Р Е Ш Е Н И Е № 188 София, 09.10.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Бисер Троянов при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 742/2018 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационни жалби от защитниците на подсъдимите В. С. С. и Й. В. Б. против решение № 78 от 23.05.2018 г. по внохд № 54//2018 г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата на адвокат Г. И. Н., защитник на В. С. С., се сочи, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и без да са спазени процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо – касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Касаторът излага съображения за недоказаност на обвинението и липса на мотиви към въззивното решение. С оплакване за безкритично кредитиране на показанията на свидетелките Н. и К. от досъдебното производство и игнориране на обясненията на подсъдимия Б. атакува и извършените от съда проверка и анализ на доказателствата . Наложеното наказание преценява като несправедливо, тъй като не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и не отчита оказаното от него съдействие за разкриване на престъплението. В заключение жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението на въззивната инстанция и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно настоява за намаляване на наложената санкция. В жалбата на адвокат И. С., защитник на подсъдимия Й. В. Б., също се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Твърди се, че постановеното решение е нищожно, тъй като в титулната му част е сгрешен номерът на производството пред въззивния съд, като е написан № 552 вместо № 54. След това касаторът обосновава становище, че възприетата от съда фактическа обстановка не кореспондира със събраните по делото факти. Обръща внимание на съдържащото се в мотивите на проверявания акт позоваване на недопустимо доказателство - обяснения на подсъдимия С. от досъдебната фаза, като отправя упрек към съда, че не е прочел обясненията на подсъдимия Б. пред разследващ полицай. Според касатора данните по делото не водят до извод за производство на наркотично вещество с цел разпространение, тъй като подсъдимият Б. е извличал наркотик за собствена нужда и е държал минимално количество от него – 0.006 грама. Защитникът се позовава и на явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание поради неточна преценка на степента на обществена опасност на деянието и дееца и неправилно отнасяне към отегчаващите обстоятелства на процесуалното поведение на Б. от досъдебното производство. С тези доводи се настоява за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимия или, алтернативно – за намаляване на наложеното наказание. Пред касационната инстанция подсъдимите и техните защитници поддържат жалбите по изложените в тях съображения. Подсъдимият В. С. обръща внимание на факта, че колата, в която са намерени инкриминираните вещи, не е негова, а на лицето Д. Д.. Прокурорът пледира жалбите да бъдат оставени без уважение, тъй като не разколебават фактическите и правни изводи на предходната инстанция. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди становищата на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. Габрово с присъда № 50 от 27.11.2017 г. по нохд № 6/2017 г. признал подсъдимите : I.В. С. С. за виновен в това , че 1. на 22 срещу 23.04.2015 г. в [населено място], [община], в съучастие като извършител с помагач Й. Б., без надлежно разрешително произвел с цел разпространение високорисково наркотично вещество-4,29 грама метамфетамин на стойност 107,20 лева и след това държал 3,99 грама от него на стойност 100,05 лева с цел разпространение, поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.първо, пр.1 и 4 във вр. с чл.20, ал.2 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева и 2. на същата дата и място, без надлежно разрешително, държал прекурсори, съоръжения и материали за производство на високорисково наркотично вещество – метамфетамин с цел разпространение, поради което и на основание чл. 354а, ал.1, изр.второ във вр. изр.първо, пр.4 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определил на подсъдимия общо наказание три години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на 20 000 лева, а съгласно чл. 68, ал.1 от НК привел в изпълнение и наказанието три години лишаване от свобода, което било отложено за срок от пет години със споразумение по нохд №3/20013 г. по описа на Окръжен съд-гр.Габрово. 3. II. Й. В. Б. за виновен в това , че 1.на 22 срещу 23.04.2015 г. в [населено място], като помагач, в съучастие с извършителя В. С., набавил средства за произвеждане на описаното наркотично вещество с цел разпространение, поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.първо, пр.1 във вр. с чл. 20, ал.4 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева и 2.на същата дата и място без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество-0.006 грама метамфетамин на стойност 1,50 лева-маловажен случай, поради което и на основание чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК го осъдил на глоба в размер на 500 лева. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определил подсъдимият да изтърпи общо наказание две години лишаване от свобода при строг режим и да заплати глоба от 5000 лева. На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение по отношение на подсъдимия и наложеното със споразумение по нохд № 3/2013 г. на Окръжен съд - Габрово наказание шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. В тежест на подсъдимите били възложени и сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр. Велико Търново с решение № 78 от 23.05.2018 г. по внохд №54 / 2018 г. оправдал подсъдимия В. С. С. за част от държаните съоръжения и потвърдил присъдата в останалата й част. Касационните жалби срещу така постановения въззивен акт са неоснователни. Преди да пристъпи към разглеждане на оплакванията на касаторите настоящият съдебен състав е принуден да изрази позиция по процесуално допустимите предели на извършваната на този етап от делото проверка. В жалбите на защитниците на подсъдимите са наведени доводи за „неизясненост” и несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и събраните доказателства, като по този начин се аргументира фактическа необоснованост и непълнота на доказателствата. Това налага да се припомни, че непълнотата на доказателствата и необосноваността, когато не са резултат на процесуални нарушения, са извън лимитираните от чл.348, ал.1 от НПК касационни основания. Касационната инстанция не разполага с правомощия да приема нови фактически положения на основата на събраните по делото доказателствени материали (извън хипотезата на чл. 353, ал.5 от НПК), неприложима в казуса/. Тя може да контролира единствено правилното приложение на материалните и процесуалноправните норми, но не и да подменя вътрешното убеждение на съставите по същество. Ето защо твърденията на жалбоподателите в тази насока, макар да са определени като нарушения на материалния и процесуалния закон, не представляват обект, годен за процесуално обсъждане и следва да се оставят без коментар, още повече, че са защитени единствено с различна трактовка на обективното съдържание на доказателствените източници без да са ангажирани отклонения от правилата за формиране на вътрешното съдийско убеждение при обсъждането им. В обхвата на касационния контрол попадат останалите съображения на касаторите и те ще бъдат разгледани последователно. По жалбата на защитника на подсъдимия В. С. С. Проверяваното решение на Софийския градски съд не е постановено при съществени процесуални нарушения, свързани с проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства. То не е опорочено от изтъкнатата от касатора липса на мотиви относно фактите, обусловили специална цел на инкриминираната дейност–разпространение на високорисково наркотично вещество. На стр.10—12 от решението съдът е изложил основанията, поради които приема за доказано обвинението в тази насока и отхвърля обратните доводи на защитниците. В комплекса от приведени доказателства и доказателствени средства централно място заема информацията, съдържаща се в показанията на свидетелките Р. И. К. и Й. Х. Н. от досъдебната фаза, прочетени от първата инстанция по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК. В тях двете свидетелки съобщили, че са се снабдявали с наркотик „пико” от В. С., който го приготвял и го продавал „на едро и дребно”. Й. Н. заявила, че от Д. Д. / „М.”-лице, по отношение на когото производството е прекратено/, узнала за задържането му заедно с подсъдимите след като В. приготвил „пико” в дома на Й. Б.. Същите данни се съдържат и в показанията на Р. К., която ги изложила и пред свидетеля Д. Д.. В съдебното следствие К. и Н. заявили, че са дали тези показания под полицейски натиск, тъй като били задържани в деня на разпита – 18.12.2015 г. Съдът внимателно изследвал това възражение. Изискал от директора на Областната дирекция на МВР информация дали свидетелките са били задържани и по какъв повод, както и дали са регистрирани изобщо като доведени лица през целия месец декември на 2015 г. Отговорът бил отрицателен. Въззивната инстанция, сезирана със същото оплакване от защитата на подсъдимите, на свой ред задълбочила проверката за достоверност на показания на свидетелките в хода на процеса и потвърдила становището на първата инстанция за кредибилност на тези от досъдебната фаза. Съдържанието на въззивното решение убеждава, че данните, съобщени от К. и Н., са анализирани от гледна точка на последователност, логичност, непротиворечивост и свобода на волеизявлението. От досието на делото е установено, че свидетелката К., която твърди, че полицейски служител – свидетелят Д. Д., й е диктувал какво да каже, според приложения протокол от 18.12.2015 г. е свидетелствала пред друго лице - следователя Й. Г. от ОСО- гр. Габрово-сетне, преди да даде вяра на показанията на свидетелките в досъдебната фаза, съдебният състав е съпоставил съдържащите се в тях релевантни за предмета на доказване факти с доказателствата, събрани от други доказателствени източници-показания на останалите разпитани свидетели, данни от протоколи за претърсване и изземване, както и с информация от изслушаните експертизи. Предходните инстанции са се спрели на голямото количество намерени както в дома на Д.,така и в този на С. блистери с протовогрипно лекарство, от което, с помощта на инкриминираните препарати и вещи чрез метода на редукция на ефедрин може да се извлече метамфетамин. Съобразена е и възможната употреба на намерените пликчета с клипс и електронна везна, приложени като веществени доказателства по делото. Тези доказателства, в обща съвкупност, включваща и показанията на свидетелките Н. и К., убедително защитават извода, че инкриминираното количество високорисково наркотично вещество е било предназначено за разпространение. Тук е мястото настоящият състав да посочи, че въззивната инстанция неправилно се е позовала на обясненията на подсъдимия В. С. от досъдебната фаза, приобщени по реда на чл.279, ал.1, т. 3 от НПК. Първостепенният съд законосъобразно е отбелязал, че те не са процесуално годен източник на доказателства, тъй като са депозирани при различно от предявено в последващ етап и повдигнато с обвинителния акт обвинение / арг. чл.287, ал.4 от НПК/. Независимо от това фактическите заключения на апелативната инстанция са базирани на достатъчен по обем и убедителност доказателствен материал и са отвъд зоната на разумното съмнение. Изводите за авторството на деянията са постигнати по несъмнен начин . Двете предходни инстанции обстойно са се спрели на същественото за казуса обстоятелство относно държането на 3,99 грама метамфетамин, прекурсори, съоръжения и материали за производство на високорисково наркотично вещество, намерени в раница в автомобила „Х.”. В отговор на направеното от подсъдимия В. С. оплакване, че съдът греши, приемайки колата за негова, следва да се цитира стр.5 от въззивното решение, където Д. Д. е посочен като шофьор на обсъждания автомобил. В обжалвания съдебен акт подробно са аргументирани други основания, свързващи подсъдимия В. С. с вещите от намерената раница, определени като прекурсори и материали за производство на метамфетамин. Възззивната инстанция се е позовала на показанията на полицейските служители Т. и Д., според които В. С. и Д. Д. били задържани преди да влязат в автомобила, като първият от тях е носел раница и обяснил какво е нейното съдържание. В тази връзка въззивната инстанция се е солидаризирала с предходната, която убедително е отхвърлила версията, съдържаша се в обясненията на подсъдимия Й. Б., че той е собственик на инкриминираните вещи. Решаващите състави, отбелязвайки изолирания характер на това изявление, посочват и логическата му несъстоятелност, тъй като Б. не е дал смислено обяснение защо притежава материали за произвеждане на „пико”, към което според твърденията му няма отношение, и поради какви причини те са се оказали на гърба на С. . Обобщено, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на правилата от НПК за събиране, проверка и анализ на доказателствения материал. Отразените в него изводи относно подлежащите на доказване факти не страдат от доказателствени пороци, които да представляват касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Неоснователно е и твърдението за нарушение на материалния закон, което касаторът обосновава единствено с отхвърлените вече доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Установените факти и обстоятелства кореспондират на приетата от съда правна квалификация по чл.. 354а, ал.1, изр.първо, пр.1 и 4 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК и чл. 354а, ал.1, изр.второ във вр. изр.първо, пр.4 от НК. Наложените наказания за всяко от престъпленията и по реда на чл. 23, ал.1 от НК – три години лишаване от свобода и глоба в размер на 20000 не са явно несправедливи. Двете санкции са минималните, предвидени от закона, и поради това са адекватни на сочения от касатора категоричен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. На практика този обем наказателна принуда напълно неутрализира значението на отбелязаното от въззивния съд отегчаващо обстоятелство-предходно осъждане за разпространение на наркотици, за което подсъдимият не е реабилитиран. Не са установени нито многобройни , нито изключителни / едно или повече / смекчаващи обстоятелства, които да правят и най-леките, предвидени от закона наказания несъразмерно тежки по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК, поради което желанието на касатора за намаляване на общата санкция е лишено от легално основание. По жалбата на защитника на подсъдимия Й. В. Б. Касаторът оспорва легитимността на въззивното решение, тъй като в титулната му част е посочен номер на делото, който не съвпада с този, под който се е развило второинстанционното производство. Касационният съдебен състав не споделя това становище. Вярно е, че на ред 11 от проверявания акт е вписан внохд № 552/2017 г. вместо внохд № 54/2017 г., но това техническо опущение не се отразява на процесуалните права на страните. Мотивите на съда недвусмислено показват, че той е разгледал жалбите на защитниците на подсъдимите В. С. и Й. Б. против присъда № 50 от 21.11.2017 г по нохд № 6/2017 г. по описа на Габровския окръжен съд., въз основа на които, по силата на чл. 318, ал.1 от НПК, е образувано внохд № 54/2018 г. на Великотърновския апелативен съд. Защитникът на подсъдимия Й. Б. силно преувеличава значението на техническия пропуск на втората инстанция и напълно произволно свързва с него невъзможност да упражни право на жалба, каквато е подал и която се разглежда от ВКС. На следващо място неприемливи са разсъжденията на жалобоподателя за „неяснота” в атакувания акт относно въпросите „кои са произведените наркотични вещества и кой ги е произвел”. Въззивният съд е дал ясен и недвусмислен отговор – подсъдимият В. С. като извършител и подсъдимият Й. Б., като помагач, са произвели 4,29 грама високорисково наркотично вещество – метамфетамин. Помагаческата дейност на Б. е точно дефинирана – той е набавил средства, чрез които улеснил извършването на престъплението по смисъла на чл. 20, ал.4 от НК, като предоставил стая в жилището си и котлон за процеса на извличане на наркотика. Напълно произволни са оплакванията на касатора, че фактическите изводи, предпоставили оспорваната правна квалификация, в нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК ,са лишени от доказателствена база. Напротив, както вече бе отбелязано и по повод аналогични оплаквания на подсъдимия В. С., по делото са събрани убедителни доказателства от различни доказателствени източници, установяващи по несъмнен начин авторството на деянието и конкретния принос на всеки от подсъдимите. В частност, помагаческата дейност на Б. се разкрива и от показанията на свидетеля Д. Д., който в качеството на полицейски служител заварил в жилището му все още топъл котлон и специфична химическа миризма. Тази информация, в съчетание с изявленията на свидетелките Н. и К. в досъдебната фаза, че В. давал на „Й. ” / Й. Б./ наркотик за продажба, а самият „Й.”„ черпел с пико, с безспорния факт, че Д. Д. и В. С. били задържани на излизане от неговия дом, като последният носел раница с метамфетамин и средства за производството му, затваря кръг от доказателства, водещи до единствен и категоричен извод за съучастническата дейност на Б. в процеса на извличане на наркотик с цел разпространение. Изложените от касатора разсъждения относно самопризнанията на подсъдимия за държане на прекурсори са неотносими към предмета на доказване в настоящия процес. Те са извън повдигнато по отношение на Б. обвинение, което е ограничено до помагачество за производство на 4.29 грама метамфетамин с цел разпространение и държане на 0.006 грама метамфетамин . От съдържанието на жалбата може да се разбере, че въззивното решение по второто обвинение – по чл. 354а,ал.5 във връзка с ал.3 от НК не се атакува извън общото твърдение за нищожност на съдебния акт, което бе разгледано по-горе. Неоснователно е и оплакването на подсъдимия за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като съдът е отчел като отегчаващо обстоятелство „недаването на обяснения ” в досъдебната фаза и е подценил на съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина чрез подробни самопризнания. Внимателният прочит на въззивното решение показва, че втората инстанция е отстранила грешката на първостепенния съд, който е коментирал в контекста на отегчаващите обстоятелства обясненията и на двамата подсъдими в досъдебната фаза и липсата на корективна оценка на стореното. На стр.19 и стр.20 от мотивите е подчертано, че е недопустимо липсата на самопризнания и критичност към деянието да се преценяват при индивидуализиране на наказанието доколкото са проявна форма на правото на защита. Касационният състав вметва, че е вярно обратното - проявеното разкаяние и съдействие за постигане на обективната истина са смекчаващи обстоятелства, тъй като рефлектират върху степента на обществена опасност на дееца. Точно така е разсъждавал въззивният съд, който е отчел позицията на подсъдимия по отношение на държането на 0.006 грама метамфетамин, но не е имал основание да подходи по същия начин и за помагачеството за производство на 4.39 грама от същото вещество, защото подсъдимият Б. последователно отрича съпричастност към този процес. Наложените наказания са в размер на легалния минимум, който отразява смекчаващите обстоятелства по най-благоприятен за подсъдимия начин и напълно съответства както на степента на обществена опасност на жалбоподателя и престъпната му дейност, така и на целите на наказанието по чл. 36 от НК на плоскостта на личната и генералната превенция. За подсъдимия Б. също се отнася казаното във връзка с жалбата на подсъдимия В. С., че в посочения обем приложената наказателна принуда напълно неутрализира значението на сериозно отегчаващо обстоятелство, каквото е предходното осъждане на подсъдимия за държане на наркотици. Останалите доводи в жалбата на защитника на Й. Б. относно показанията на свидетелките Н. и К. и процесуалната стойност на обясненията на подсъдимия В. С. в досъдебната фаза, бяха обсъдени по повод касационната жалба на последния. В заключение, касационната проверка не установи наличие на касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК, даващи основание за ревизия на обжалваното въззивно решение и по отношение на жалбоподателя Й. Б.. За пълнота на изложението не е излишно да се отбележи, че исканията на защитниците подсъдимите да бъдат оправдани, са лишени от процесуално основание. Като инстанция по правото /принципно приоритетна за касационния съд функция с изключението по чл. 354, ал. 5, изр. 3 от НПК/ настоящият съдебен състав не може да дава правна квалификация извън установените от предходните инстанции факти, както и да установява нови такива. Доказателствената база по делото напълно отхвърля позицията на касаторите за обективна и субективна несъставомерност на инкриминираните деяния, поради което тя не подлежи на удовлетворяване. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 от НПК Върховният касационен съд ,второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78 от 23.05.2018 г.по внохд № 54 /2018 г. на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.