поетите задължения от ответника, в качеството му на презастраховател, срещу отстъпване на застрахователна премия да поеме до определен размер рисковете по сключените от застрахователя – ищец договори, сред които е и договора, по който [фирма] е изплатил обезщетение/ на 14.05.2007 г./, следва да се приеме, че презастрахователят дължи на застрахователя половината от заплатената сума, или 39 903.05 лв. Доколкото, според дадените по-горе разрешения в задължителната практика на касационната инстанция, погасителната давност за това вземане на застрахователя спрямо презастрахователя започва да тече не от датата на застрахователното събитие/ 2/3.12.2002 г./, а от датата на плащането, то петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД не е изтекъл към момента на предявяване на иска на 11.04.2008 г.
Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.1, предл.3, във вр. с ал.2, предл.1 ГПК обжалваното решение, като незаконосъобразно, следва да се отмени изцяло и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение по същество, с което да се уважат изцяло исковите претенции на [фирма] за заплащане на сумата от 39 903.05 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, във вр. с чл.81 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски по делото за всички инстанции в размер на сумата 4 570.30 лева, съобразно представения по делото списък по чл.80 ГПК и доказателствата за действително направени разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ изцяло решение № 190 от 15.04.2010 г. по гр.д.№ 3201/2009 г. на Апелативен съд – С., вместо което постановява:
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.сумата 39 903.05 / тридесет и девет хиляди деветстотин и три лева и пет стотинки/ лева, ведно със законната лихва от 11.04.2008 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата 4 570.30 / четири хиляди петстотин и седемдесет лева и тридесет стотинки/ лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: