Р Е Ш Е Н И Е № 496 Гр.София, 23 ноември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора БУМБАЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 2294/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда, постановена на 08.02.11 г.по Н.О.Х.Д.812/10 г.от РС-Лом, М. Х. М. е осъден за извършено от него престъпление по чл.195,ал.1,т.7 вр.чл. 194, ал.1 вр. чл.63,ал.1,т.3 вр.чл.20,ал.2 вр.чл.26,ал.1 НК и му е наложено наказание пробация. На основание чл.25, ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК е постановено групиране между това наказание и наказание, наложено по Н.О.Х.Д.980/09 г.по описа на РС-Лом, като е определено най-тежкото, а именно пробация, изразяваща се в задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от осем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца. На основание чл.25,ал.2 НК е приспаднато изтърпяното наказание по двете осъждания. Присъдата е влязла в сила на 26.05.11 г., след като с решение, постановено от ОС-Монтана на посочената дата, същата е потвърдена изцяло по образуваното пред въззивния съд по жалба на друг подсъдим А. М. В.Н.О.Х.Д.31/11 г. Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ с дата 21.07.11 г.,с оплакване за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК в частта на присъдата, касаеща групиране на наказанията спрямо М. М.. Моли се наказателното производство в посочената част да бъде възобновено, решението на ОС-Монтана и присъдата на РС-Лом по отношение на нея да бъдат отменени и наказателното производство- прекратено. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането с изложените в него подробни аргументи. Самият осъден и назначеният му служебен защитник не споделят тезата по искането и молят то да не бъде уважено. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по настоящата процедура, намира за установено следното: Искането на Главния прокурор,като депозирано в шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила /26.05.11 г.-21.07.11 г./ и доколкото се явява относимо към утежнявано положението на осъденото лице, е допустимо. По същество погледнато, то е основателно. Видно от приложеното на л.19 от съдебното дело на РС-Лом свидетелство за съдимост, спрямо М. М. е допуснато групиране на наложените наказания по Н.О.Х.Д.812/10 г.за деяние,извършено в периода от 15.04.10 г.до 19.04.10 г., време, в което присъдата,постановена по Н.О.Х.Д. 980/09 г.за извършено на 04.03.09 г.деяние, е била влязла в сила-29.01.10 г. Без съмнение при това положение престъпленията по двете дела се явяват осъществени в условията на рецидив,а не в условията на съвкупност,както е преценил РС-Лом. Като е постановил групиране при условията на чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК, първостепенният съд е допуснал нарушение на материалния закон, който е приложен неправилно- касационно основание по чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК. Трябва да се отбележи, че в искането е атакувано поведението и на ОС-Монтана, който не е поправил допуснатото от РС-Лом нарушение. Според съдържанието на мотивите към решението по въззивното дело, наистина окръжният съд е оставил без обсъждане третирания по-горе въпрос. Но производството пред него се е развивало не по протест на прокурора с искане като процесното,а по жалба на друг подсъдим. Т.е., дори и да бе забелязал неправилното приложение на материалния закон по отношение на М. М., ОС-Монтана би могъл само да го отбележи, не и сам да го отстрани, упрек за което се чете по искането. Противното би означавало да се наруши забраната за Reformatio in pejus. Същевременно, за да подходи законосъобразно, настоящата инстанция следва да възобнови второинстанционното съдебно производство и отмени решението в частта по потвърждаване на присъдата по отношение на групиране на наказанията спрямо М. М. от страна на РС-Лом. И това е така,тъй като само след осъществяване на такова процесуално действие, трябва да се пристъпи към отмяна на самата присъда на първостепенния съд в частта, в която е допуснато нарушението на материалния закон и наказателното производство в тази част да бъде прекратено. Ето защо и на основание чл.425,ал.1,т.2,пр.1 вр.чл.354,ал.1,т.1 вр. чл.348,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.О.Х.Д.31/11 г.по описа на ОС-Монтана и Н.О.Х.Д.812/10 г.по описа на РС-Лом. ОТМЕНЯВА решение, постановено от ОС-Монтана по В.Н.О.Х.Д.31/11 г. в частта по потвърждаване на присъда, постановена на 08.02.11 г.от РС-Лом по Н.О.Х.Д.812/10 г., по приложение на чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 по отношение на М. М.. ОТМЕНЯВА присъда, постановена на 08.02.11 г.от РС-Лом по Н.О.Х.Д. 812/10 г., в частта по приложение на чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 по отношение на М. М.. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство в посочената част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/