О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 158 София, 28.04.2021 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдия Албена Бонева ч.гр. дело № 1407 по описа за 2021 г., взе предвид следното: Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от К. П. Д., чрез адв. Ю. Ж. С. от АК - Хасково, срещу въззивно определение № 260120/02.03.2021 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 125/2021 г. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Жалбоподателят излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и иск неговата отмяна. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна Главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на населението» - МВР, представлявано от директора главен комисар Н. Н., не е отговорила в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Представено е приложение с основания за допускане на касационното обжалване. За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното: С обжалваното определение Пловдивският апелативен съд е потвърдил определение на Пловдивския окръжен съд, с което производството по гр.д. № 2845/20200 г. е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-262/2020 г., образувано по преюдициално запитване на Районен съд – Луковит, по въпроси, които са в пряка връзка с приложимия материален закон по делото на Пловдивския окръжен съд. К. Д., чрез адв. Ю. С. обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното определение, постановено от Пловдивския апелативен съд, поради това, че „процесуални въпроси, решени в обжалваното определение са решавани противоречиво от съдилищата“, като сочи съдебни актове на Пловдивския окръжен съд по други дела. Освен това, счита, че от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, е въпросът: следва ли, при отправено преюдициално запитване на един национален съд до СЕС да се приема като основание за постановяване на спиране на производствата по висящи идентични дела във всички съдилища на територията на Република България. Поддържа и основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното определение по въпроса за това, че след като е отправено преюдициално запитване до СЕС, е безпредметно да се оправят други по същите въпроси. Въпросите, както са поставени не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. По тълкуването на чл. 633 и чл. 631 ГПК има многобройна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд и тя е напълно в съответствие с приетото от Пловдивския окръжен съд и Пловдивския апелативен съд по настоящото дело, като обжалваното определение не е очевидно неправилно. Наличието на противоречива практика по приложението на закона от съдилища в страната, извън съставите на Върховния касационен съд, не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване (арг. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Следва да се посочи, че именно наличието на отправено преюдициално запитване от национален съд, е основание за спиране на производството по Тълкувателно дело № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС и I и II Колегия на ВАС, до произнасяне на СЕС по дело С-57/2016 г. Нещо повече, отправеното преюдициално запитване на Районен съд – Луковит до СЕС е основание за спиране на Тълкувателно дело № 5/2020 г. на ОСГК, с определение от 26.11.2020 г. на Общото събрание на гражданска колегия на ВКС, до произнасяне на СЕС по дело С-262/2020 г. По силата на чл.4, § 3 от ДЕС, който установява принципа за лоялно сътрудничество, и изричната разпоредба на чл. 633 ГПК, решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, което означава, че по всички висящи в националните съдилища спорове, съдът трябва да се произнесе съобразно с тълкуването, което даде СЕС, като не следва и сам да отправя идентично на вече направеното преюдициално запитване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че е налице основание служебно, по силата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, да допусне касационно обжалване на въззивното определение за преценка на евентуалната му недопустимост. Съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1 изр. 2 ГПК не подлежи на обжалване определението, с което българският съд спира пред себе си висящо производство поради отправено запитване до Съда на Европейските общности относно тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз, които са от значение за правилното решаване на делото. Правилото е специално спрямо общото по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Определението, с което съдебно производство се спира, безспорно е преграждащо и доколкото нещо друго изрично не е предвидено, подлежи на обжалване пред по-горната съдебна инстанция, но както стана ясно, за случая има изрична разпоредба, която изключва обжалването с частна жалба. Законодателят е приел, че преценката на съда, пред когото спорът е висящ, дали за правилното му решаване следва да приложи разпоредба от правото на ЕС или да съобрази акт на органите на ЕС, съответно те нуждаят ли се от тълкуване и от установяване валидността на акта, не подлежи на проверка по реда на чл. 274 ГПК. Ето защо е изключил изрично обжалването на акта на националния съд, с който отказва или отправя запитване по чл. 629 ГПК, съответно определението за спирането на производството до произнасянето на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване. Казаното се отнася, както за случаите, когато съдът е спрял съдебно производство, защото сам е направил запитването, така и когато друг национален съд, като е приел, че решението на СЕС ще е от значение за правилното решаване на висящото пред него дело, е спрял същото. В този смисъл и практиката на Върховния касационен съд – напр. определение № 320/23.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2622/2020 г. на IV г.о., определение № 262/11.08.2020 г. по ч. т. д. № 844/2020 г. на I т.о., определение № 341/14.09.2020 г. по ч. т. д. № 1063/2020 г. на II т.о., № 440/14.10.2019 г. по ч.т.д. № 2001/2019 г. на ВКС, определение № 107/26.03.2021 г. по ч.гр. д. № 955/21 г. на IV г.о., определение № 52/04.02.2021 г. на III т.о. по ч.гр.д. № 235/2021 г., определение № 422/29.10.2020 г. по ч.гр.д. № 3211/2020 г. на III г.о. определение № 452/24.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3759/2019 г., III г. о.; определение № 42/21.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 94/2020 г., III г. о. и др. В заключение, въззивното определение на Пловдивския апелативен съд се явява недопустимо, като постановено по проверка на съдебен акт, изключен от самостоятелен контрол по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК. То следва да бъде обезсилено. Така мотивиран, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно определение № 260120/02.03.2021 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 125/2021 г. ОБЕЗСИЛВА въззивно определение № 260120/02.03.2021 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 125/2021 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: