Р Е Ш Е Н И Е № 198 София, 19.02.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА НИКОЛАЙ МАРКОВ при секретаря Силвиана Шишкова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 614 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.47 и сл. ЗМТА, образувано по искова молба на В. Б. Т. за отмяна решение с изх. № 2-6456/17.06.2016 г. по арбитражно дело № 6456/2016 г. на Арбитражен съд „А. Ю.“ С., с което ищецът е осъден да заплати на [фирма] общо сумата 3606.65 лв. със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението. В исковата молба се излагат съображения за наличие на обстоятелства по чл.47 ал.1 т.2 и т.4 и ал.2 ЗМТА. Ищецът твърди, че е сключил договор за кредит на 13.01.2016 г, за който договор е налице неравноправна клауза за уговореното арбитражно производство, водеща до недействителност на арбитражната клауза и основание за отмяна на арбитражното решение, с оглед разпоредбата на чл.143 З.. Твърди, че не е получавал съобщения за образуваното арбитражно производство, а за постановеното арбитражно решение е разбрал на 01.12.2016 г., когато в службата му е постъпило запорно съобщение от ЧСИ М. Ц., с което му е наложен запор на трудовото възнаграждение, от което и след справка в Софийски градски съд установил, че е издаден изпълнителен лист срещу него въз основа на арбитражно решение, чиято отмяна или нищожност е предмет на предявения иск. В о.с.з ищецът поддържа исковата си молба. Ответникът [фирма] оспорва допустимостта и основателността на иска по подробно изложени съображения в писмен отговор, които поддържа в о.с.з. Настоящият състав на ВКС намира, че исковата молба на В. Б. Т. е подадена в преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима по следните съображения: арбитражното решение, чиято отмяна се иска е постановено на 17.06.2016 г., като видно от приложеното арбитражно дело № 6456/2016 г. на Арбитражен съд „А. Ю.“ С. след решението са приложени две известия за доставяне на разпореждане, призовка, искова молба, доказателства по арб. д. № 6456 и решение по арб.д. № 6456. В двете известия няма отразена дата на получаване на пощенските пратки, а е отбелязано за поставен „ІІ стикер“ и в скоби „не отварят/ стоят зад вратата“, а като доставчик е посочен номер, без положен подпис на самия доставчик или неговото име – практика на куриерската служба, установена от разпитания по делото свидетел – Д. И.. На двете известия е поставен и печат на [фирма], в която фирма като куриер и шеф екип на куриерска служба е работил св. Д. И.. Така попълнените две известия за доставяне и без пълно изписване номера на арбитражното дело с годината на образуването му, независимо, че са в съответствие с установената в куриерската служба практика не са в съответствие с изискванията на чл.36 ал.2 ЗПУ вр. чл.5 ал.2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, поради което настоящият състав на ВКС намира, че те не удостоверяват надлежно търсене и отразяване на поставени стикери на вратата на ищеца В. Т., респ. опит за връчване, за да се приеме фингирано такова в съответствие с договореното в чл.49.4 от ОУ към договора за кредит и конкретно връчването на книжа по образуваното арбитражно производство. Щом това е така и от приложените известия не може да се установи дата на връчване на решението на арбитражния съд, исковата молба е подадена на 27.02.2017 г. при приложено запорно съобщение на ЧСИ М. Ц. до Д., където е местоработата на ищеца, с вх. № ФС-3777 от 30.11.2016 г., настоящият състав на ВКС приема, че спрямо тази дата на получаване на запорното съобщение на ЧСИ и узнаване на арбитражното решение е спазен тримесечния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА. Отмяната по реда на чл.48 ЗМТА е правен способ за защита срещу решения на арбитражни органи и съдилища, които са валидни и пораждат присъщите им правни последици. Поради това, преди да се произнесе по въведените с исковата молба основания по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, ВКС е длъжен да извърши служебно проверка за валидността на решението. Настоящият състав на ВКС съобрази, че предмет на молбата за отмяна е арбитражно решение, с което е разрешен потребителски спор по смисъла на § 13 ал.1 З. – спор за дължими от ищеца суми по договор за потребителски кредит № 1000493/13.01.2016 г., поради което счита, че постановеното арбитражно решение следва да бъде прогласено за нищожно, без да се обсъждат наведените от ищеца основания за отмяна по чл.47 ал.1 т.2 и т.4 ЗМТА по следните съображения: По силата на § 6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017 г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13 ал.1 З., съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19 ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47 ал.2 ЗМТА / § 8 т.5 ЗИД на ГПК ДВ 8/2017 г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В производството по чл.48 ал.1 ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, следователно разрешаването му следва да е основано на действащата нормативна уредба, която посредством редакциите на чл.19 ал.1 ГПК и чл.47 ал.2 ЗМТА изрично регламентира забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж и прогласява нищожността на поставените по тях арбитражни решения. С влизане в сила на ЗИД на ГПК ДВ бр.8/2017 г. и съгласно § 6 ал.2 ПЗР, производствата по неарбитрируеми - потребителски спорове се прекратяват и по тях не може да бъде постановено арбитражно решение. Това правило следва да бъде приложено симетрично и по отношение на онези арбитражни решения по аналогични спорове, които са предмет на иск за отмяна /иск, който е бил предявен в преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА/, по който ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст.дело № 15/2002 г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното производство в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора /чл.19 ал.1 ГПК вр. § 6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК - ДВ бр.8/2017 г./. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено производство, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем - потребителски спор, тъй като след като констатира нищожността на такова решение, ВКС не би могъл нито да го отмени, нито да остави молбата за отмяна без уважение. Аргумент за дължимото от ВКС произнасяне може да бъде изведен от разпоредбата на новата ал.5 на чл.405 ГПК /приета ДВ бр.8/2017 г./ - съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47 ал.2 ЗМТА решения. Това е процесуалноправна норма, която има действие от влизане в сила на закона и прилагането й, съответно преценката за нищожност на арбитражното решение при молба за издаване на изпълнителен лист, е възложено на окръжните съдилища. На по-голямо основание ВКС дължи тази преценка по висящите производства по чл.48 ЗМТА - тези, които са заварени от Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр.8/2017 г./ и по които не е постановено решение. По изложените по-горе съображения следва да бъде обявена нищожността в настоящата втора фаза от защитата в арб. производство на арбитражното решение по арбитражно дело № 6456/2016 г. на Арбитражен съд „А. Ю.“ С.. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца поисканите и доказани разноски в размер на 962.06 лв. – адвокатско възнаграждение и държавна такса /списък за направени разноски/. Неоснователно е възражението направено от ответната страна /адв. Пл. Г./ за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна по чл.78 ал.5 ГПК – съдът не намира основание да приеме, че уговореното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна за адв. К., преупълномощен от адв. Д.-К. не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото, имуществения интерес и извършената процесуална защита. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на І ТО Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение с изх. № 2-6456/17.06.2016 г. по арбитражно дело № 6456/2016 г. на Арбитражен съд „А. Ю.“ С., гр. София. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 3, офис 4 да заплати на В. Б. Т., ЕГН [ЕГН] сумата 962.06 лв. /деветстотин шестдесет и два лева и 6 ст./ разноски за настоящото производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.