Ключови фрази


10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 306
гр. София, 12.05.2020 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2365/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :


Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „СОД Спартак” ООД със седалище в [населено място] срещу решение № 191 от 26.07.2019 г., постановено по в. т. д. № 204/2019 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото решение, след отмяна на решение № 1023 от 20.12.2018 г. по т. д. № 1697/2017 г. на Окръжен съд - Варна, е отхвърлен предявеният от „СОД Спартак” ООД против ЗК „Уника” АД иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 136 558.19 лв., претендирана като застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС”, клауза „А - пълно каско”, обективирана в полица № 15053110225, за лек автомобил „A. S6 4.0 TFSI Quattro” с рег. [рег.номер на МПС] , рама № WAUZZZ4G4GN078364, за вреди от настъпил на 30.07.2016 г. покрит застрахователен риск - ПТП, и „СОД Спартак” ООД е осъдено на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ЗК „Уника” АД разноски по делото в размер на 3 976.66 лв.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за присъждане на претендираното застрахователно обезщетение, ведно с разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като е игнорирал доводите му за непротивопоставимост на общите условия към застрахователния договор, върху които е основан отказа на ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, и не е кредитирал показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел - очевидец И. П. и на участвалия в произшествието водач С. Й. относно причините за напускане на местопроизшествието от страна на водача. Навежда оплакване, че вследствие несъобразяването на свидетелските показания, които са базирани на лични възприятия за спорните факти и се ползват с доказателствена стойност, съдът е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че водачът е напуснал виновно мястото на произшествието и с поведението си е осъществил хипотеза, предвидена в общите условия към застрахователния договор като основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Позовава се на необоснованост на извода на съда, че напускането на мястото на произшествието от водача е попречило да се установят обстоятелствата, свързани с настъпване на произшествието (конкретно - кой е водачът на самокатастрофиралото МПС, какви правила на ЗДвП е нарушил водачът, употребил ли е алкохол и евентуално правоспособен ли е), за които са събрани доказателства в хода на делото. Релевира и оплакванe, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл.211, т.2 КЗ (отм.), тъй като въззивният съд не е счел за необходимо да изследва причинно - следствената връзка между неизпълнението на задължението на застрахования, с което застрахователят е аргументирал отказа си за изплащане на застрахователно обезщетение, и застрахователното събитие.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника по касация ЗК „Уника” АД със седалище в [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да отмени решението на Окръжен съд - Варна и да отхвърли предявения от „СОД Спартак” ООД против ЗК „Уника” АД иск с правна квалификация чл.208, ал.1 КЗ (отм.), Апелативен съд - Варна е приел, че е осъществено предвидено в общите условия към застрахователния договор между страните основание, пораждащо за ответника - застраховател право по чл.211, т.2 КЗ (отм.) да откаже изплащане на претендираното с иска застрахователно обезщетение в размер на 136 558.19 лв. за вредите, претърпени от ищеца - застрахован при настъпило на 30.07.2016 г. застрахователно събитие.
Пред въззивната инстанция не е съществувал спор, че страните са обвързани от валидно сключен договор за застраховка „Каско на МПС”, клауза „А - Пълно каско”, оформен със застрахователна полица № 15053110225, със срок на действие 13.10.2015 г.- 12.10.2016 г. С договора за застраховка ответникът - застраховател се е съгласил да застрахова собствения на ищеца лек автомобил марка „A. S6 4.0 TFSI Quattro” с рег. [рег.номер на МПС] за сумата 190 586 лв. Договорът е сключен при действието на Общи условия за застраховка „Каско на МПС, за които е отразено в полицата, че са неразделна част от договора. След преценка на полицата въззивният съд е направил извод, че тя съдържа изричен текст, сочещ на запознаване, получаване и приемане на общите и специални условия на договора за застраховане „Каско на МПС” от застрахованото лице, поради което не е възприел довода на ищеца за непротивопоставимост на общите условия. В общите условия са уредени различни хипотези, при които застрахователят не дължи застрахователно обезщетение в случай на настъпване на покрит от застраховката риск, в т. ч. ако водачът е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми компетентните съгласно ЗДвП държавни органи, когато ЗДвП изисква същите да констатират по официален начин обстоятелствата на ПТП (чл.6.2.4); ако щетата е причинена от водач, който е управлявал МПС след употреба на алкохол, наркотици и/или упойващо вещество (чл.6.2.2); ако МПС е управлявано от неправоспособен водач или от водач без валидно свидетелство за управление.
Въззивният съд е приел за безспорно между страните обстоятелството, че на 30.07.2016 г. е реализирано пътно - транспортно произшествие, при което е увреден застрахования от ответника лек автомобил. По повод на произшествието е образувано досъдебно производство № 109/2016 г. по описа на РУ на МВР - А. за престъпление по чл.343, ал.1, б.”А” НК и след своевременно уведомяване на ответника ищецът е поискал да му бъде изплатено застрахователно обезщетение. Във връзка с уведомлението ответникът е образувал щета № 15110530889/01.08.2016 г. и впоследствие е отказал да изплати търсеното обезщетение като се е позовал на чл.6.2.4 от общите условия.
С цел изясняване на обстоятелствата, относими към възраженията на ответника за наличие на основания по чл.6.2, чл.6.2.2 и чл.6.2.4 от общите условия за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, въззивният съд е извършил анализ и преценка на писмените и гласни доказателства по делото и на заключенията на назначената от първата инстанция автотехническа експертиза. Въз основа на доказателствата съдът е приел за установено, че произшествието със застрахования автомобил е реализирано на главен път 1 - 9 в посока от [населено място] към [населено място], преди [населено място], м. „Равна гора”, и е регистрирано от органите на полицията след получен на 30.07.2016 г. в 8.58 ч. сигнал на тел.112. Сигналът е подаден от разпитания като свидетел Г. Д., който е обяснил, че на път за работа е забелязал встрани от пътя, в гората, обърнато на врати червеникаво „Ауди”, около което нямало хора, и веднага се обадил на тел.112. Относно механизма на реализиране на произшествието съдът е възприел заключенията на експертизата, според които е възможно отразените в протокола за оглед увреждания по автомобила да са причинени при опит на водача да избегне сблъсък с животно чрез инстинктивно отклонение вдясно преди ляв завой, загубване на управлението и навлизане в банкета и земната настилка, последвани от завъртане на автомобила около оста си по посока на часовниковата стрелка и приключване на движението с удар в дясната задна част.
Въззивният съд е обсъдил и показанията на свидетеля М. К., който в качеството на служител в РУ на МВР - А. е участвал в огледа на местопроизшествието. Свидетелят е обяснил, че при пристигане на мястото на инцидента полицейските служители намерили силно деформиран автомобил в крайпътните храсти и констатирали наличие на спирачни следи, без присъствие на хора и пострадали лица; След около час и половина пристигнали две лица, едното от които се представило за водач на увредения автомобил, а другото - за негов началник; Представилият се за водач бил ударен и стреснат, но адекватен, и нямал признаци за употреба на алкохол; При разговор с водача последният заявил, че не е останал на място, за да изчака органите на полицията, защото нямал у себе си документи и се страхувал заради това.
Пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели представилият се за водач на автомобила С. Й. и И. П.. Свидетелят Й. е депозирал показания, че на 30.07.2016 г. пътувал по работа към [населено място] със служебен автомобил, собственост на работодателя му „СОД Спартак” ООД, и при навлизане в ляв завой на пътното платно излязло животно - куче или лисица; вследствие на предприета маневра с цел избягване на животното, автомобилът излязъл вдясно от пътя, в тревата, поднесъл се и спрял в крайпътната горичка; По причина, че не намерил телефон, свидетелят не се обадил на телефон 112 и излязъл на пътя, за да потърси помощ; В близост до мястото на инцидента спрял лек автомобил и тъй като на свидетеля му прилошало, водачът на автомобила предложил да го транспортира до болницата в [населено място]; Свидетелят приел предложението, но по път се почувствал по-добре и поискал да слезе в близкото [населено място], откъдето се обадил на началника си и заедно с него отишли на мястото на произшествието, където вече се намирал един полицай; По-късно свидетелят посетил медицинска лаборатория в [населено място], където дал кръвна проба за наличие на алкохол, която се оказала отрицателна. Свидетелят П. - водач на спрелия на мястото на инцидента автомобил, е депозирал идентични по съдържание показания за действията и за състоянието на свидетеля Й. непосредствено след произшествието. Въз основа на показанията на свидетеля П. и на показанията на свидетеля Й., ценени при условията на чл.172 ГПК, въззивният съд е приел за категорично доказан факта, че към момента на настъпване на произшествието увреденият автомобил е управляван от водача С. Й.. С оглед на това е счел за неоснователно възражението на ответника за наличие на основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл.6.2 от общите условия (управление на увредения автомобил от неправоспособен водач или от водач без валидно свидетелство за управление).
След преценка на доказателствата въззивният съд е приел за основателно възражението на ответника, че като е напуснал мястото на произшествието, без да уведоми органите на МВР, чието посещение е било задължително според изискванията на ЗДвП, водачът на автомобила е осъществил фактическия състав на чл.6.2.4 от общите условия, пораждащ за застрахователя право по чл.211, т.2 КЗ (отменен, но приложим към спорното правоотношение с оглед момента на неговото възникване и разпоредбата на § 22 КЗ от 2016 г.) да откаже изплащане на застрахователно обезщетение за вредите от настъпилото на 30.07.2016 г. застрахователно събитие. За да мотивира правото на отказ по чл.211, т.2 КЗ (отм.), въззивният съд е съобразил, че задължението на водача да не напуска мястото на произшествието преди уведомяване на органите на МВР произтича от закона - чл.123 и чл.125 ЗДвП, и е предвидено изрично в чл.11.5.3 от общите условия към застрахователния договор. Съдът е формирал извод, че неизпълненото задължение отговаря на критерия, поставен в основата на отказа по чл.211, т.2 КЗ (отм.) и възприет от практиката на ВКС по приложението на чл.211, т.2 КЗ (отм.) - да е значително за интереса на застрахователя. Изложил е съображения, че застрахователят има интерес водачът да не се отклонява от мястото на произшествието, за да се констатират по надлежен начин обстоятелствата относно настъпването на произшествието и конкретно кой е управлявал превозното средство, какви правила на ЗДвП са нарушени, правоспособен ли е водачът и евентуално употребил ли е алкохол. Като аргумент за значимост на посочените обстоятелства са изтъкнати също евентуалната възможност те да способстват за настъпване на вредите, както и включването им в съдържанието на фактическите състави по чл.6.2 и чл.6.2.2 за освобождаване на застрахователя от отговорност. В аспекта на изследване на предпоставките за отказ по чл.6.24 въззивният съд е отбелязал, че в резултат от напускане на мястото на произшествието се възпрепятства установяването на личността на водача на превозното средство и проверката за употреба на алкохол, каквато в случая не е извършена по отношение на водача С. Й. поради изтичане на нормативно определения срок от 120 минути.
В зависимост от извода за основателност на възражението на ответника за наличие на право на отказ по чл.211, т.2 КЗ (отм.) въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил предявения от „СОД Спартак” ООД против ЗК „Уника” АД иск с правна квалификация чл.208, ал.1 КЗ (отм.).
По основанията за допускане на касационно обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и с основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения е въведена като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г. В процесуалния закон не са уредени критерии за разграничаване на очевидната неправилност от неправилността по чл.281, т.3 ГПК, но извеждането на очевидната неправилност като основание за допускане на касационно обжалване означава, че тя е налице тогава, когато решението на въззивния съд страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” - само въз основа на мотивите, без извършване на присъщата на касационния контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на съда и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия.
Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато съдът е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на спора, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК при условие, че въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК.
В случая очевидната неправилност е аргументирана с доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, както и с доводи, че въззивният съд е направил „фактически констатации, които са диаметрално противоположни по съдържание” и е постановил решението си при „явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика”. Поддържаните доводи са неотносими към квалифицираната форма на неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като предполагат извършване на проверка по реда на чл.290 ГПК дали съдът е приложил правилно материалния и процесуалния закон и дали са обосновани фактическите констатации в решението (с оглед на съответствието им с доказателствата и с правилата на логиката). В рамките на правомощията по чл.288 ГПК съставът на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Касаторът се е позовал на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, посочвайки като значими за изхода на делото следните въпроси : „1. Необходимо ли е да е налице причинно - следствена връзка между неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, за да се породи право застрахователят да откаже изплащане на застрахователно обезщетение на основание чл.211, т.2 КЗ (отм.)/чл.408, ал.1, т.3 КЗ; 2. Единствено претърпяно физическо увреждане ли може да „оневини” водача от последиците от напускане на ПТП или такива обстоятелства може да бъде и изпадането в състояние на психически шок и дезориентация; Необходимо ли е диагностициране на увреждането от медицинско лице и има ли степен на такова увреждане, която да обосновава категоричен извод, че водачът не е напуснал ПТП виновно; 3. Виновно ли е напускане на местопроизшествието на водач, предприето по инициатива на трето лице, възприело състоянието му като такова, изискващо лекарска помощ; 4. Налице ли е предпоставката в чл.274, ал.1, т.1, пр. последно КЗ (отм.) и при напускане на местопроизшествието следва ли автоматично (без събиране на съответните доказателства) извод, че е налице виновно отклонение от страна на водача, участник в произшествието, от проверка за алкохол; 5. Пропускането на нормативно определения срок в Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС прави ли недопустими и неотносими други доказателствени средства за същия факт; Изследването за наличие на алкохол, направено повече от 120 мин. след ПТП - извън посочения в Наредбата срок, има ли доказателствено значение или има нулева доказателствена стойност относно въпроса дали водачът е употребил алкохол; 6. Приложима ли е презумпцията по чл.301 ТЗ относно изявление за приемане на общи условия, инкорпорирано физически в договор, чието сключване се е осъществило в условията на мълчаливо съгласие”.
Преценени от гледна точка на разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., формулираните в т.2 - т.6 въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК - да са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд и за изхода по конкретното дело, поради което по повод на тях не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросите по т.2 и т.3 са изведени от специфичните за делото факти, въз основа на които въззивният съд е изградил изводите си за осъществяване на предвидено в общите условия към застрахователния договор основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Преценката на съда в какво състояние се е намирал водачът непосредствено след реализиране на произшествието и дали с оглед на това състояние напускането на местопроизшествието е виновно е от значение за правилността на обжалваното решение, поради което поставените във връзка с нея въпроси нямат характер на правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и е безпредметно да се обсъждат поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 ГПК (първата от които подкрепена с неотносима съдебна практика по трудов спор, обективирана в решение № 65/09.07.2013 г. по гр. д. № 865/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о., а втората - аргументирана с абстрактни съждения, които не кореспондират с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК).
Поставените въпроси по т.4 и т.5 не са обхванати от решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивирано отхвърлянето на иска по чл.208, ал.1 КЗ (отм.). При постановяване на решението си въззивният съд не е обсъждал предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1, пр. последно КЗ (отм.), тъй като ответникът - застраховател не е обосновал правото си на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с твърдения, че водачът е напуснал мястото на произшествието с цел да се отклони от проверка за алкохол. Предвид обстоятелството, че хипотезата на чл.274, ал.1, т.1, пр. последно КЗ ( отм.) не е въвеждана в предмета на спора с твърдения/възражения на застрахователя, съдът не се е произнасял дали пропускането на предвидения в Наредба № 30/27.06.2001 г. срок за извършване на проверка за употреба на алкохол от водача е релевантно за основателността на предявения иск. Действително, съдът е констатирал в мотивите си, че органите на МВР не са извършили проверка за алкохол на водача на увредения автомобил, тъй като той се е завърнал на мястото на произшествието след изтичане на нормативно определения в наредбата срок за вземане на проба, респ. че проведеното по инициатива на водача лабораторно изследване за наличие на алкохол в кръвта не следва да се коментира поради извършването му извън този срок. Посочените констатации обаче са направени по повод преценката доколко напускането на мястото на произшествието от водача без уведомяване на органите на МВР покрива критериите за значимост по смисъла на чл.211, т.2 КЗ (отм.), а не за да се мотивира правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение с виновно поведение на водача, предпоставено от употребата на алкохол. След като изходът на делото не е обусловен от разрешаване на разглежданите въпроси, касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.
За въпроса по т.4 не е изпълнена и твърдяната от касатора допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като при липса на произнасяне в решението по предпоставките на чл.274, ал.1, т.1, пр. последно от КЗ (отм.) не би могло да съществува противоречие с посочената в изложението практика на ВКС по приложението на чл.274, ал.1, т.1, пр. последно КЗ (отм.). Относно въпроса по т.5 касаторът поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, но съображенията, с които я обосновава, са извън обхвата на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изяснено в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Петият въпрос не кореспондира с извода на въззивния съд, обусловен от преценка на застрахователната полица, че „полицата съдържа изричен текст, сочещ запознаване, получаване и приемане на Общите и специални условия на договора за застраховане „Каско на МПС” от застрахованото лице. Формираният извод е несъвместим с прилагане на презумпцията по чл.301 ТЗ, поради което зададеният от касатора въпрос дали презумпцията по чл.301 ТЗ следва да намери приложение спрямо представения по делото застрахователен договор не би могъл да се квалифицира като значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на въпроса не е налице и сочената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като действителният смисъл на разпоредбата на чл.301 ТЗ и предпоставките за нейното прилагане са изяснени от практиката на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване.
Единственият въпрос, който покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, е въпросът по т.1 - дали за възникването на право на застрахователя по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение на основание чл.211, т.2 КЗ (отм.) е необходимо доказване на причинно - следствена връзка между неизпълнението на задължение на застрахования по застрахователния договор и застрахователното събитие. Разрешаването на този въпрос от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на предявения от касатора осъдителен иск, с което е изпълнено изискването на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. По приложението на чл.211, т.2 КЗ (отм.) съществува последователна и непротиворечива практика на ВКС, в която е възприето разрешението, че за да бъде отказано изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на основание чл.211, т.2 КЗ (отм.), е необходимо застрахованият да не е изпълнил свое задължение по застрахователния договор, което е предвидено в закон или в самия договор и е значително от гледна точка на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да е последица от неизпълнението на това задължение, т. е. да съществува причинно - следствена връзка между неизпълнение и застрахователното събитие; За да се аргументира правото на отказ по чл.211, т.2 КЗ (отм.), не е достатъчно да се констатира простото неизпълнение от страна на застрахования на конкретното договорно задължение, а следва да се докаже (от застрахователя), че съществува причинна връзка между договорното неизпълнение и настъпването на застрахователното събитие, че неизпълнението е увеличило риска от имущественото увреждане или е препятствало доказването на вредите, респ. на обстоятелствата, при които е настъпило събитието (решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о., решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, І т. о., решение № 86/18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 2/20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, І т. о., решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, І т. о., и др.). Съображенията, с които въззивният съд е мотивирал правото на ответника - застраховател да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.211, т.2 КЗ (отм.), сочат на отклонение от практиката на ВКС по приложението на чл.211, т.2 КЗ (отм.), което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол по посочения по-горе правен въпрос.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 191 от 26.07.2019 г., постановено по в. т. д. № 204/2019 г. на Апелативен съд - Варна.

УКАЗВА на касатора „СОД Спартак” ООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място],[жк], вх.1, ап.29, в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 731.16 лв. (две хиляди седемстотин тридесет и един лв. и шестнадесет ст.), на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксите делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :