Р Е Ш Е Н И Е                                   № 56 София, 02 март 2010 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи февруари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                          при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 711 по описа за 2009 година.   С присъда по нохд № 214/09 г. Окръжният съд-гр. Плевен признал подсъдимия С. А. М. за виновен и на основание чл.115 НК го осъдил на 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, като го оправдал по първоначалното обвинение по чл.116, ал.1, т.т.6 и 11 НК. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди на И. Й. и И. Й. – по 80 000 лева на всеки един от тях. По внохд № 206/09 г., образувано по протест на прокурора, жалби на частните обвинители и граждански ищци и подсъдимия, Апелативният съд-гр. Велико Търново отменил посочената присъда и вместо нея постановил нова присъда № 195/19.10.2009 г., с която осъдил подс. М. на основание чл.116, ал.1, т.11 НК на 16 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвора в гр. П., като го оправдал по първоначалното обвинение по чл.116, ал.1, т.6 НК. На основание чл.59 НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия, считано от 12.01.2009 г.. На основание чл.45 ЗЗД подс. М. е осъден да заплати обезщетения за причинени неимуществени вреди на И. Й. и И. Й. в размер на по 80 000 лева на всеки един от тях. Срещу новата присъда е постъпила касационна жалба от подс. М. , с която се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК и се правят алтернативни искания – за оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане, преквалификация по чл.118 НК или намаляване на наказанието, а в гражданската част – цялостно отхвърляне на предявените граждански искове или намаляването им. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат касационната жалба. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци писмено е възразил срещу подадената касационна жалба, като е заявил становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорената нова присъда. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи: С оглед на иницииралия настоящата проверка, вън от пределите й стои оправдаването на подс. М. по обвинението по чл.116, ал.1, т.6 НК.   Жалбата е неоснователна.   1. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Съдът по същество не е допуснал нарушение на чл.305, ал.3 НПК, който на плоскостта на чл.339, ал.3 НПК е задължителен при постановяването на нова присъда, каквато е оспорената от подсъдимия (л.5-9 от мотивите). Мотивите на съдебния акт съдържат установените обстоятелства от кръга по чл.102 НПК, както и доказателствените материали на които се основават. Изложени са подробни съображения по оценката на събраните доказателства и техните източници, като по противоречивите такива, ясно са заявени причините предопределили приемането на едни и отхвърлянето на други от тях. Не се установява при оценката на доказателствата да са игнорирани показанията на св. А. Още по-малко може да се твърди, че липсват мотиви относно размера на наказанието – л.11-12 на същото място.   2. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК. В рамките на приетото за установено от фактическа страна законът правилно е приложен. Извършеното от жалбоподателя осъществява състава на чл.116, ал.1, т.11 НК. Възражението на подсъдимия, че не е извършил убийството „по хулигански подбуди” е обсъдено задълбочено от ВТАС и с основание е отхвърлено. Действията на подс. М. указват на явно неуважение към обществото, незачитане на приетите норми на поведение, стремеж за „изява” на плоскостта на погазване на установения ред и всичко, което се изпречи на пътя му. Категорично липса личен мотив и някакви видими поводи за убийството, които да са създадени от пострадалия. Претенцията за действие в състояние на силно раздразнение по смисъла на чл. 118 НК е свързана с приетите за установени от съда по същество фактически положения. Те, предвид отсъствието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, за ВКС са тези, които са намерили израз в мотивите на обжалваната присъда. Внимателният им прочит очертава отсъствието на каквито и да било фактически констатации за действия на подсъдимия в състояние на силно раздразнение. Последното, както е известно се характеризира със силно стеснено съзнание на дееца и значително занижена възможност за адекватна оценка на обстановката и за вземането на правилно решение. С подобно състояние не се характеризира поведението на подс. Михайлов. От друга страна, не е установено пострадалият да имал поведение от вида на това по чл.118 НК.   3. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието са били предмет на анализ и оценка, като правилно е определена степента на обществена опасност на конкретното деяние и деец. Към съображенията на съда по същество ВКС намира за необходимо да добави това, че наред с добрите характеристични данни, събрани за подсъдимия, надлежно оценени от съда, такива данни се съдържат и произтичат и от конкретно извършеното деяние, а те в настоящият случай обективно не характеризират личността на подс. М. положително.бит е млад човек, който не е участвал в конфликта пред дискотеката, като първият удар е нанесен изненадващо от към гърба му, а вторият – след падането му на земята, иначе казано и двата удара са нанесени без пострадалият да е имал някаква възможност да се защити. Искането на защитата на жалбоподателя „предизвикателството от пострадалия” да се прецени като изключително смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство – чл.55 НК, няма как да се удовлетвори. Такова поведение на пострадалия не е установено. Условията на смекчената наказателна отговорност не са налице и с оглед на другата хипотеза. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. При тези констатации правилно наказанието е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона – по първата алтернатива, по размер твърде близко до минимума, а определеното наказание в размер на 16 години лишаване от свобода е съответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо.   4. Обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и в гражданската част. Няма основание за намаляване на размера на присъдените в полза на родителите на пострадалия обезщетения за неимуществени вреди. Изискванията на чл.52 ЗЗД са удовлетворени. Водим от изложеното ВКС І-во наказателно отделение не намери основания за изменение или отмяна на оспорената нова присъда, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 195 от 19.10.2009 г., постановена по внохд № 206/09 г. на Апелативния съд-гр. Велико Търново.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: