Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 612 София, 11 май 2009 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на осми декември две хиляди и осма година и в състав:                                                                    Председател: Иван М.Недев                                                                             Членове: Ружена Керанова                                                                                                Ивета Анадолска   при секретар Аврора Караджова ...……………    и с участието на прокурора Мариана Маринова......... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 612/2008 год. Производството е касационно по жалби от частния обвинител и граждански ищец Б. В. Б. и подсъдимия С. Д. П. против въззивно решение № 290/08 от 30.VІ.2008г. по внохд 402/2008г. на Апелативен съд-София. Първият навежда доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и нарушение на закона – чл.52 ЗЗД в гражданската част, с която исковете на пострадалите са отхвърлени до пълния им размер. Иска наказанието да се увеличи, както и размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, а жалбата на подсъдимия да остане без уважение. Вторият навежда касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК – нарушение на закона, което обосновава с нарушения на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата, с неизпълнение на задължението да се разкрие обективната истина. Поддържа и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, което пък аргументира с наличие на ...”голяма доза смущение и уплаха...” у дееца. Иска да се отмени решението и делото върне за ново разглеждане. Останалите частни обвинители и граждански ищци не вземат отношение по постъпилите жалби. Прокурорът изразява становището, че и двете жалби са неоснователни. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: Подсъдимият С. Д. П. е признат за виновен и осъден по чл.124,ал.2,предл.ІІ-ро във вр. с ал.1,предл.ІІ-ро и чл.54 НК на 2(две) години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл.66 НК 4(четири) години за това, че на 14. Х.2006г. в с. В., община В. в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и тежка обида, причинил по непредпазливост смъртта на В. Б. С. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда (ирелевантни за квалификацията са броят на телесните повреди, след като е известно – Постановление № 3/1979г. ПлВС, т.18, че по-тежката поглъща останалите, както и дали от насилието или от тежката обида са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици – признаци, които законът предвижда само за другото противозаконно действие); осъден е да заплати на Цв. Б. и Б. Б. по 20000лв., а на Цв. К. – 15000лв., обезщетения за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. Жалбата на частния обвинител и гр.ищец Б. в гражданската част е недопустима и следва да остане без разглеждане поради липса на правен интерес да обжалва – искът му е уважен изцяло, а и не е обжалвал първоинстанционната присъда, която по повод жалбата на подсъдимия в тази част е потвърдена (няма изменение). Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Тя съдържа доводите и съображенията във връзка с тях, които са наведени и пред въззивната инстанция. С обжалваното по касационен ред въззивно решение те обаче са обсъдени внимателно и са посочени основанията, поради които не са възприети за основателни. Решението съответства на изискванията на чл.339 НПК. При приетите за установени по несъмнен начин фактически обстоятелства законът е приложен правилно – подсъдимият П е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.124, ал.2, предл. ІІ-ро във вр. с ал.1, предл. ІІ-ро НК – на инкриминираните дата и място, чрез нанесените множество удари с дървена тояга в областта на главата на С. , по непредпазливост е причинил смъртта му вследствие на умишлено нанесените телесни увреждания – средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 НК, като деянието си извършил в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и тежки обиди. Наложеното наказание, след прилагане на условното осъждане от АС-София не е явно несправедливо, защото на първо място липсва очевидното несъответствие между наложеното на подсъдимия П наказание и извършеното от него престъпление. На второ, няма нарушения и при прилагане на условното осъждане по чл.66 НК, след като е прието аргументирано, че целите на наказанието по чл.36 НК са постижими и без ефективно изтърпяване на наложеното наказание 2(две) години лишаване от свобода. По тези съображения и жалбата на частния обвинител и граждански ищец Б. е неоснователна. Между впрочем той и не сочи кои са отегчаващите обстоятелства, които да налагат по-тежко наказание за подсъдимия. По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК съдът Р Е Ш И:   Оставя без разглеждане жалбата на частния обвинител и граждански ищец Б. В. Б. в гражданската част на въззивно решение № 290/08 от 30.VІ.2008г. по внохд 402/2008г. на Апелативен съд-София и прекратява касационното производство в тази част. Оставя в сила въззивно решение № 290/08 от 30.VІ.2008г. по внохд 402/2008г. на Апелативен съд-София. Решението не подлежи на обжалване.   Председател: Членове: