Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 277                                                                           С  о  ф  и  я, 10 юли 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  25  м а й  2009  година в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                           БЛАГА ИВАНОВА                                                                            при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно дело № 256/2009 година.   Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Направено е искане от осъдения К. С. С. от Дупница, в момента в затвора Бобов дол, за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 1002/27.09.2006 г. по НОХД № 364/2006 г. на Районен съд-Дупница поради ограничаване правото му на лично участие по наказателното дело, завършило със задочното му осъждане и заради наличие на всички основания по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Иска се отмяна на атакуваната присъда и възобновяване на производството пред първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за недопустимост на искането поради просрочието му. Изложените в искането на осъдения оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от него и от процесуалния му представител адв. Ал. Р. от АК-Кюстендил.   Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 1002/27.09.2006 г., постановена по НОХД № 364/2006 г. на Районен съд-Дупница отговорността на подсъдимия К. С. С. от Дупница, в момента в затвора Бобов дол, е ангажирана за извършени на 21.01.2001 г. в Дупница престъпления по чл.325 ал.1 и по чл.216 ал.1 от НК и при условията на чл.54 и чл.23 от НК е осъден по съвкупност на наказание от 1 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. Производството пред районния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл.269 ал.3 т.3 от НПК, като присъдата не е била обжалвана от служебния му защитник адв. И от АК-Кюстендил и е влязла в законна сила на 13.10.2006 г. В искането за възобновяване от осъдения К. С. се навеждат оплаквания за ограничаване правото му на участие по делото както лично, така и чрез договорно нает защитник, поради непризоваването му по съответния ред в хода на съдебното производство пред районния съд, а така също и заради немърливо изпълнение на задълженията от защитника му, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложените му поотделно и по съвкупност наказания, като прави искане за отмяна на осъдителната му присъда и връщане на делото за ново разглеждане друг състав на първоинстанционния съд.   Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване на двете посочени в него основания е подадено от страна, имаща право на такова искане и има за предмет присъда, непроверена от въззивна и касационна инстанция и макар да е направено извън сроковете по чл.421 ал.3 и чл.423 ал.1 от НПК, следва да бъде уважено, макар и не по изложените в него съображения: Искането е второ поред, след като първоначално е било подадено друго от защитника на осъдения адв. Ал. Р. на 13.11.2008 г. чрез Районен съд-Дупница, за което е бил упълномощен изрично с нотариално заверено пълномощно рег. № 2* от 01.09.2008 г. на консулската служба на РБ в Милано, Република И. От представените пред касационната инстанция процесуални документи е видно, че осъденият Кр. С. е бил задържан от властите на Република И. в Болоня на 28.05.2008 г. въз основа на Европейска заповед за арест, издадена от Районна прокуратура-Дупница с оглед екстрадирането му в Република България за изтърпяване на наложеното му по горепосоченото наказателно дело наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. От писмо изх. № 20516/26.11.2008 г. по същия номер преписка на ВКП-отдел “Международно правно сътрудничество” се установява, че поради пропуски на българските власти не се е стигнало до екстрадирането му и същият е бил освободен от италианските съдебни власти на 16.07.2008 г. Във връзка с подаденото от защитника адв. Р искане, производството пред ВКС по н.д. № 604/2008 г. - ІІІ н.о. е протекло в две открити съдебни заседания, първото на 09.12.2008 г., отложено поради внезапно заболяване на защитника, а за второто – на 15.01.2009 г., осъденият, редовно уведомен, не се е явил, позовавайки се на уважителна причина - видно от представените документи (доклад за оказана му медицинска помощ в Римини, И. на 04.01.2009 г. с назначено домашно лечение за срок от 7 дни, без данни за травми на ръката и гръбначния стълб, каквито оплаквания са отразени в анамнезата на заболяването му и удостоверение за обезщетение при болест от 09.01.2009 г.). С протоколно определение от 15.01.2009 г. ВКС е приел, че не е налице сочената за уважителна причина за неявяването му в съдебното заседание и на основание чл.423 ал.3 от НПК производството по делото е прекратено. Във второто поред искане за възобновяване, подадено лично от осъдения на 03.04.2009 г., същият се позовава както на основанието по чл.423 ал.1 от НПК – като задочно осъден, така и поради наличие на всички предвидени в чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК основания за възобновяване на делото. В съдебните прения моментът на узнаване за влязлата в сила присъда се сочи от него “през месец февруари 2009 г.”, когато бил задържан във Федерална република Германия, а впоследствие и екстрадиран за Република България. ВКС - Първо наказателно отделение намира, че искането на осъдения от 03.04.2009 г. е направено след изтичане на предвидените както в чл.423 ал.1 от НПК, така и този по чл.421 ал.3 от НПК срокове - 6-месечни от узнаване от задочно осъдения за влязлата в законна сила присъда. Неоснователно е възражението му, че за тази присъда е узнал през м.февруари 2009 г., тъй като както в първоначалното искане на защитника му адв. Р, така и в настоящето датата на това узнаване се сочи като 03.06.2008 г., когато се е провело откритото съдебно заседание на Апелативния съд в Болоня, И. във връзка със задържането му по издадената от Районна прокуратура-Дупница Европейска заповед за арест за екстрадирането му за Република България за изтърпяване на наложеното му с тази присъда наказание лишаване от свобода. Или, срокът по чл.423 ал.1 от НПК е изтекъл на 03.12.2008 г. и затова новото искане от осъдения се явява просрочено. Искането му с позоваване на основанията по чл.420 ал.2 вр.чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК също се явява просрочено, доколкото и по-благоприятният за осъдения 6-месечен срок за подаване на искане за възобновяване на това основание по чл.421 ал.3 изр.2-ро от НПК (съгласно ЗИДНПК, ДВ бр.109/2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) започва да тече от узнаването от осъдения на влязлата в законна сила присъда, но който е изтекъл през същия този период. В случая обаче е налице основанието по чл.422 ал.1 т.6 от НПК, тъй като от приложената към цитираната преписка на ВКП Европейска заповед за арест, издадена от Районна прокуратура-Дупница за екстрадирането на осъдения Кр. С. от ФРГ за РБ за изтърпяване на наложеното му по делото наказание е видно, че е поет ангажимент от властите на Република България към тези на екстрадиращата го държава за възобновяване на производството по делото му, без оглед изтичането на сроковете по чл.421 ал.3 и чл.423 ал.1 от НПК, при задочно осъждане на исканото за екстрадиране лице (вж раздели “d и h” от заповедта). С изменението на ал.5 на чл.423 от НПК (ДВ бр.109/2008 г., в сила от 27.12.2008 г.) право на искане на това основание вече е дадено и на задочно осъденото лице, без да е необходима преценка дали лицето е знаело за “съдебното производство срещу него”. Тази хипотеза е допустима при изпълнено искане за екстрадиция на задочно осъдено лице, когато тя е поискана за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане и когато лицето не е участвало по делото, като не е било призовавано лично или лично уведомявано за процеса. В този случай се изисква от издаващата ЕЗА държава предварително да даде гаранции, че това лице може да упражни реално правото си на повторно разглеждане на делото с негово участие. Такава гаранция по българското законодателство е разпоредбата на чл.422 ал.1 т.6 от НПК и именно тя е посочена в раздел “d“ от приложената ЕЗА на РП-Дупница. Така дадената от нашата държава като издаваща ЕЗА гаранция е счетена за достатъчна от Върховния съд в Мюнхен-ФРГ и той е бил задържан и екстрадиран в РБ. При това положение, искането на задочно осъдения Кр. С. следва да бъде уважено и бъде допуснато възобновяване на наказателното дело срещу него, без оглед на изтеклите законови срокове да прави такова искане и без произнасяне по същество по оплакванията му, доколкото не са налице данни за личното му призоваване или известяване за съдебното производство срещу него. Видно от данните по делото, след първоначалното внасяне на обвинителен акт в РС-Дупница (на 21.06.2001 г.) и образуването на НОХД № 772/2001 г., той е бил призован за съдебното заседание чрез съпругата му А. Н. на 06.07.2001 г. , но към тази дата вече е бил зад граница, по сведение на близките му – в И. , което се потвърждава от справката в КИАД-ДНП, че на 27.06.2001 г. е напуснал страната през ГКПП- К. Впоследствие, след двукратното прекратяване на делото и връщането му на прокурора за отстраняване на констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, обв. Кр. С. е бил открит и задържан, като досъдебното производство е приключило на 07.03.2006 г. с участието на договорно нает от него защитник адв. Р от АК-Кюстендил, без да му е била постановена мярка за неотклонение. По внесен наново на 22.03.2006 г. нов обвинителен акт е било образувано НОХД № 364/2006 г. на РС-Дупница, по което е установено, че на 10.03.2006 г. същият е напуснал пределите на страната и делото е било разгледано в негово отсъствие, с участието на служебен защитник, като договорно наетият адв. Р се е оттеглил от делото като защитник поради липса на връзка с подзащитния му и по здравословни причини. Така делото е приключило с постановяването на осъдителен съдебен акт, чиято отмяна се иска с последващо възобновяване хода на делото от стадия на съдебното му производство. При тези обстоятелства ВКС не намира, че осъденият С. е бил надлежно уведомен за съдебното производство по НОХД № 364/2006 г. на Районен съд-Дупница и при дадените гаранции от РБ пред съдебните власти на ФРГ, при които е допуснато екстрадирането му в страната за изтърпяване на наложеното му наказание по делото, искането му за възобновяване на същото следва да бъде уважено. На основание чл.423 ал.4 от НПК ВКС се занима с въпроса за мярката за неотклонение на осъдения К. С. и намира, че за обезпечаване явяването му по делото и с цел препятстване укриването и бягството му от правосъдните органи е необходимо той да остане задържан в местата за лишаване от свобода, като му бъде постановена мярка за неотклонение “задържане под стража”.   Поради изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 и ал.2 вр.чл.423 ал.4 и 5 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлата в сила присъда № 1002/27.09.2006 г., постановена по НОХД № 364/2006 г. от Районен съд-Дупница и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. На основание чл.423 ал.4 от НПК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия К. С. С. мярка за неотклонение “задържане под стража” в затвора Бобов дол, за което да се уведоми незабавно Районна прокуратура-Дупница и Началника на затвора Бобов дол, за сведение.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :