Р Е Ш Е Н И Е № 50145 гр.София, 16.11.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар Г.ИВАНОВА присъствието на прокурора БЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията Н. Трифонова н. д. № 569/2022 година. Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от подс. Р. В. В., подадена чрез защитника му адв. К. Я. срещу въззивно решение № 43 от 30.05.2022г. на Апелативен съд Бургас, постановено по ВНОХД № 257/2021г. Визира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и се иска от настоящия съд да измени решението, като намали наложените на подсъдимия наказания до законовия минимум и в този смисъл да коригира общото наказание определено на основание чл.23 НК. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия- адв.П. заявява, че поддържа касационната жалба. Разширява възраженията освен относно явна несправедливост на наказанието и за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата е неоснователна. Подчертава, че възраженията в касационната жалба са относими единствено към основанието по чл.348, ал.1,т.3 НПК и не споделя аргументите изтъкнати от защита. Счита, че въззивният съд е преценил адекватно всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е определил справедливо наказание на подсъдимия. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в жалбата на подсъдимия, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 28 от 29.09.2021г. по НОХД №578/2021г. Бургаският окръжен съд признал подс. Р. В. за виновен в извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК и по чл. 354а, ал.1, изр.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, като му е наложил съответно- наказания „лишаване от свобода“ за срок от три години и „глоба“- 10000 лв. за първото деяние и наказания „лишаване от свобода“ за срок от четири години и „глоба“ в размер на 30 000 лева за второто. На основание чл.23, ал.1 от НК е определил на подсъдимия общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединил наказанието „глоба“ в размер на 30 000 лева. На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС е определил първоначален строг режим за изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“. На основание чл.68, ал.1 от НК е привел в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, наложено на подс.В. по НОХД №3399/2020г. на Районен съд – Бургас. Осъдил е подсъдимия да заплати направените разноски и се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства. С решение № 43 от 30.05.2022г. на Апелативен съд Бургас, постановено по ВНОХД № 257/2021г. първоинстанционната присъда е била изменена, както следва: намалени са размерите на наложените на подсъдимия В. наказания -за престъплението по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК на две години и четири месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ - 5 000 /пет хиляди / лева, - за престъплението по чл.354а, ал.1, изр.2 вр. чл.26, ал.1 НК на три години и четири месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ - 20 000 /двадесет хиляди / лева. Намален е размерът на определеното на подсъдимия на основание чл.23, ал.1 от НК общо наказание – „лишаване от свобода“ на три години и четири месеца и на присъединеното наказание „глоба“ на 20 000 /двадесет хиляди / лева. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначалният режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия общо наказание „лишаване от свобода“ е променен на „общ“. Отменена е присъдата в частта, с която на основание чл.68, ал.1 от НК, е приведено в изпълнение наказанието от осем месеца „лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия В. с присъда по НОХД №3399/2020г. на Районен съд – Бургас. Присъдата е потвърдена в останалите й части. Касационната жалба е неоснователна. Оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимия се свеждат до твърдения за явна несправедливост на наказанието. За първи път в съдебно заседание пред касационния съд се прави възражение за незаконосъобразност и необоснованост на проверявания акт. По тези оплаквания касационният съд не би могъл да изложи доводи, не само защото не са направени в законоустановения срок на обжалване, но и защото възражението за незаконосъобразност е изключително формално, без да са ангажирани от касатора, каквито и да са правни доводи. Изложението в пледоарията на защитата е относимо единствено към обосноваността на въззивното решение, обективиращо недоволство по повод кредитирането на едни и отхвърлянето на други доказателства от страна на въззивния съд при постановяване на решението. Тези въпроси не подлежат на касационна проверка и обосноваността на въззивните решения не е сред касационните основание по чл.348, ал.1 НПК, поради което касационната инстанция ще се съсредоточи върху наведените доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Твърди се, че въззивният съд не е оценил в пълен обем смекчаващите отговорността обстоятелства. Иска се намаляване на наложените наказания до минимално предвидените в санкционните части на двата състава на престъпленията по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК и по чл.354а, ал.1, изр.2 НК, респективно редуциране на общото наказание по чл.23 НК. Аргументите на защитата, че невисоката обществена опасност на подсъдимия, изразеното съжаление за стореното и оказаното съдействие не са били отчетени адекватно при индивидуализиране на наказателната му отговорност, не могат да бъдат споделени. С нужната прецизност и внимание въззивният съд се е спрял на всяко едно от тях. Ревизирал е изводите на първоинстанционния съд относно високата обществена опасност на деянието, мотивирал е свои, при които е приел, че деянията, осъществени от подсъдимия не се отличават от типичните за тази група престъпления. Прилагайки точно материалния и процесуалния закон е коригирал и данните за съдимостта на подсъдимия , както и тези даващи повод да се отмени приложението на чл.68 НК. На база на собствена интерпретация на относимите към отмерването на наказанията обстоятелства, втората инстанция е реализирала правомощията си по чл.337, ал.1,т.1 НПК и е намалила наложените наказания в границите на минимума. Определените наказания „лишаване от свобода“ надвишават с 4 месеца предвидения в закона минимален предел, а наказанията „глоба“ са минимално посочените. По-голяма снизходителност не би могла да се очаква. Касационната инстанция следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.348, ал.5 НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 НК. В настоящия случай такова несъответствие – обстоятелство, което дава основание за намеса на касационната инстанция, не е налице. При определянето на наказанието са спазени необходимите законови правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в жалбата на защитника на подсъдимия пропуски при индивидуализиране на наказанието, обуславящи касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 43 от 30.05.2022г. на Апелативен съд Бургас, постановено по ВНОХД № 257/2021г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.