Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * неправилна правна квалификация * произнасяне по непредявен иск * неоснователно обогатяване


3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 161

София, 01.07. 2013 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми май, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ



при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 564/2012 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Г. Н., срещу решение №40 от 30.01.2012 г. по гр. дело №1137/2011 г. на Русенския окръжен съд, с което е обезсилено решение №1147 от 10.06.2011 г. по гр. дело №10065/2010 г. на Русенския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск – с правно основание чл.59, вместо по предявения – с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според нея въззивният съд неправилно е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо. Това е така, защото неправилната квалификация на исковата претенция води до нарушение на материалния закон и неправилност на решенето, но не и до неговата недопустимост.
Ответницата по касационната жалба М. Г. С., [населено място], оспорва жалбата.
С определение №82 от 21.01.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №40 от 30.01.2012 г. по гр. дело №1137/2011 г. на Русенския окръжен съд. Обжалването е допуснато по правните въпроси за разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.
По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Според представените от касатора решение №45 от 20.04.2010 г. по т.дело №516/2009 г. на ВКС, II т.о. и решение №71 от 02.02.2010 г. по гр. дело №138/2009 г., на ВКС, III г.о. предметът на спора се определя от посочените от ищеца като основание на иска обстоятелства и от търсената от ищеца защита, Въззивният съд е длъжен да разреши материалноправния спор по същество. В случаите, когато първоинстанционният съд е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти, но е определил погрешно правната квалификация на иска, той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо, а е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението му. Въззивният съд в рамките на правомощията си ако установи, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон като е квалифицирал погрешно иска, трябва да разреши материалноправния спор по същество, като определи правилната квалификация на предявения иск и се произнесе по основателността му. Обезсилването на неправилно първоинстанционно решение представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя неправилност на въззивното решението.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
В случая въззивният съд не е констатирал, че първоинстанционният съд е разгледал различни от посочените от ищеца като основание на иска обстоятелства. Предмет на делото е иск по чл. 55 ЗЗД. С него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл. 55, ал.1 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. Ето защо според изложеното по-горе следва да се приеме, че въззивният съд неправилно не е разгледал спора по същество и е обезсилил първоинстанционното решение.
По тази причина обжалваното решение следва да се отмени изцяло и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което трябва да се разгледа по същество предявеният иск.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №40 от 30.01.2012 г. по гр. дело №1137/2011 г. на Русенския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1.






2.