Р Е Ш Е Н И Е   № 11   гр.София,19.03.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети януари  две хиляди и десета  година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ                                               ЧЛЕНОВЕ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                                                      СНЕЖАНКА НИКОЛОВА                                                                                                                                              със секретар   Тодорка Кьосева изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско  дело под № 234/2009 година   Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 696 от 30.07.2009 год. е д опуснато касационно обжалване на въззивното решение № 346 от 25.11.2008 год. по гр.дело № 1067/2008 год. на Софийския градски съд, ІV-в въззивен състав, с което е било отменено решението от 14.12.2007 год. по гр.дело № 4124/2007 год. на Софийския районен съд, 29-ти състав и е осъдено „Р”Е. , гр. С. да предаде на „Р”А. , гр. С. владението на правото на строеж на склад с площ от 370 кв.м. в урегулиран поземлен имот ІV-237 в кв.16-б по плана на гр. С., построен в средната част на улицата, при граници: от север-двор и масивен склад, от изток-улица, от юг-двор и новопостроено хале и от запад-двор, масивна сграда, парно и абонатна станция. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове. Ответникът по касация „Р”А. , гр. С. е на становище, че жалбата е неоснователна. Преди да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното: С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените обективно съединени при условията на евентуалност искове по чл.75 ЗС и по чл.76 ЗС за възстановяване владението върху вещно право на строеж върху УПИ * в кв.16-б по плана на гр. С., с параметри – за склад с площ от 370 кв.м., построен в средната част откъм улицата в имота, с граници: от север-двор и масивен склад, от изток-улица, от юг-двор и новопостроено хале, от запад-двор и масивна сграда, парно и абонатна станция. Районният съд приел, че ищцовото дружество /сега ответник по касация/ не е доказало качеството си на владелец на ограниченото вещно право на строеж със съдържанието, очертано в исковата молба. Посочено е, че е недопустимо да се учредява суперфиция /или да се установи владение на това ограничено вещно право/ след изграждането на обекта, тъй като в противен случай ще липсва предмет, обект на владение. Според първоинстанционния съд, обстоятелството, че процесната сграда е била разрушена от ответница в хода на процеса е съставлявало основание за предприемане изменение на петитума на иска, като се отправи искане за осъждане на ответното дружество да възстанови имота в състоянието, в което се е намирал отпреди нарушението, доколкото предметът на защитата по реда на чл.76 ЗС се определя от вида нарушение. По отношение на евентуалния иск по чл.76 ЗС, освен съображенията за липса на активна легитимация на ищеца-недоказано качеството му на владелец на вещното право на строеж, е добавено още и че не е налице отнемане на имота по скрит начин, доколкото към момента на отнемане на владението от страна на ответника, са присъствали служители на ищцовото дружество, както и неговия законен представител. Въззивният съд е приел, че фактическата власт върху бившия склад е осъществявана от служителите на ищеца от образуването на търговското дружество през 1991 год. до 16.09.2004 год., когато ответното дружество чрез свои служители проникнало в склада и преустановило осъществяваното до този момент владение, а впоследствие складът бил разрушен от служители на ответната страна. Прието е, че ответникът е нарушил осъществяването на фактическа власт от ищеца и е разрушил съществуващата постройка-склад. Според въззивния съд, нарушаването на владението на правото на строеж върху имота, предмет на спора, следва да бъде санкционирано, поради което ответникът следва да бъде осъден да възстанови съществуващото преди нарушението положение и да предаде владението на правото на строеж върху същия имот. Произнасянето на касационната инстанция по основателността на жалбата е продиктувано от необходимостта да се провери правилността на въззивното решение, в мотивите на което индиректно се приема, че владението върху постройката включва в себе си и владението на вещно право на строеж, или че владението върху постройката е трансформирано след разрушаването й във владение върху вещно право на строеж. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за основателна поради следните съображения: Първоначално исковите претенции са предявени с петитум: възстановяване фактическата власт върху склад от 350 кв.м., а след допуснатото изменение и уточнение в заседанието на 03.04.2007 год. – възстановяване на владението на вещно право на строеж върху УПИ ХХV от кв.16, а при условията на евентуалност – възстановяване на отнето по насилствен и скрит начин владение върху право на строеж. Безспорно е, че процесният склад е съществувал като самостоятелен обект, както към сочената от ищцовата страна дата на отнемане на владението – 16.09.2004 год., така и към деня на предявяване на иска, а впоследствие /след завеждане на делото/ е бил разрушен. За да уважи претенцията по чл.75 ЗС, въззивният съд приел, че дружеството-ищец е осъществявало владение върху склада до 16.09.2004 год., като фактическата власт била нарушена от ответника/сега касатор/, който впоследствие /в хода на делото/ разрушил постройката. Решението не съдържа мотиви относно приетото, че ищцовото дружество е осъществявало владение върху вещно право на строеж. Искът е уважен по съображения, че нарушаването на владението на правото на строеж върху имота, предмет на спора, от представителите на ответника, следва да бъде санкционирано и „Р”Е. да бъде осъдено да възстанови съществуващото положение преди нарушаването на фактическата власт. Изводите на въззивния съд за упражнявана фактическа власт върху вещно право на строеж са необосновани, след като и самият ищец не е твърдял да е осъществявал владение върху ограничено вещно право, с оглед на което и доказването е било насочено към установяване факта на владение върху процесния склад. С оглед предмета на владелческата защита в особеното исково производство по чл.294-чл.296 ГПК/отм./, въззивният съд не е изследвал дали са налице подлежащите на доказване предпоставки – владение върху ограничено вещно право на строеж, което фактическо състояние да е продължило минимум шест месеца, както и факта на нарушението на това владение от страна на ответното дружество/касатор/. Изводите на въззивния съд, че дружеството-ищец е упражнявало фактическа власт върху вещно право на строеж не са основани на преценка на конкретни доказателства, от които да е видно, че „Р”А. е извършило действия в законоустановения срок, които да образуват съдържанието на суперфициарно право – по застрояване на имота или упражняване на фактическа власт върху незавършен строеж, който не е самостоятелен обект на собственост. С въззивното решение на практика е отъждествена осъществяваната фактическа власт върху постройка с фактическа власт, осъществявана върху вещно право на строеж, като индиректно е прието, че владението върху постройка включва в себе си и владение върху вещно право на строеж или че владението върху постройка може да се трансформира във владение върху вещно право на строеж след разрушаване на постройката. Това разбиране на въззивния съд не отчита характера на вещното право на строеж, и то в контекста на неговата владелческа защита, при която предмет на иска по чл.75 ЗС е защитата на владението като фактическо господство върху ограниченото вещно право, което владение съгласно чл.68 ЗС е едно фактическо състояние. Допуснато е смесване между притежанието на вещно право и упражняването на фактическа власт върху вещно право, доколкото единствено при валидно притежавано право на строеж, придобито чрез способ по чл.55 ЗС, значение биха имали последиците от погиването, респ. разрушаването на постройката, за изграждане на която е учредено суперфициарното право. Както се посочи обаче, в производството по иск за защита и възстановяване на владение се проверява само факта на владението и на нарушението /чл.294, ал.2 ГПК, отм./, т.е. фактическото състояние и не подлежи на обсъждане дали е придобито вещно право на строеж. На следващо място, съображенията на въззивния съд, че „Р”Е. следва да бъде осъдено да възстанови съществуващото положение преди нарушаване на осъществяваната от „Р”А. фактическа власт, биха били относими към предявен иск, различен от заявения с исковата молба, докато с диспозитива на решението ответното дружество/сега касатор/ е осъдено да предаде владението на правото на строеж на склад. От изложеното следва, че въззивното решение е постановено при наличието на касационни основания по смисъла на чл.281, т.3, предл.първо и трето ГПК и следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго по съществото на спора по иска по чл.75 ЗС. В случая, „Р”А. претендира защита на нарушено владение върху ограниченото вещно право на строеж на подробно индивидуализиран обект-склад, като поддържа, че е започнал осъществяване на фактическата власт върху суперфициарното право от 1991 година. По делото е безспорно, че към същия момент складът е бил из граден като самостоятелен обект, видно от АДС № 12456/26.08.1987 год. /л.л.1Г-16 от гр.дело № 4124/2007 год. на СРС, 29-ти състав/ още през 1981 година. След построяване на сградата е недопустимо да се учредява право на строеж, а единствено е възможно упражняване на владение върху постройката като самостоятелен обект – с изграждането й вещното право на строеж се трансформира в право на собственост върху построеното и в право да се държи постройката върху чужд имот. От това следва, че дружеството-ищец/сега ответник по касация/ не доказва качеството си на владелец на ограниченото вещно право на строеж с очертаното в исковата молба съдържание. Липсват предпоставките по чл.75 ЗС – владение, упражнявано от ищцовото дружество върху ограниченото вещно право на строеж като фактическо състояние, което да е продължило непрекъснато минимум шест месеца, както и нарушение на това владение от ответното дружество. В обобщение, исковата претенция с правно основание по чл.75 ЗС следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора по предявения като главен иск по чл.75 ЗС, делото следва да се изпрати на Софийския градски съд, който да се произнесе в друг състав по предявения като евентуален иск с правно основание по чл.76 ЗС, както и по исканията за разноски за всички инстанции. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решение № 346 от 25.11.2008 год. по гр.дело № 1067/2008 год. на Софийския градски съд, ІV-в въззивен състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р”А. , гр. С. срещу „Р”Е. , гр. С. иск по чл.75 ЗС за възстановяване на владението върху вещно право на строеж върху УПИ ІV-237 в кв.16-б по плана на гр. С., с параметри – за склад с площ от 370 кв.м., построен в средната част на имота откъм улицата, с граници: от север – двор и масивен склад; от изток – улица; от юг – двор и новопостроено хале; от запад – двор и масивна сграда, парно и абонатна станция. ИЗПРАЩА делото на Софийския градски съд за разглеждане от друг състав на предявения като евентуален иск с правно основание чл.76 ЗС.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/   /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: