Р Е Ш Е Н И Е № 20 гр. София, 15 февруари 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 3035/ 2011 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Г. Е., от [населено място], депозирана чрез неговия служебен защитник адв. Ст. Р., срещу въззивно решение № 367 от 31. 10. 2011г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 5 състав, постановено по ВНОХД № 811/ 2011г., по описа на съда, с което е изменена, в частта си за режима на изтърпяване на наказанието, и е потвърдена в останалата, присъдата на Софийския градски съд, наказателно отделение, 6 състав, от 2. 03. 2011г., по НОХД № 4720/ 2010г. В касационната жалба на подсъдимия А. Г. Е. се поддържат доводи за нарушение на материалния закон- в гражданско- осъдителната част на решението, и явна несправедливост на наложеното наказание- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Искането е за изменяване на решението, намаляване размера на наказанието, и този на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Подсъдимият, лично и чрез назначения му в настоящото производство служебен защитник, поддържа жалбата, по изложените в нея съображения, със заявените искания. Гражданските ищци и частни обвинители В. Ю. В. и В. В. Е., редовно призован, не се явяват в съдебно заседание, не изпращат процесуален представител и не вземат становище по постъпилата касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, поради което счита, че проверяваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия А. Г. Е. е неоснователна. С първоинстанционната присъда Софийският градски съд, наказателно отделение, 6 състав, е признал подсъдимия А. Г. Е., от [населено място], за виновен в това, че на 11. 05. 2010г., в [населено място], кв. В., направил опит умишлено да умъртви В. Ю. В., поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, и чл. 58а НК, го е осъдил на осем години лишаване от свобода, което наказание е постановил да се изтърпи при строг първоначален режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал задържането на подсъдимия. Признал е подсъдимия А. Е. за невинен в това, че на същата дата и място, направил опит умишлено да умъртви В. В. Е., поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 18 НК. Осъдил е подсъдимия Е. да заплати на В. Ю. В. сумата 50000 лв., и на В. В. Е.- 5000 лв.- обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11. 05. 2010г., до окончателното й изплащане, и е отхвърлил гражданския иск от Е. в останалата му част. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия, както и държавна такса върху уважения граждански иск. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 5 състав, е изменил цитираната първоинстанционна присъда, в частта й за типа на пенитенциарното заведение, като е постановил наказанието да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Изтъкваният в касационната жалба довод за явна несправедливост на наложеното наказание, е неоснователен. Наказанието на касатора е определено по правилата на чл. 58а НК, предвид разглеждането на делото по диференцираната процедура по Глава ХХVІІ НПК- в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, съгласно чл. 373, ал. 2 НПК. В този смисъл, оценявайки всички релевантни данни, касационната инстанция не намира основание за ревизия на наказанието- осем години лишаване от свобода, наложено за престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което деецът е признат за виновен и осъден. Неговият размер е съобразен с правилата за редукция на наказанието по чл. 58а НК, а именно с 1/ 3 от неговия първоначален, определен базов размер. Взети са предвид всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, в контекста на оценка на обществената опасност на деянието и дееца. Верен и основан на безспорно доказаните по делото фактически обстоятелства, е изводът на съдилищата, че конкретното деяние се отличава с висока степен на обществена опасност, а ненастъпването на общественоопасните последици- смъртта на пострадалата В. В., е в резултат на фактори, стоящи изцяло извън волята на дееца. Не са налице смекчаващи обстоятелства, които да не са били взети предвид, или тяхната относителна тежест да се е оказала подценена. Отчетено е, че подсъдимият е млад човек, в ранна пълнолетна възраст, с чисто съдебно минало и добри характеристики. Като отегчаващо обстоятелство правилно е оценена и мотивацията на дееца- предварително замислена и изпълнена по инкриминирания престъпен начин саморазправа с пострадалата В., след отказа на последната да продължи връзката и контактите си с него. Законосъобразна оценка, в посока отегчаване наказателноправното положение на жалбоподателя е получило и поведението му по отношение на втория пострадал по делото- В. Е., който се е намесил в защита на В. и за задържане на извършителя, и на когото са причинени несъставомерни телесни увреждания. Ето защо, касационният съдебен състав прие, че евентуалното удовлетворяване на искането за последващо смекчаване на наказателната санкция би довело до нарушение на принципите на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и за съответствието му с извършеното престъпление, съгласно чл. 35, ал. 3 НК. В достатъчна степен касаторът е премиран чрез редукцията на наказанието по чл. 58а НК, в резултат на провеждането на първоинстанционното производство по реда на съкратеното съдебно следствие, за да съществува правно основание за намаляването на наказанието и от настоящата инстанция. Липсва основание решението да бъде ревизирано и в гражданската си част. Законосъобразно САС е потвърдил присъдата и в гражданско- осъдителната му част. Налице е фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а причинените на двамата пострадали- В. и Е., неимуществени вреди са изцяло в резултат на инкриминираното деяние, извършено от подсъдимия, поради което и подлежат на репариране. Обезщетенията за неимуществени вреди, присъдени на всеки от тях: на пострадалата В.- 50000 лв. и на пострадалия Е.- от 5000 лв., са съобразени с реално претърпените от всеки от тях болки и страдания, както и с обществения критерий за справедливост, въплътен в нормата на чл. 52 ЗЗД. Предвид гореизложеното, като намери, че жалбата на подсъдимия А. Г. Е. е изцяло неоснователна, ВКС прие, че съобразно правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, следва да остави в сила обжалваното въззивно решение. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 367 от 31. 10. 2011г., на Софийския апелативен, съд, наказателно отделение, 5 състав, постановено по ВНОХД № 811/ 2011г., по описа на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :