1 Р Е Ш Е Н И Е № 261 гр. София, 12 май 2010 г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Севдалин Мавров с участието на прокурора Димитър Генчев и при секретаря Лилия Гаврилова, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 193/2010 година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимия М. Д. Г., против присъда № 13 от 21.01.2010 год. по внохд № 460/09 год. на Пловдивски апелативен съд. Оплакванията в жалбата на подсъдимия Г. са на посочените в чл.348 ал.1, т.1 и 3 НПК основания.Твърди се, че неправилно въззивният съд го е признал за виновен и за „бягство от местопроизшествието”, въпреки гласните доказателства, че е спрял непосредствено след него и участвал при огледа.Възразява се и срещу размера на наказанията лишаване от свобода и от права, както и размера на уважените граждански искове, с оглед наличните по делото многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и значителния принос на пострадалата за настъпилия резултат.Прави се искане за намаляване на наказанията и на присъдените обезщетения на причинените неимуществени вреди на наследниците на пострадалата.В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители-адв.К. намира жалбата за неоснователна, с искане за оставяне на присъдата в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за оставяне на жалбата без уважение. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 111 от 25.09.2008 год. по нохд № 847/07 год., Старозагорски окръжен съд е признал подсъдимия М. Д. Г. за виновен в извършено престъпление по 343, ал.1, б.”б, пр.1 вр. с чл.342 ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години и шест месеца.Оправдан е по повдигнатото обвинение за „бягство от местопроизшествието”- по чл.343 ал.3 НК. На основание чл.343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Със същата присъда е осъден да заплати на Г. Г. обезщетение на имуществени вреди в размер на 500.00 лв. и за неимуществени вреди-20.000.00 лв., а на С. Г. сумата от 18 000.00 лв. за причинени му неимуществени вреди със законните последици, като до предявените размери гражданските искове за отхвърлени. По протест на прокурора и жалби на подсъдимия и на частните обвинители и граждански ищци, с обжалваната присъда посочената е отменена, като подсъдимият Г. е признат за виновен и осъден по чл.343 ал.3, пр.последно, б.”б”, пр.1, вр. с чл.343 ал.1, б.”в”, вр. с чл.342 ал.1 НК.Увеличени са и гражданските искове за причинените неимуществени вреди на М. Г. и Г. Г. по на 30 00.00 лв.за всеки един от тях, а за причинените имуществени вреди на Г. Г. на 2 000.00 лв., със законните последици. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата на подсъдимия Г. е НЕОСНОВАТЕЛНА. По принцип в жалбата не се оспорва приетата от двете съдебни инстанции фактическа обстановка относно причините и механизма на станалото произшествие.Единственото оплакване е срещу аналитичната дейност на въззивния съд, следствие на която е стигнал до извода, за бягство на подсъдимия след произшествието, което довело до неправилно приложение на закона.Конкретни доводи в този насока не са изложени, а само твърдение за събрани доказателства, които оборват този извод.В тази връзка въззивният съд е провел допълнително съдебно следствие, в което са разпитани отново свидетели за установяване на това обстоятелство.Направените фактически изводи за него почиват на съвкупна оценка на доказателствените материали, изложени са конкретни и убедителни съображения /на 21 абз.4 до л.24 абз.1 от мотивите на присъдата/, поради какви причини са кредитирани една група доказателствени източници, а други-не и това напълно кореспондира на действителното им съдържание.Поради това вътрешното убеждение на съда за установяването на този квалифициращ елемент от престъпния състав е изградено в съгласие с принципите по чл.13 и чл.14 НПК и излагането му в мотивите е съобразено с правилата на чл.339, вр с чл.305 НПК.При доказаните по делото фактически положения, правилно възприети от съда, направеният извод, че е налице квалифициращия признак „избягал от местопроизшествието” е законосъобразен.В Постановление № 1/83 год. на Пленума на Върховния съд е разяснено, че този признак е налице, когато деецът е напуснал местопроизшествието, като е бил убеден, че е предизвикал автопроизшествие със съставомерен резултат.В разглеждания случай е установено, че подс.Г. след силен удар с пешеходката в предната част на колата, с поражения по предното стъкло, без основателна причина напуснал местопроизшествието, и с автомобила отишъл на около 2 км. в дома на родителите си, с което е налице и посочената в Постановлението цел-да се укрие, като осуети разкриването, макар и временно авторството на деянието, поради което правилно е бил признат за виновен по това обвинение от въззивната инстанция.След като не са допуснати съществени нарушения, които да се свързват с неправилна проверка и оценка на доказателствената съвкупност, при установените факти, материалният закон е приложен правилно. Възраженията в касационната жалба по отношение завишени наказания на лишаването от свобода и права и на уважените искове за причинени неимуществени вреди, са същите като във въззивната и на тях по реда на чл.339 ал.2 НПК, за бъдат отхвърлени като несъстоятелни е отговорено в мотивите на присъдата.Индивидуализацията на наказанията, с отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода, е извършена от съда при отчитане на всички установени по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и съображения за постигане целите на наказанието по чл.36 НК. С основание след съобразяване с икономическите условия по време на инкриминираното деяние и актуалната съдебна практика, въззивният съд е увеличил размера на присъдените обезщетения за причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението по на 30 000.00 лв., за всеки от гражданските ищци.На основание чл.51 ал.2 ЗЗД е отчетен приноса на пострадалата за настъпилото произшествие.Касационния състав намира, че така уважени гражданските искове за справедливи, защото отговарят на принципите по чл.52 ЗЗД и достатъчни да обезщетят причинените морални вреди на преживелия съпруг и сина на пострадалата. По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 13 от 21.01.2010 год., постановена по внохд № 460 по описа за 2009 год. на Пловдивски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: