Р Е Ш Е Н И Е № 217 гр. София 21 април 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осми април през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Иванова касационно дело № 1320 по описа за 2011 г Производството е образувано по искане, депозирано на 7.03.11, от осъдения Д. В. К, за възобновяване на ВНОХД № 1209/10 по описа на Окръжен съд, С. Загора, по което е постановено решение № 181 от 7.02.11 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, С. Загора, № 91 от 15.04.10, по НОХД № 1534/09. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 14.06.2009 г в[населено място], като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди, е причинил на Й. Д. Й. средна телесна повреда, с оглед на което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, е осъден на „пробация”, включваща „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от осем месеца, с периодичност два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от осем месеца, както и да заплати на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 4 500 лв, заедно със законните последици. С искането се релевира основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Сочи се, че не са спазени Особените правила по Глава 30 НПК, по-конкретно, допуснато е нарушение на чл. 390, ал. 1 НПК / делото е разгледано еднолично от съдия вместо от съдия и двама съдебни заседатели /, както и на чл. 392, ал. 4 НПК / конституиран е частен обвинител /. Иска се отмяна на постановените съдебни актове, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция осъденият или негов представител не се явяват и не вземат становище по искането. Частният обвинител и граждански ищец или негов представител не се явяват и не вземат становище по искането. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Осъденият е роден на 14.11.1992 г. По време на разглеждане на делото от първата инстанция подсъдимият е бил непълнолетен, тоест, спрямо него са били приложими Особените правила по Глава 30 НПК. В нарушение на чл. 390, ал. 1 НПК, делото е разгледано от районен съдия еднолично. Допуснато е нарушение и по чл. 392, ал. 4 НПК, тъй като пострадалият е конституиран като частен обвинител. Въззивното производство е проведено само по жалба на подсъдимия, тоест, липсвала е жалба от частния обвинител. Делото е образувано във въззивната инстанция на 11.08.2010 г. Ход на делото и на съдебните прения е даден на 6.10.2010 г. На 14.11.2010 г осъденият е навършил пълнолетие. В чл. 348, ал. 4 НПК е залегнало правилото, че процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. Тази идея е прокарана и в ТР № 2/2002, ОСНК ВКС. С оглед факта на настъпилото пълнолетие, допуснатите съществени процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото, тъй като понастоящем биха се явили приложими общите правила, по които делото вече е разгледано. В същото време, следва да се отбележи, че по настоящето дело въпросите, касаещи наказателната отговорност и гражданската такава, са решени правилно, тоест, не са допуснати други, извън тези по Глава 30 НПК, съществени процесуални нарушения, липсва нарушение на материалния закон, наложеното наказание не е явно несправедливо, законосъобразно е произнасянето по гражданската отговорност. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. В. К за възобновяване на ВНОХД № 1209/10 по описа на Окръжен съд, С. Загора, приключило с решение № 181 от 7.02.11 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, С. Загора, № 91 от 15.04.10, по НОХД № 1534/09. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: