Р Е Ш Е Н И Е № 42 [населено място] ,05,04, 2016г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2720/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.307 от ГПК вр. чл.303 ал.1 т.т.1 и 2 от ГПК. Образувано е по постъпила молба от [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК на влязлото в сила решение №230 от 21.12.2012г. на Окръжен съд Плевен по т.д.№144/11г.,с което е признато за установено на основание чл.422 вр. чл.415 ал.2 от ГПК,че молителят дължи на [фирма] сумата 25 689,61 лв.,представляващи стойността на консумирана и неплатена електроенергия за периода 01.01.2010г. – 28.02.2011г.,ведно със законната лихва,обезщетение за забава в размер на 570,93 лв. за периода 16.01.2010г.- 14.03.2011г. и разноски. Молителят е поискал посоченото решение да бъде отменено по реда на чл.303 и сл. от ГПК,тъй като след влизането му в сила са били открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото ,които не са могли да му бъдат известни при решаването му и с които не е могъл да се снабди своевременно,както и поради наличие на престъпно деяние,установяващо неистинност на документ,върху който е основано решението. За обосноваване на основанието на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК излага твърдения,че до началото на 2011г. /преди завеждането на делото/ дъщеря му М. Г. е работила във фирмата,като се занимавала с текущите й дела,включително и с разплащания,след което заминала за чужбина.През м.юни 2015г., след като се прибрала в страната и разбрала за воденото срещу молителя - едноличен търговец дело,същата го уведомила,че през 2010г. редовно плащала дължимите суми за електроенергия,като му представила и държаните у нея 22 бр. разписки, установяващи плащания в общ размер 18 392,45 лв.Във връзка с тези плащания били и издадените от ответното дружество кредитни известия,с които същото признавало,че молителят не дължи посочените в тях суми. Наред с това молителят навежда твърдения,че след като се запознал с мотивите на съдебното решение,визиращи подписан от него споразумителен протокол с ответното дружество, подал сигнал до Р. прокуратура [населено място],оспорвайки авторството на текста,отразен в заявлението,с което от негово име е поискано разсрочване на сумата и вследствие на извършената проверка е установено наличие на документно престъпление. Счита,че тези обстоятелства осъществяват основанието по чл.303 ал.1 т.2 от ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Ответникът по молбата [фирма] я е оспорил с твърдения за липса на основания за отмяна.Изложил е съображения ,че документите,на които се позовава молителят,нито са нововъзникнали,тъй като не е имало пречка същият да узнае за тях в хода на исковото производство,нито биха обусловили друг правен резултат в случай,че са съществували към момента на разглеждането на делото и са били известни на страната. Върховният касационен съд,Търговска колегия, Първо отделение, намира подадената молба за допустима, като депозирана от надлежна страна в процеса,чиито интереси са пряко засегнати от постановения съдебен акт, с оглед уважения срещу молителя осъдителен иск, при спазване на 3-месечния срок по чл.305 ал.1 от ГПК. Производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения е предвидено в гл.24 от ГПК като извънреден способ за защита чрез упражняване на извънинстанционен контрол върху актовете на съда,ползващи се със сила на пресъдено нещо. Предвид това,основанията за отмяна са посочени от законодателя конкретно и изчерпателно и не кореспондират с основанията за касационно обжалване,предвидени в чл.281 от ГПК.В отменителното производство правилността на решението не е предмет на проверка,като Върховният касационен съд проверява единствено наличието на обстоятелства,осъществяващи сочения от молителя фактически състав на чл.303 ал.1 от ГПК. В настоящия случай молителят се е позовал на разпоредбите на чл.303 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.Съгласно първата хипотеза може да бъде поискана отмяна на влязлото в сила решение и такава би била допустима,когато молителят докаже наличието на новооткрити обстоятелства или представи нови писмени доказателства от съществено значение за делото,които не са могли да му бъдат известни при решаването му или,с които не е могъл да се снабди своевременно. Посочените предпоставки в случая не са налице. Молителят основава искането си за отмяна по т.1 на чл.303 ал.1 от ГПК на твърдения за открито от него ново обстоятелство – извършено разплащане и на представени от него с молбата нови писмени доказателства - разписки от Easypay. За да е налице основанието на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК незнанието на обстоятелството,което, като обективен факт, е следвало да съществува преди постановяването на решението, следва да се дължи на обективни причини,а не на субективното поведение на страната.Това изискване в случая не е налице – наличието на плащания,извършени до постановяването на съдебното решение,е факт,който е установим в процеса със съответните доказателствени средства и само процесуалното бездействие на страната би могло да бъде причина за недоказването му. Не се касае до обстоятелство,което страната не е могла да узнае,тъй като молителят по собствените му твърдения е бил възложил на дъщеря си да се грижи за текущите дела на фирмата му. Поради това фактът,че не е изискал от нея своевременно информация за извършените разплащания не представлява обективна причина за несвоевременното му снабдяване с посочените писмени доказателства,а се дължи единствено на негово небрежно поведение при провеждането на защитата му в процеса. Наред с това не е изпълнено и изискването новите писмени доказателства да са от съществено значение за делото,тъй като приобщаването им към доказателствения материал не би обусловило възможност за фактически и правни изводи,различни от направените в решението,чиято отмяна се търси.Видно от представените разписки, същите са неотносими към разрешения със съдебното решение спор,тъй като удостоверяват плащания на задължения,различни от тези, които са били предмет на установяване в производството по реда на чл.422 от ГПК за различен от процесния период. Приложените към молбата кредитни известия молителят не твърди да са нови писмени доказателства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Поради изложеното не би могло да бъде направено заключение,че молителят е доказал наличието на обстоятелство,което да не му е било известно поради обективни причини,нито ,че са налице доказателства ,с които обективно не е могъл да се снабди своевременно по време на разглеждане на делото и които биха променили крайния изход по спора му с ответника,за да бъде налице основанието на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Не е налице и второто,посочено в молбата основание за отмяна, което, с оглед твърденията в нея, следва да се квалифицира под хипотезата на чл.303 ал.1 т.2 предл.1 от ГПК. Според тази разпоредба отмяна се допуска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ във връзка с решаването на делото.По отношение соченото от молителя писмено доказателство - заявление нито се твърди,нито се установява да е проведен успешно иск по чл.124 от ГПК за установяване неистинност на документа /с влязло в сила решение/. От представеното с молбата постановление за отказ за образуване на досъдебно производство също не може да бъде направен извод,че неистинността на документа е установена по надлежния съдебен ред,тъй като липсва постановена присъда на наказателен съд за документно престъпление. Само в тези два случая би било налице основанието на чл.303 ал.1 т.2 от ГПК по аргумент от чл.305 ал.1 т.2 от ГПК. Изложеното води до извод за неоснователност на молбата,която следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 вр. чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответника по молбата [фирма] следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 900 лв. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК на влязлото в сила решение №230 от 21.12.2012г. на Окръжен съд Плевен по т.д.№144/11г. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] и адрес [населено място] пл.“В.“№1 офис 308 да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] ,със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] Б. М. Бизнес център 900 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.