Р Е Ш Е Н И Е № 92 София, 03.04.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ДИАНА ХИТОВА при участието на секретаря Райна Пенкова разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1147/2012г. и за да се произнесе, взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „А. д. К., Г., П. е. К.”, представлявано от управителя С. Г. срещу решение № 347/05.03.2012 г. по гр.д №2511/2011 г. на Софийски Апелативен съд, г.к.,ІІ състав. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд, който в нарушение на чл.266 ал.3 ГПК не е допуснал до разпит двама конкретно посочени във въззивната жалба свидетели, а в мотивите на решението е приел,че не са били ангажирани доказателства.Това доказателствено искане е направено и пред първоинстанционния съд, който без да изложи мотиви също не ги е допуснал,въпреки че обстоятелствата, които биха установили са от съществено значение за спора. Релевирано е оплакване за нарушение по чл.236 ал.2 ГПК поради липса на конкретна преценка в мотивите на въззивния съд относно събрани по делото доказателства и че ако такава е била извършена, то би последвана от фактически констатации,че оказаната правна помощ от адвокатското дружество е осъществена в пълен обем.Твърди се,че въззивният съд неправилно е тълкувал сключения между страните договор, според чл.4 от който възнаграждението се определя от сметка, изготвена от изпълнителя , игнорирал е изричното писмено приемане на извършената работа в периода 12.03.2007 г.-19.11.2008 г. и е поставил неуговореното условие приемането да е съпроводено с описи, установяващи каква по вид и брой часове работа е извършена. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за събиране на своевременно поисканите доказателства. Ответникът по касационната жалба „ П. и.”-О. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. Д. П., оспорва жалбата. С определение № 1206/14.11.2012 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението относно въпроса длъжен ли е въззивният съд да приложи чл.266 ал.3 ГПК при условие,че искът е отхвърлен поради недоказаност на факти, за които са направени своевременно искания за допускане на свидетели в първоинстанционното производство, но не са уважени поради процесуални нарушения и за което са наведени оплаквания във въззивната жалба.Прието е,че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешението му в решение № 284/21.07.2010 г. по гр.д.№378/2009 г., ІV г.о., решение № 224/02.07.2010 г. по гр.д.№177/2010 г., ІІ г.о.,решение № 417/12.07.2010 г. по гр.д.№788/2009 г., ІV г.о.,представляващи задължителна съдебна практика, произнесена по реда на чл. 290 ГПК, което представлява касационно основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. По така поставения въпрос, допуснат до касационно обжалване , настоящият състав на ВКС,четвърто г.о. приема следното: Посочването и допускането на доказателствени средства са част от съвкупността процесуални действия по доказването .При допускането съдът преценява дали те са допустими, относими и необходими ,съгласно чл.146 ал.4 ГПК. Посочване на доказателствено средство от страната, в частност искане за допускане на свидетели, направено своевременно, с указване на релевантни за спора факти, за които те ще бъдат разпитвани съгласно чл.156 ал.2 ГПК, не следва да бъде отклонявано.Такава възможност съдът има само когато за установяване на един и същи факт се сочат повече свидетели и макар и предварително, се прави преценка,че всички те не са необходими.В случай, че доказването с допуснатите свидетели се окаже неуспешно,следва да бъдат допуснати и останалите.При отказ да уважи доказателствено искане съдът е длъжен да се мотивира. Във въззивното производство страната може да иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения-чл.266 ал.3 ГПК. Въззивният съд е длъжен да събере и доказателствата, които страната не е поискала поради неизпълнение на задълженията на съда по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства .Тези доказателства трябва да бъдат допуснати, когато с въззивната жалба,респективно отговора или насрещната жалба, страната е поискала събирането им. Дадените разрешения са в съответствие с цитираните по-горе решения, а също така и с решение № 556 от 10.01.2011 г. по гр. д. № 1019/2009 г., II г. о., решение № 628 от 5.10.2010 г. по гр. д. № 1684/2009 г., I г. о ., решение № 172 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 386/2009 г., III г. о., решение № 211/30.06.2011 г. по гр.д.№995/2010 г.,ІV г.о., решение № 125/ 12.09.2012 г. по гр.д.№ 1135/2011 г.,ІІ го. и други,постановени по реда на чл. 290 ГПК. По касационната жалба настоящият състав на ВКС,четвърто ГО приема следното: Жалбоподателят е предявил иск по чл. 422 вр.чл. 415 ал.1 ГПК против ответника , претендирайки установяване на задължение за незаплатено възнаграждение по договор за правна помощ, в размер на сумата 66 685 евро, определено по часова ставка въз основа на сметка, изготвена от изпълнителя.За доказване на претенцията си жалбоподателят е поискал с доказателствената част на исковата молба и допускане на шест свидетели при довеждане, с подробно описание на различни обстоятелства, които ще се установяват чрез техните показания, от значение за правния спор.С допълнителна искова молба жалбоподателят е поискал допускането на нови трима свидетели, във връзка с направени в отговора на ответника оспорвания. В закрито заседание на 08.01.2010 г. първоинстанционният съд е изготвил доклад по чл.146 ГПК по делото, в който е посочил единствено правната квалификация на иска и е допуснал двама свидетели и експертиза, поискани от жалбоподателя.С протоколно определение от 07.04.2010 г. и с определения в закрито заседание от 13.05.2010 г. и 09.11.2010 г. е отказал да допусне останалите поискани от жалбоподателя свидетели, които не са мотивирани, с изключение на последното, доколкото е посочил, че не са налице нови обстоятелства. Въззивният съд е потвърдил отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, приемайки, че искът не е доказан, тъй като не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че работата е извършена за посочените от жалбоподателя часове. Във въззивната жалба отново е направено доказателствено искане за допускане на двама свидетели, което е оставено без уважение с разпореждане в закрито заседание , без да са изложени мотиви. Въззивният съд не е констатирал допуснатите процесуални нарушения от първоинстанционния съд по приложение разпоредбите на чл. 146 ГПК , което от своя страна е довело до нови процесуални нарушения. Докладът изготвен от първоинстанционния съд няма изискваното от закона съдържание, той не посочва как се разпределя доказателствената тежест за твърдяните факти, за кои от тях не се сочат доказателства, за да могат страните да предприемат съответните процесуални действия, включително и да посочат нови доказателства.Големият им обем не може да бъде причина за неизпълнение на законовите задължения. Несъобразяването с посочените изисквания , включително немотивираните откази да бъдат събрани относими за защитата на ищеца доказателства, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд. При положение,че е направен извод за недоказаност на иска , същите са били и необходими. Въззивният съд е следвало да констатира допуснатото нарушение от първоинстанционния съд по приложение разпоредбите на чл. 146 ГПК и да допусне исканите с въззивната жалба свидетели.Дори ако страната направи за първи път във въззивната инстанция доказателствено искане, поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, то това искане е допустимо на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, а в случая исканията са правени многократно, включително и с въззивната жалба. В резултат на нарушаването на задълженията на въззивния съд по чл.266 ал.3 ГПК и неуважаването на направените с въззивната жалба доказателствени искания за събиране на относими и необходими доказателства, делото е останало непопълнено с тях. Следва то да бъде върнато за ново разглеждане с оглед отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и събирането им. При повторното разглеждане на делото на основание чл.294 ал.2 ГПК съдът следва да се произнесе относно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за водене на делото във ВКС. По изложените съображения и на основание чл.291 ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 347/05.03.2012 г. по гр.д №2511/2011 г. на Софийски Апелативен съд, г.к.,ІІ състав. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: