Р Е Ш Е Н И Е № 36 гр. София, 08.04.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Галина Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 59 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава XXXIII НПК и е образувано по искане на осъдения И. Й. С. за възобновяване на наказателното производство по ВНЧД 389/2020г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, отмяна на постановеното по него определение и връщане на делото за ново разглеждане. Искането на И. С. е с правно основание чл. 422, ал.1, т.5 НПК. В него се излагат твърдения за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради неприспадане от определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на времето, през което спрямо С. са били изпълнявани мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ по наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Това нарушение на процесуалните правила, според искателя, е довело и до неправилно приложение на материалния закон, поради неприлагане разпоредбата на чл. 59, ал.3 НК. Навеждат се и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание заради увеличаване размера на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода с максимално определения в закона срок за този случай с шест месеца. В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав упълномощеният защитник на осъдения моли да бъде уважено неговото искане. Заявява, че определението по въззивното производство е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието с увеличаването му по чл. 24 НК. Представя и допълнително писмено изложение, в което акцентира на липса на произнасяне от въззивния съд по направено изрично искане за приложение на чл. 59, ал.3 НК, което лишава него и неговия подзащитен от възможността да узнаят причините за невъзприемане на претенцията им, заявена във въззивната жалба, за приспадане на срок, през който спрямо С. са изпълнявани мерки за неотклонение ”задържане под стража” и “домашен арест”. Отново аргументира позицията и на своя подзащитен за липса на висока обществена и лична опасност на дееца, за да бъде определен размерът на увеличение на определеното общо най-тежко наказание в максималния размер в конкретния случай за срок от шест месеца. И. С. подкрепя позицията на своя защитник. В дадената му възможност за последна дума моли искането му да бъде уважено. Прокурорът счита, че не са налице сочените в искането основания за възобновяване на делото, тъй като наложените на С. наказания са правилно групирани и при завишаване размера на определеното общо най-тежко наказание съдът е отчел цялостната му престъпна дейност и неговата личност. Върховният касационен съд след като прецени изложеното в искането и становищата на страните счита, че то е допустимо и частично основателно. Процесуалният ни закон лимитативно определя лицата, които могат да направят искане за възобновяване на наказателно производство, сроковете, в които то може да бъде депозирано и основанията за това. В конкретния случай искането изхожда от активнолегитимирана за това страна – осъден подсъдим и е депозирано в шестмесечен срок от влизане в сила на акта, с който е финализирано производството по ВНЧД 389/2020г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд – определение по чл. 341, ал.1 вр. чл.306, ал.1, т.1 НПК, тъй като то е влязло в сила на 27.10.2020г., а искането е депозирано от И. С. на 14.01.2021г. С определение от 15.07.2020г. по НЧД 1876/2020г. Специализиран наказателен съд – 3 състав е групирал наложени спрямо И. Й. С. наказания лишаване от свобода по НОХД 310/2015г. по описа на СпНС и НОХД 828/2014г. по описа на СпНС като е определил общо най-тежко такова – лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 24 НК е увеличил размера на определеното общо наказание лишаване от свобода с шест месеца, постановявайки то да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 25 вр. чл. 23, ал.3 НК е присъединил към това наказание и наказание “глоба” в размер на 300 лева. С определението е приспаднал, на основание чл. 25, ал.2 НК, от приетото общо най-тежко наказание лишаване от свобода, изтърпяната част от групираните наказания. По въззивни жалби от осъдения и неговия защитник срещу цитираното определение е образувано ВНЧД 389/2020г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд - 3 състав, който с влязло в сила решение от 27.10.2020г. е потвърдил атакувания съдебен акт. Правилна е правната преценка на предходните съдилища, че по отношение на И. С. са групируеми наказания, наложени с присъди по НОХД 310/2015г. по описа на СпНС и НОХД 828/2014г. по описа на същия съд. Именно те са били предоставени за разглеждане на вниманието на първия съд от прокурор при компетентната прокуратура въпреки налични неколкократни други осъждания на С., наказанията по които или не подлежат на групиране, или това вече е било сторено. Правилно е било преценено от контролираната и контролиращата инстанции, че С. е осъден с влязла в сила на 12.02.2018г. присъда по НОХД 828/2014г. по описа на СпНС за деяние, осъществено от него на 06.11.2013г., квалифицирано като престъпление по чл. 348, б.”а”, пр.2 НК и за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца и глоба в размер на 300 лева. Той е признат за виновен и осъден и за деяние, осъществено на 31.10.2008г. и квалифицирано като престъпление по чл. 214, ал.2, т.1 вр. чл.213а, ал.2, т.2 и т.4 вр. чл. 20, ал.4 НК. Актът по това наказателно прозиводство – НОХД 310/2015г. по описа на СпНС е влязъл в сила на 22.06.2020г. и на С. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. Деянията по описаните наказателни производства, в чието извършване И. С. е признат за виновен и осъден, са осъществени преди да има влязъл в сила съдебен акт и поради това е и приложима разпоредбата на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 и ал.3 НК като правилно е отмерен и размерът на определеното общо най – тежко наказание лишаване от свобода на една година. Не се съзират пороци в правоприлагащата дейност на съдилищата и при присъединяване към това общо най-тежко наказание и на наложено с присъда по НОХД 828/2014г. по описа на СпНС наказание глоба в размер на 300 лева, както и при определяне на първоначалния режим за изтърпяване на общото най-тежко наказание лишаване от свобода. При постановяване на определението въззивният съд е изложил аргументи за наложителността от увеличаване размера на определеното общо най-тежко наказание и част от тях се споделят от този съдебен състав. Предходните осъждания на С., невключени в разглежданата група, все за извършени умишлени пристъпления против собствеността, каквото е и едно от тези, предмет на кумулиране, както и нееднократните му налагани наказания лишаване от свобода, определят както налична трайна престъпна нагласа у С. за осъществяване на противоправни посегателства, сочеща на завишена лична степен на обществена опасност на искателя, така и липса на превантивен ефект върху него от изтърпените до момента наказания лишаване от свобода. Но такава преценка /каквато е извършил въззивният съд/ не би могла да се основава на незавършени спрямо И. С. наказателни производства, тъй като те не са приключили с влезли в сила съдебни актове, прогласяващи виновността на искателя. Независимо от това наличието на други предхождащи кумулируемата група осъждания определят като съобразено със закона приложението на разпоредбата на чл. 24 НК и то в максималния размер от шест месеца. Основателни са доводите на осъдения и неговия защитник, че въпреки изрично депозираните от тях искания пред първия и втория съд за приложение разпоредбата на чл. 59, ал.3 НК, решаващите съдилища не са се произнесли. Във въззивните жалби на И. С. и защитникът му изрично е индивидуализирано производството, по което е постановена оправдателна присъда и искане за приспадане времето, през което по него С. е бил с мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. Самият въззивен съд е изискал и приобщил информация по повод на това искане от Национална следствена служба и прокуратурата, но въпреки това не се е произнесъл по него, неизлагайки и каквито и да било мотиви в тази насока и по този начин е лишил страните в процеса от отговор на поставените от тях искания. Тази констатация налага необходимостта от възобновяване на наказателното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви в съдебния акт в посочената част и изменение от настоящия състав на въззивното определение, тъй като сочените и обективно налични по делото основания са в полза на осъдения И. С., а те са следните: С влязла в сила присъда на 09.12.2015г. по НОХД 1648/2014г. по описа на Специализиран наказателен съд – 5 състав, И. С. е признат за невиновен и оправдан по обвинение за извършено престъпление на 12.02.2013г. по чл. 116, ал.1,т.6, т.7, т.9 и т.10 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 НК. По това производство спрямо искателят са изпълнявани мерки за неотклонение „задържане под стража“ за периода от 08.02.2011г. до 26.10.2012г. и „домашен арест“ за времето от 26.10.2021г. до 21.08.2013г. в досъдебната фаза на процеса /досъдебно производство № 45/2008г. по описа на ОП Плевен, пр.пр. 60/2012г. по описа на СпП/ докато с постановление на прокурор при Специализирана прокуратура от 19.08.2013г. не е отменена действащата мярка за неотклонение. Преценявайки времето на влизане в сила на съдебния акт, с който С. е оправдан и времеизвършването на деянието в контекста на групираните наказания по НОХД 310/2015г. по описа на СпНС и НОХД 828/2014г. по описа на СпНС, се налага извода, че то е осъществено преди да има влязъл в сила съдебен акт и поради това също следва да се включи в кумулируемата група, тъй като са налични предпоставките на чл. 23, ал.1 НК. Приложимият материален закон в своя чл. 59, ал.3 НК е категоричен, че при изпълнение на наказанието от него се приспада и времето, през което осъденият е бил задържан /с мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“/ и по обвинение за друго престъпление, по което производството е финализирано с оправдателна присъда. Именно пред такава хипотеза сме изправени и в настоящия случай и поради неизпълнение на закона от страна на решаващите съдилища, при налична информация за това по делото, чието съдържание е в полза на искателя, то на основание чл. 425, т.4 НПК това следва да стори съдът, който възобновява делото. Липсата на изрично произнасяне и по отношение приспадане на времето, през което спрямо И. С. са изпълнявани мерки за неотклонение „задържане под стража“ по НОХД 310/2015г. по описа на СпНС и НОХД 828/2014г. по описа на СпНС налага намеса и в тази насока от този съдебен състав. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНЧД 389/2020г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд - 3 състав. Изменя решение от 27.10.2020г. по ВНЧД 389/2020г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд - 3 състав като: На основание чл. 59, ал.1 НК приспада от определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода по отношение на И. Й. С. с ЕГН: ************* времето, през което спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“ по НОХД 828/2014г. по описа на СпНС и по НОХД 310/2015г. по описа на СпНС. На основание чл. 59, ал.3 НК приспада от определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода по отношение на И. Й. С. с ЕГН: ************ времето, през което спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“ по НОХД 1648/2014г. по описа на СпНС за периода от 08.02.2011г. до 26.10.2012г. и мярка за неотклонение „домашен арест“ от 26.10.2012г. до 21.08.2013г. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.