Р Е Ш Е Н И Е № 54 Гр. София, 08.02.2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА с участието на прокурора МОМЧИЛ БЕНЧЕВ като разгледа докладваното от съдия Грозданова н. д. № 928/2022 година по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по подадената чрез защитник касационна жалба от подс. Т. Н. Р. срещу решение № 140/19.10.2022 година по в.н.о.х.д. № 339/2022 година на Апелативен съд – Пловдив, в която се сочи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Иска се върховната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК и да приложи чл. 55 НК. В съдебното заседание подсъдимият Р. и защитника му не се явяват, но с писмена молба заявяват, че желаят делото да се разгледа в тяхно отсъствие, поддържат касационната жалба и молят да бъде намалено наложеното наказание заради здравословното състояние на касатора. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде оставено в сила обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 350, ал. 2 НПК от процесуално легитимирано лице, срещу акт по чл. 346, т. 1 НПК, подлежащ на касационен контрол, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна. С първоинстанционната присъда № 45/11.07.2022 година по н.о.х.д. № 956/2022 година, след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, ОС Пловдив признал подс. Т. Н. Р. за виновен в извършването на две отделни престъпления по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК – затова че на 02.02.2022 година в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив държал без надлежно разрешително и с цел разпространение високорискови наркотични вещества – амфетамин, марихуана и смес от марихуана и тютюн на обща стойност 175,70 лв. и затова че на същата дата и на същото място, при условията на опасен рецидив разпространил без надлежно разрешително на Д. К. Н. високорисково наркотично вещество – 7,86 гр. амфетамин на стойност 235,80 лв. като му наложил наказания за всяко едно от тях след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК от по шест години лишаване от свобода и глоба в размер на двадесет хиляди лева. На основание чл. 23, ал. 1 НК първоинстанционният съд определил общо най-тежко наказание от шест години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим и глоба в размер на двадесет хиляди лева. С присъдата е приспаднато предварителното задържане на подс. Р. и е решен въпросът за веществените доказателства и разноските по производството, които били възложени на подс. Р.. С обжалваното решение № 140/19.10.2022 година по в.н.о.х.д. № 339/2022 година Пловдивският апелативен съд изменил присъдата по н.о.х.д. № 956/2022 година и намалил всяко едно от наложените наказания „лишаване от свобода“ за отделните престъпления по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК на пет години, до какъвто размер било редуцирано и определеното на подс. Р. общо наказание „лишаване от свобода“. В останалата част присъдата била потвърдена. Независимо че касационната жалба не съдържа оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС намира, че в изпълнение на конституционните си задължения, произтичащи от нормата на чл. 124 КРБ да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на закона от всички съдилища, следва да се намеси служебно и да отстрани допуснатото и от двете инстанции нарушение на материалния закон, тъй като справедливостта на отмереното наказание се обуславя винаги от правилното приложение на закона. Всеки деец следва да понесе наказателна отговорност за престъплението, което действително е извършил. Решаващите съдилища са приели от фактическа страна, така както е признал касаторът при предварителното изслушване по чл. 371, т. 2 НПК, че на инкриминираната дата – 02.02.2022 година в жилището си в гр. Пловдив той е продал на Д. Н. срещу сумата от 50 лв. 7,86 грама амфетамин на стойност 235,80 лв., както и че на същата дата в жилището и в дрехите си е държал други високорискови наркотични вещества - амфетамин, марихуана и смес от тютюн и марихуана на обща стойност 175,70 лв. При тези факти материалният закон не позволява престъпната деятелност на подс. Р. да бъде квалифицирана като две отделни престъпления по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. Решаващият съд е следвало да съобрази, че в НК съществуват престъпни състави с единна, но усложнена конструкция, която визира различни форми на изпълнителното деяние и позволява деецът да осъществи една или повече от тях за постигане на престъпната цел – увреждане на обществените отношения, защитени от съответния престъпен състав. Касае се за единна дейност, обхваната от едно решение и субективно отношение на дееца, свързана и цялостна, независимо от отделните прояви, включени в нея (Р-318-14-ІІ, Р-135-19-ІІІ, Р-262-17-ІІ, Р-286-19-ІІ, Р-189-20-І и др.). Такова е и престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, както и още много други - вж. напр. чл. 301, ал. 1, чл. 337, ал. 1, чл. 339, ал. 1 НК, чл. 339а, ал. 1, чл. 339б, ал. 1 НК. За разлика от всички тези неизчерпателно посочени престъпни състави продължаваното престъпление е форма на усложнена престъпна дейност, при която две или повече деяния осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Затова, когато различните форми на изпълнителното деяние на единното престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК са осъществени на една и съща дата, не са налице два от обективните признаци на продължаваното престъпление – да се касае за отделни деяния и те да са извършени през непродължителен период от време (вж. п. І, т.1. и п. ІІ, т. 8 на Тълкувателно решение № 3/15.02.1971 година на ОСНК). Това е следвало да бъде основанието за отказ да бъде удовлетворено предложението на прокурора от АП Пловдив за преквалификация на деянията на подс. Р. по чл. 354а, вр. чл. 26, ал. 1 НК, вместо несъстоятелният довод на решаващия съд, че тя би довела до влошаване на положението на подсъдимото лице. Фактологията по делото сочи, че на една и съща дата и на едно и също място подс. Р. е осъществил две от възможните форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, а не две отделни деяния, реализирани при условията на чл. 26 от НК, още по-малко – две отделни престъпления по чл. 354а, ал. 1 НК, извършени при условията на опасен рецидив. Допуснатото нарушение на материалния закон от решаващите съдилища може да се отстрани в касационното производство, тъй като не изисква установяването на нови фактически положения. Що се отнася до оплакването на касатора за явна несправедливост на наложеното му след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК наказание от пет години лишаване от свобода, то е основателно, но не поради изложените в касационната жалба доводи. Въззивната инстанция е обсъдила всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс. Р. обстоятелства, включително различния вид на държаните наркотични вещества. Основателно е коригирала първоинстанционния съд в извода му, че криминалистичните регистрации на подсъдимия са отегчаващо отговорността обстоятелство, но на свой ред необосновано е придала прекомерна тежест на инкриминираните наркотични вещества като такова обстоятелство. Събражението, че подс. Р. се е подготвил за „широкомащабна разпространителска дейност“ е пресилено, тъй като видът, количеството и общата стойност на намерените наркотични вещества, включително и продаденото на св. Н., не позволяват подобно заключение. Решаващият съд е подценил инвалидизацията на подсъдимия заради многоетажната спинална болест, от която страда, особено след като сам е констатирал, че е налице влошаване на актуалното му здравословно състояние и че пребиването му в местата за лишаване от свобода би било по-тежко в сравнение с това на останалите извършители на престъпления със сходна правна квалификация. Здравословното състояние на подсъдимия в комплекс със смекчаващите отговорността обстоятелства, изведени от апелативния съд – съдействие на досъдебното производство за разкриване на обективната истина по делото, семейното положение, грижите, които е полагал доскоро за онкологично болната си майка, трудовата ангажираност до инвалидизацията му, обосновават изключителния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и справедливото наказание е минималния предвиден от закона размер - пет години лишаване от свобода, намалени на основание чл. 58а, ал. 1 НК на три години и четири месеца. Несъмнено актуалното здравословно състояние на подс. Р. би могло да се обсъжда като изключително по своя характер смекчаващо отговорността му обстоятелство, както настоява касаторът, но това съвсем не означава, че наказанието следва да бъде определено по реда на чл. 55 НК, каквото е отправеното искане в касационната жалба. Наказването на подсъдими, избрали делото им да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, е специфично и е в отклонение от общите правила за индивидуализация на наказанията по чл. 54 и чл. 55 НК. Приложението на чл. 55 НК би било възможно съгласно чл. 58а, ал. 4 НК само, ако то е по-благоприятно за дееца в сравнение с определеното по чл. 54 НК и намалено впоследствие с една трета на основание чл. 58а, ал. 1 НК наказание. Смекченото съобразно чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наказание на подс. Р. не би могло да бъде по-малко от четири години лишаване от свобода поради това, че извън осъждането, обусловило квалификацията на настоящото му деяние като извършено в условията на опасен рецидив, той е осъждан още два пъти на лишаване от свобода с различна продължителност и един път е наказан с глоба все за същите по вид престъпления, но не се е поправил. Проявата на по-голяма снизходителност би компрометирала изцяло целите на наказанието по чл. 36 НК. Затова определеното наказание по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК не би било по-благоприятно за подсъдимия Р. в сравнение с намаляването на наложеното от въззивния съд наказание от седем години и шест месеца до предвидения от закона минимум от пет години лишаване от свобода с последваща редукция по чл. 58а, ал. 1 НК, в какъвто смисъл въззивното решение следва да бъде изменено. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1, т. 2, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 140/19.10.2022 година, постановено по в.н.о.х.д. № 339/2022 година по описа на Апелативен съд – Пловдив и преквалифицира деянията на подс. Т. Н. Р. от престъпления по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК и по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК в едно престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК и отменя приложението на чл. 23 НК. НАМАЛЯВА наказанието „Лишаване от свобода“ на подс. Т. Н. Р. от пет години на три години и четири месеца. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.