Р Е Ш Е Н И Е     №  45   София, 11 февруари  2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 28 януари, две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 658/2008 година.     Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура София, против въззивна присъда на Софийския апелативен съд, постановена по внохд № 725/2008 г. Като касационно основание е посочено допуснато нарушение на закона в оправдателната й част, за престъплението по чл. 249, ал. 1, пр. 1 и 2 НК. Искането е за отмяна на присъдата в тази й част и връщане на делото за ново разглеждане.   Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.   Защитникът на подс. И. А. счита протеста за неоснователен.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С въззивна присъда № 43/07.10.2008 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 2-ри състав е отменил присъда № 2/07.01.2008 г., по нохд № 2577/2007 на Софийски градски съд, наказателно отделение, 11-ти състав, в частта с която подс. И. И. А. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 249, ал. 1, пр. 1 и 2 НК и осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода и “глоба” в размер на 1 000 лв., както и в частта за приложение на чл. 23 НК, като го е признал за невиновен и го е оправдал по това обвинение.   Изменил е присъдата в частта с която е бил осъден за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, като го е оправдал за отнемането на дебитна карта „Джет – кредит” на „Инвестбанк”, с възстановителна такса 3 лв., дебитна карта на „С ДЖИ – Експербанк”, с възстановителна такса 3 лв. и кредитна карта „Евролайн” на Пощенска банка, с възстановителна такса 3 лв.   Потвърдил е присъдата в останалата й части.   По оплакването в протеста за нарушение на закона:   Доводът за допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователен. С възраженията се твърди, че неправилно въззивната инстанция е приела, че деянието е несъставомерно от обективна страна, тъй като размера на причинената вреда – 1 000 лв., не отговаря на признака „значителни вреди” по смисъла на чл. 249, ал. 1 НК.   Според настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, след като става дума за парична оценка, подходът следва да бъде сходен, аналогичен на възприетия по т. 1 на Тълк. р. № 1/1998 г. на ОСНК, както правилно е приел и второинстанционният съд. По въпроса дали установената равностойност на имуществените вреди причинени от деянието на осъдения И. А. , съответства на законовия критерий за значителност, по принцип като измерител, пак трябва да се използва размера на установената минимална работна заплата към момента на извършване на деянието.   Следващият въпрос е, колко броя минимални работни заплати са съответни на минималната парична равностойност, на понятието визирано в чл. 249, ал. 1 НК. Макар и да е възприел нов измерител, съставът на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС, постановил посоченото тълкувателно решение, изрично се е придържал към старото съотношение 1:2 между „ размери” и „особено големи размери”, установено в съдебната практика отпреди 1990 г. От тази гледна точка логично е да не се допуска отклонение и от предишните пропорции между от една страна – минималните размери съответни на горепосочените две понятия и от друга – минималния размер, съответен на понятието „значителни имуществени вреди”. При такъв тълкувателен подход, след съобразяване с обвързващите предписания по т. 1 на Тълкувателно решение № 1/1998 г., на вредите по смисъла на обективния признак по чл. 249, ал. 1 НК, би отговаряла равностойността на 1/5 от 70, респ. 1/10 от 140 минимални работни заплати, или обобщено – 14 минимални работни заплати към момента на извършване на деянието.   В случая подс. И. И. А. е бил осъден от първоинстанционният съд, за причиняване на имуществени вреди в размер на 1 000 лв., докато по време на деянието 14 работни заплати са се равнявали на 2 520 лв. Следователно, в светлината на направените разсъждения, Софийският апелативен съд, законосъобразно е направил извода, че вредите не са значителни по смисъла на приложената норма от Особената част на Наказателния кодекс и че липсва от обективна страна съставомерност на деянието. Затова, напълно в съответствие със закона, е отменил присъдата в тази й част и оправдал подсъдимия по това обвинение.   Касационната инстанция споделя изводите на второинстанционният съд, относно постановяването на оправдателната присъда за извършено престъпление по посочения текст от НК. Счита, че изложените в тази връзка мотиви, излагат ясни правни съображения по приетото решение.   С оглед на всичко изложено, доводът за нарушение на материалния закон и искането за отмяна на съдебния акт с връщане на делото за ново разглеждане в тази част, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 43/07.10.2008 г., по внохд № 725/2008 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 2-ри състав.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: