Р Е Ш Е Н И Е № 153
София, 15 юли 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 495/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К – С”, [населено място] против решение от 03.02.2011 год. на СГС, ІV А въззивен състав, постановено по гр.д. №5250/2010 год., с което след частична отмяна на решение от 22.06.2009 г. по гр.д. №4542/2007 год. на СРС, 61 състав, е постановено ново решение, с което [фирма] [населено място] е осъден да заплати на П. Л. П. на осн. чл. 215 КТ сумата 2 765,86 лв. – командировачни пари за периода от 01.01.2005 год. до 14.02.2007 год. , както и в частта, в която с първоинстанционното решение дружеството е осъдено на осн. чл. 262 КТ да заплати сумата от 2 571,38 лв. , представляваща дължимото увеличено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 14.02.2004 год. до 14.02.2007 год. , както и 418,05 лв. -мораторна лихва за забава в плащането на главницата за периода от 01.03.2004 год. до 05.03.2007 год.
С определение №309/13.03.2013 год. по делото касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта, в която след частичната отмяна на решението по гр.д. №4542/2007 год. на СРС, 61 състав е постановено ново решение, с което [фирма] [населено място] е осъден да заплати на П. Л. П. на осн. чл. 215 КТ сумата 2 765,86 лв. – командировачни пари за периода от 01.01.2005 год. до 14.02.2007 год.
Досежно решението в тази част в касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на същото поради нарушение на материалния и процесуален закон .Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че ищеца е бил в командировка по см. на чл. 121 КТ като не е съобразил обстоятелството , че трудовата му функция се извършва в превозното средство като шофьор. С оглед на това работното място на ищеца не е на адреса на управление на дружеството, а на шофьорското място на управлявания от него пътнически автобус. Съдът не е съобразил и обстоятелството, че исковата претенция не е за командировъчни пари изобщо, а за една от компонентите им – дневни суми . Прави оплакване , че с постановеното въззивно решение, съдът не е разгледал и произнесъл по подадената от дружеството въззивна жалба. Моли въззивното решение да бъде отменено и евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, която да се произнесе по подадената от дружеството въззивна жалба.
Ответникът по касация П. Л. П. не взема становище по оплакванията в касационната жалба.
Въпросът за подадената от [фирма] [населено място] въззивна жалба е изчерпан. С определение № 3312/19.02.2011 год. , по гр.д. №910/2011 год. ВКС, състав на 3-то г.о. производството по делото е прекратено и делото е върнато на Софийски градски съд, ІV А въззивен състав с оглед произнасяне по допустимостта, евентуално по основателността на подадената от „Карат – С” въззивна жалба.
С решение от 23.03.2012 год. по гр.д. № 5250/2010 год. въззивният съд е счел, че оплакването в касационната жалба на дружеството относно липсата на произнасяне по въззивната жалба съставлява молба за допълване на постановеното решение и е оставил същата без уважение. Това решение е влязло в сила / виж определение №802/04.12.2012 год. по ч. гр.д.№ 726/2012 год./.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса „Кой е приложимият нормативен акт - Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина / НСКСЧ/ или Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/ по отношение на организации , които имат собствени автомобили и автобуси и извършват международни превози .
Прието е, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с решение №32/05.03.2010 год. по гр.д. №3592/2008 год. на ВКС, І-во г. о. , постановено при условията на чл. 290 ГПК, като касационното обжалване е допуснато на осн.чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
По поставения правен въпрос:
Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни ,дневни и квартирни пари при условия и размери ,определени от Министерски съвет . По силата на тази законова делегация с ПМС № 72/1986 год. / Д.В. бр.11/1987 год./ е приета Наредбата за командировките в страната; С ПМС №115/2004 год. /Д.В. бр.50/2004 год./ е приета Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина; С ПМС №40/02.07.1987 год. е приета Наредба за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници. /НСКШСЧМАПТП/. Съгл. пар.1 от Заключителните разпоредби на НСКШСЧМАПТП, тази наредба се прилага от всички стопански организации, които имат собствени автомобили и автобуси и извършват международни превози.
С решението по гр.д. №3592/2008 год. на ВКС, І-во г. о. , постановено при условията на чл. 290 ГПК правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е разрешен в съответствие с цитираната правна норма. Прието е, че когато командироването в чужбина е извършено на шофьори от стопански организации , които разполагат със собствени автомобили и автобуси и извършват международни превози, приложима е НСКШСЧМАПТП , а не Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по силата на трудово правоотношение, ищецът - П. Л. П. е заемал длъжността „шофьор” в [фирма]. През периода от 14.02.2004 год. до 14.02.2007 год. въз основа на 110 заповеди на работодателя същият е бил командирован в чужбина за общо 457 дни. Прието е, че в случая е налице командировка по см. на чл. 121 КТ.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и следва да бъдат споделени. Дължимото обезщетение по чл. 215 КТ обаче съдът е определил въз основа на назначената съдебно- счетоводна експертиза, която е дала заключение за размера на това обезщетение съгласно Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина / НСКСЧ/ вместо по НСКШСЧМАПТП , което с оглед отговора на поставения правен въпрос, е неправилно. Видно от представеното по делото удостоверение за актуално състояние на дружеството – касатор, същото осъществява търговска /стопанска/ дейност свързана с превоз на пътници и товари в чужбина и разполага със собствен автомобили , респ. автобуси, с което попада в хипотезата на пар.1 от Заключителните разпоредби на НСКШСЧМАПТП.
С оглед на това решението в частта, в която касационното обжалване е допуснато е неправилно и следва да бъде отменено. Доколкото се налага извършване на нови процесуални действия – а именно изслушване на нова съдебно - счетоводна експертиза, която да даде заключение за размера на обезщетението по чл. 215 КТ съобразно НСКШСЧМАПТП, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийският градски съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 03.02.2011 год. на СГС, ІV А въззивен състав, постановено по гр.д. №5250/2010 год. с което след частична отмяна на решение от 22.06.2009 г. по гр.д. №4542/2007 год. на СРС, 61 състав е постановено ново решение, с което [фирма] [населено място] е осъден да заплати на П. Л. П. на осн. чл. 215 КТ сумата 2 765,86 лв. – командировачни пари за периода от 01.01.2005 год. до 14.02.2007 год. и ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Софийският градски съд .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |