Р Е Ш Е Н И Е № 312 София, 21.01.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 543 по описа за 2015г. и приема следното: Производството е по молбата на С. Н. Т. от за отмяна на влязлото в сила решение на СРС от 07.ІІ.2014г. по гр.д. № 35508/2012г., с което той е осъден да заплати на Й. С. Г. от [населено място], [община], 3960лв., представляващи обезщетение за лишаването й от ползване на конкретно посочени съсобствени недвижими имоти за определен период, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска, както и 961.95лв. мораторна лихва и разноски. Като основания за отмяна се сочат наличие на нови обстоятелства и нови доказателства, както и лишаването на молителя от възможността да участва в делото /представляван от назначен му от съда особен представител/ вследствие нарушаването на правилата за връчване на съобщения и призовки. Ответницата по молбата за отмяна Й. С.Г. от [населено място], [община], е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. С определението си № 51/03.ІІ.2015г. настоящият състав на ВКС на РБ е намерил, че молбата за отмяна е подадена в преклузивния срок с оглед данните по делото, относими към преценката по чл.305 ал.1 т.1 и т.5 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна на основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК е основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното в настоящото производство решение от 07.ІІ.2014г. по гр.д. № 35508/2012г. Софийският РС е осъдил С. Н.Т. да заплати на Й. С. Г. по иск по чл.31 ал.2 ЗС 3960лв. обезщетение за лишаването й от ползване на собствената на Г. ½ ид.част от УПИ, находящ се в [населено място], [община], и от построените в него едноетажна жилищна сграда и селскостопанска постройка, ведно със законната лихва. По съществото на спора е прието, че: Г. е собственица на ½ ид.част по силата на влязло в сила на 01.ІІ.2011г. решение по гр.д. № 240/2009г. на РС Сливница /за делба/, с доказателствената сила на което, поради неоспорването му от ответника, съдът е обвързан; Т. е собственик на ¼ ид.част от процесния имот; през периода VІІ/2009г. – ХІІ.2010г целият имот е ползвал лично последният; страните са и в производство по делба на имота, което не е приключило /приключила е първата му фаза по допускане/; до Т. е достигнало писмено изявление на Г. по чл.31 ал.2 ЗС - покана от 17.VІ.2009г., връчена лично на него на 29.VІ.2009г., за заплащане на обезщетение за ползите, от които тя е лишена поради невъзможност да си служи със собствената й идеална част от имотите; към получаването на поканата целият имот е ползвал Т., тъй като не са събрани доказателства за извършен въвод във владение на Г. и не е спорно ползването от ответника, като няма доказателства той да е прехвърлил на трето лице правата си; не са ангажирани и доказателства, тежестта за каквито е на ответника, за реален достъп на Г. до имотите, респ. че е разполагала с ключ за постройките, и че той й е предложил ползването в съответствие с правата й, но тя е отказала, с оглед на което е неоснователно възражението му, че след като не е оспорвал правото й да владее и ползва имота, искът е неоснователен. Относно размера на претенцията съдът е съобразил прието заключение на съдебно-техническа експертиза за средния пазарен наем, какъвто би могъл да се получи. Като неоснователно е оценено и възражението на ответната страна за недопустимост на иска поради наличието на делбено производство, като е право, а не задължение на страните, да предявят или да не предявят в това производство претенция за обезщетение. В исковата молба като адрес на С. Т. е посочен ,[жк], [улица]. Изготвено е съобщение за връчване на препис от исковата молба с дата 16.VІІІ.2012г. с този вписан в него адрес. Съобщението се намира в преписката по делото в цялост без отбелязване на каквито и да било обстоятелства от връчителя и/или от съда. Преписката съдържа и уведомление до Т. по чл.47 ГПК, в което е отбелязано от връчителя, че е залепено на 03.ХІІ.2012г. на входната врата /на адреса по исковата молба/ и че адресът е посетен на 01.Х., на 15.Х. и на 03.ХІІ.2012г., но лицето не е открито. На 04.ХІІ.2012г. е извършена служебна справка за постоянен и настоящ адреси на Т., съвпадащи с посочения в исковата молба. С разпореждания от 18.І.2013г. първоинстанционният съд е приел, че връчването е при условията на чл.47 ал.1 ГПК, че са налице предпоставките на чл.47 ал.6 ГПК и е назначил на молителя особен представител адвокат И. Ш.. На особения представител са връчени препис от исковата молба и от приложенията към нея и той в качеството си на такъв е изготвил и представил отговор. Чрез особения представител Т. е призован и за единственото проведено пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание на 27.І.2014г., в което молителят не се е явил, но е бил представляван от адв.Ш.. На адв. Ш. на 17.ІІ.2014г. е връчено и съобщението за постановеното първоинстанционно решение, което не е обжалвано в преклузивния срок. След влизането на решението в сила на 05.ІІІ.2014г. с разпореждане от 16.ІV.2014г. на Г. е издаден изпълнителен лист, като по образуваното въз основа на него изп.д. № 20147900400643 на длъжника Т. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изходящ номер от 24.ІV.2014г. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист е обжалвано лично от С. Т. с частна жалба от 27.V.2014г. При тези обстоятелства се налага извод, че първоинстанционният съд е нарушил правилата по призоваването на молителя в инстанционното производство. Установено е, че той има еднакви постоянен и настоящ адреси, които съвпадат с посочения в исковата молба и в молбата за отмяна и на които му е бил изпратен за връчване препис от исковата молба. Съобщението за това е приложено към делото в цялост без отбелязване в него на каквито и да било обстоятелства, включително за датата на връщането му в съда и за причината за невръчването. В преписката по делото липсва и разпореждане на съда за връчване по реда на чл.47 ГПК съобразно предвиденото в чл.43 ал.2 ГПК изискване. А в уведомлението не е посочено на входната врата на жилището, на сградата или на оградата е залепено, нито че няма достъп до пощенска кутия. Следователно редовността на връчването не е установена, поради което не са били налице предвидените в чл.47 ал.6 ГПК предпоставки за назначаване от съда на особен представител на Т. в производството по делото. Допуснатото от съда нарушаване на посочените правила е довело до лишаването на молителя от възможността да участва в делото, с оглед на което и на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК влязлото в сила решение следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг негов състав след изпълнение на процедурата по връчване на С.Т. на преписи от исковата молба и от приложенията към нея съобразно чл.131 ГПК с произнасяне и по разноските съобразно чл.78 ГПК. С оглед този извод не следва да бъде разглеждана молбата за отмяна на основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Няма процесуална пречка при новото разглеждане на делото от стадия на връчването на Т. на исковата молба той да посочи и да представи пред съда обстоятелствата /че не му е отправена от Г. писмена покана по чл.31 ал.2 ЗС, че не ползва единствено той целия имот, че Г. притежава ключове от него, че имотът или части от него не са й били необходими/ и писмените доказателства /описани в молбата/, релевирани като нови с молбата за отмяна. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Софийския районен съд, І ГО, 35 състав, № І-35-6/07.ІІ.2014г. по гр.д № 35508/2012г. по молбата на С. Н. Т. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: